Решение № 1562 от 18.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. Плевен, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430103878 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Д. И. П. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Ищцата твърди, че с ответника сключила договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/08.06.2020г., съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Твърди, че страните договорили отпуснатият заем в размер на 300 лева да бъде погасен с лихва 3,38% или 24 лв.Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,85%. Ищцата твърди, че съгласно чл.5, кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на Дружеството ответник. Посочва, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество, а едва след като усвоила сумата от 300 лв., ищцата Д. П. установила, че освен заемната сума от 300 лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 110 лв.

Ищцата твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасила изцяло задълженията си по договора.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е недействителен на първо 1 място, тъй като вноските за поръчителство не били посочени в договора, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита. Посочва, че в чл.5.3 ОУ е посочено като възможност за повишаване на кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването.

Посочва, че договорът за кредит не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.

Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, което се отнася и за договора за допълнителна услуга.

Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, защото не съдържа начина на изчисление на ГПР и липсва яснота как е формиран и каква е общодължимата сума по него. Твърди, че е посочен ГПР, но не и общодължимата сума по него.

Твърди, че е посочен грешен ГПР, защото не включва дължимата сума по предоставяне на поръчител, която сума също е разход по кредита. Твърди, че за сумата дължима по договора за поръчителство следва да бъде включена като разход по договора за кредит, защото без предоставяне на такова поръчителство, кредитът няма да бъде отпуснат. Поради това тази сума трябва да бъде включена в ГПР. В такъв случай, обаче ГПР би надхвърлил допустимия размер.

Ищцата твърди, че посоченият ГПР и общодължимата сума не отговарят на действителните такива, защото не включват възнаграждението по договора за гаранция. Твърди, че посочените в договора по-ниски проценти представляват нелоялна заблуждаваща търговска практика, която подвежда потребителя че са спазени разпоредбите на чл.19 ал.4 ЗПК и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Навежда доводи, че сумата по договора за поръчителство следва да се включи в ГПР, тъй като представлява разход във връзка с с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19 ал.1 ЗПК, след като не е включена, така заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди, че ако бъде включена и сумата за възнаграждение по договора за поръчителство, то ГПР би стигнал над 70 %.

Твърди, че кредитодателят има задължение да извърши кредитна оценка 2 на кредитоспособността на потребителя преди да сключи договора за кредит.

Ищцата твърди, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

В заключение моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищцата и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***" ж.к. *** *** бул. *** №***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне па потребителски кредит, сключен между ищцата и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***" ж.к. *** *** бул. *** № ***, ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника.

Моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 5 лева частичен иск от 110 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“ е условие за сключване на договора за кредит. Твърди, че при сключване на договора, всеки кредитополучател може 3 да избере да сключи договор за гаранция с гарант предложен от кредитора, или да посочи поръчител, посочен от него. Твърди, че договорът за поръчителство е отделно облигационно отношение, по което „Фератум България“ не е страна. Сочи, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от „Фератум Банк“, след като се е запознал с дължимите такси. Оспорва твърденията на ищцата, че е въведена в заблуждение. Твърди, че когато кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция, той веднага получава информация за размера на разхода, който не се включва в ГПР, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно §1.1 ЗПК и касае услуга, предоставена от трето лице. Посочва че уговореният в договора ГПР е в рамките на закона и целта на кредитополучателя е да избегне плащанията на задълженията по договора.

В съдебно заседание е постъпила молба от ищцата за изменение в размера на предявения осъдителен иск, като същият се счита предявен за сумата от 253,86 вместо първоначално посочената сума от 5 лева като частичен от 110 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от приетото по делото заключение, че между ищцата като кредитополучател, и "Фератум България" ЕООД, е сключен Договор № ***/08.06.2020г., с който договор на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 300 лв., със срок на заема 30 дни, при лихва в размер на 10,14 лева, и посочен ГПР от 49,85 %. В защлючението е отразено, че съгласно чл.5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество. Вещото лице е посочило, че ищцата е изплатила изцяло дължимите по договора суми в общ размер на 564 лева, от която 300 лева главница, 10,14 лева лихва, 165 лева такса за промяна на падежната дата, както и 88,86 лева задължение за поръчителство. В заключението е отразено и съдът приема за установено от фактическа страна, че задължението за поръчителство в размер на 88,86 лева ищцата е платила на „Фератум България“ЕООД и на 21.08.2020г. е била преведена на „Фератум банк“. При извършена справка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е установило, че във „Фератум България“ 4

ЕООД няма данни относно задържани такси за услуга гаранция и че „Фератум България“ ЕООДрегулярно и надлежно прехвъря всички получени суми за гаранционни такси, които клиентите са избрали да заплатят на „Фератум България“ ЕООД и които на практика са дължими на дружеството гарант. В ответното дружество тези суми са осчетоводени като задължения към „Фератум Банк“ и впоследствие са му били преведени.

В заключението е отразено, че ГПР по Договора за кредит е 49,85% и в него не е включена таксата за услуга гаранция по договора. В случай, че сумата възнаграждение по договора за гаранция бъде включена, то ГПР би надвишило многократно пет пъти размера на законната лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.4 ЗПК, разпоредбите му не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. В случая главницата е 300 лева, а останалите разходи са в същия размер, поради което не може да се приеме, че са незначителни.

Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и т.20 и чл.12 ал.1 т.7 – 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.

Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна.

Клаузите на Общите условия на договорите са неравноправни, ако предвиждат санкциониране на потребителя без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на 5 потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя.

Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало между ищеца и ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.