Определение № 14737 от 08.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14737 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511311 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по подадена от И. Д. И. частна въззивна жалба срещу определение № 32461 от 01.08.2025 г., постановено по гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, с което е оставено без уважение искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.

В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неправилно не са присъдени разноски за обезпечително производство, както и че неправилно е определено дължимото адвокатско възнаграждение, заплатено от ответника.

Ответната страна Я. Д. И. в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред СРС, 118 състав, е образувано по искова молба на И. Д. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 56, ал. 1 ЗС против Я. Д. И., ЕГН ********** за сума в размер на 5000 лв., представляваща полагащият се на ищеца дял от получените от ответника граждански плодове в резултат от отдаване на партерния етаж от съсобствената недвижима вещ, а именно сграда с идентификатор ***, на три етажа, със застроена площ от 176 кв. м, находяща се на адрес гр. София, бул. ****, под наем за периода от 01.09.2021 г. до 09.12.2021 г., както и за сума в размер от 8500 лв., представляваща получена наемна цена за отдаване на посочената част от вещта под наем в периода от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца в качеството му на вещен ползвател на 1/2 идеална част от недвижимия имот (съгласно уточнителна молба с вх. № от 07.10.2022 г.), ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по 1 основание и размер.

С решение № 15408 от 08.08.2024г., постановено по горепосоченото дело, Софийски районен съд е отхвърлил предявените от И. Д. И. против Я. Д. И. иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата в размер на 5000 лв., поради изпълнение в хода на процеса до размера от 898,26 лева, а за разликата над тази сума до пълният размер от 5000 лева като недоказан и иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 56, ал. 1 ЗС за сумата в размер на 8500 лв., поради изпълнение в хода на процеса до размера от 1558,74 лева, а за разликата над тази сума до пълният размер от 8500 лева като недоказан. Със същото решение на страните са присъдени разноски за производството по съразмерност, а именно на И. Д. И. сумата 462,28 лева, а на Я. Д. И. сумата 1308,80 лева.

С молба от 30.08.2024 г. ищецът е поискал съда да измени решението в частта за разноските.

С обжалваното определение СРС е отхвърлил молбата, като е изложил подробни мотиви и обосновано се е аргументирал.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на определението на СРС решаващи изводи за неоснователност на молбата на ищцата по реда на чл. 248 ГПК, като на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата, следва да се добави следното:

По възражението за присъждане на разноски за производство по чл. 390 ГПК:

Съгласно приетото по т. 5 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Разяснено е, че въпреки, че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението.

Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. С оглед характера на обезпечителното производство /развива се едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението/, отговорността за разноски не може да бъде реализирана в него по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор. При това положение, при своевременно заявено искане, направените в обезпечителното производство разноски следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска и да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото производство.

В процесния случай ищецът е направил искане за присъждане на разноски в производство по обезпечение на бъдещ иск в представения списък по чл. 80 ГПК, като видно от педставения като приложение към исковата молба договор за правна защита и съдействие от 10.06.2022г. е извършил разноски в размер на 1000 лв. за обезпечение на бъдещ иск. Не се установява да е била подавана молба за обезпечаване именно на иска, предмет на производството пред СРС, нито такава да е била уважена. Правилно първоинстанционния съд е приел в обжалваното определение, че не следва да се присъждат претендираните разноски за производство по обезпечение на бъдещ иск, тъй като ищеца не е ангажирал доказателства за развитие на това производство, което не се прилага служебно към исковото.

В т. 11 на ТР № 6/13 г. ОСГТК, е прието, че искането за присъждане на разноски може да се прави до приключване на устните състезания, съответно - доказателства за тях да се представят до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса 2 съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.

Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Доказателства за проведено обезпечителното производство касателно иска, предмет на спора по г.д. № 33858/2022г. на СРС, 118 състав, са представени с молбата по чл. 248 от ГПК. Представянето на писмени доказателства след постановяване на решението по спора не може да бъде зачетено и да послужи като основание за изменение на решението в частта му за разноските, защото правото то да се представи е преклудирано. Нещо повече, едставянето след приключване на устните състезания на доказателства за реално направени разноски е ирелевантно, дори и доказателствата да сочат на внасяне на сумата преди датата на приключване на устните състезания, ав случая както се установи липсват доказателства за връзка меду сторените разноски за адвокатско възнаграждение по представиния ДПЗС и проведено обезпечително произвдоство на иска.

По възражението за присъдените в полза на ответника разноски:

Налице е трайна и безпротиворечива практика на ВКС по въпроса за дължимостта и начина на определяне на отговорността за разноски при сключен договор с повече от един адвокат - например определение № 2155 от 30.04.2024 г. по ч. гр. д. № 523 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 110 от 21.03.2014 г. по гр. д. № 58 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 478 от 09.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2911 от 2020 г. на ВКС, ГК, , III г. о. и др. определение № 6048 от 23.12.2024 г. по ч. гр. д. № 1470/2024 г., ГК, І г. о. на ВКС и др. , съгласно която законът не изхожда единствено от броя ангажирани адвокати, а прилага комплексен критерий относно пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати с присъждане па разноските. От нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК не следва, че разноските се възлагат обратно пропориионално на броя участвали адвокати, ако те са повече от един и ако в договора възнаграждението не е персонално диференцнрано. ВКС също е приел, че когато при упълномощени двама адвокати само един от тях е осъществявал процесуално представителство и защита /както е в процесния случай/, това са извършените разноски за един адвокат, които съдът съобразява. Отделно представени са своевременно доказателства за реално заплащане на пълния размер на уговорения адвокатски хонорар от 1620 лв.

При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 32461 от 01.08.2025 г., постановено по гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, с което е оставено без уважение искане по чл.

248 от ГПК на И. Д. И. за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4