Решение № 3963 от 10.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2215/2025
- Вид
- Решение № 3963
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 115, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3963 гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100502215 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника Е. Д. Г. срещу Решение № 20570/14.11.2024 г. постановено по гр.д. № 56693/2023 г. по описа на СРС, 81 състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца „ Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2726,34 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.09.2020г. до м.02.2022г., ведно със законната лихва от 16.10.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането.
Със същото решение е отхвърлен иска за иска за главница за топлинна енергия над сумата 2726,34 лева до 3295,73 лева и за периода от м.05.2020г. до м.08.2020г., за сумата 599,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 04.10.2023г., както и иска за сумата от 4,71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 04.10.2023 г. В тази ме част решението на СРС не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
В частта с която е уважен иска за сумата от сумата 20,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2020г. до м.02.2022г., ведно със законната лихва от 16.10.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, решението на СРС също не е обжалвано и е влязло в 1 сила.
Във подадената въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, поддържайки, че още с отговора на исковата молба ответника е оспорил влизането в сила на общите условия на „Топлофикация София“, като и ищецът не е представил доказателства в тази насока. Счита, че неправилно СРС е приел, че ОУ са публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., без по делото да са представени каквито и да било доказателства за това. Поддържа, че дори да се приеме, че има публикация във в. „Монитор“, това не изпълнявало императивното изискване на чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката, тъй като законът изисквал кумулативното публикуване на ОУ в най-малко един централен и един местен всекидневник, което в случая не било налице. Твърди се, че СРС не е обсъдил представените към исковата молба кредитни известия за исковия период. Счита, че съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗДДС, кредитните известия задължително намаляват данъчната основа на доставките, но първата инстанция осъдила ответника да заплати пълната сума без да приспадне стойността на кредитните известия и да намали дължимата сума за периода. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение в частта, с която ответника е осъден да заплати на ищеца от 2 726, 34 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.09.2020 г. до м.02.2022 г.
Въззиваемата страна - „ Топлофикация София“ ЕАД, в законоустановения срок е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна.
Поддържа, че в мотивите си първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят и освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените 2 процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че ответника има качеството потребител на топлинна енергия, респ. между страните е възникнало валидно облигационно отношение. Въз основа на заключението по назначената по делото съдебно-техническата експертиза СРС е приел за доказано претендираното количеството и стойността на доставената топлинна енергия.
Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. От представения по делото Договор за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 142, том I , рег. № 3217, дело № 150, сключен на 25.10.2000 г. се установява, че ответника е придобил процесният топлоснабден недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, м. „Разсадник – Коньовица“, ул. „Троян“, в ЖСК ****.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). От представените по делото доказателства се установява, а и е ноторно, че ОУ на ищцовото дружество са били публикувани във вестник Монитор. Ноторно е също така, че ОУ на ищцовото дружество са били публикувани и в местен всекидневник- вестник "19 минути", бр. 1764 от 11.07.2016 г., продължава втора част в бр. 1765 от 12.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника /архив, стр. 187/. По изложените съображения следва да се приеме, че Общи условия на ищеца са влезли в сила. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има 3 данни, че ответника е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия. По изложените съображения съдът намира, че ответника е бил потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период и между нея и ищецът е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, което съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. С оглед на изложеното неоснователно се явява оплакването, че общите условия на ищеца не са влезли в сила.
По отношението на оплакването, касаещо кредитните известия съдът също не намира за основателно по следните съображения: Правната регламентация на условията за издаване на дебитни и кредитни известия е уредена в чл. 115 ЗДДС, а именно: Ал. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата....(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. По отношение на образуването на изравнителните сметки на потребителите на топлинна енергия от сгради - етажна собственост, реална оценка на дължимата сума за топлинна енергия на всеки потребител се прави от фирмата за дялово разпределение /трето лице помагач по делото/ в края на отоплителния сезон, след отчет на уредите за дялово разпределение. Въз основа на извършените отчети фирмата за дялово разпределение изготвя изравнителни сметки за всички потребители в сградата, като преразпредели потребената от сградата - етажна собственост топлинна енергия през отчетния период при спазване изискванията на Наредба № 16-334. Изравнителните сметки (общи и индивидуални) представляват разлика между прогнозно начислените по фактури суми за отчетния период и стойността на действително потребената топлинна енергия, виж в този смисъл Решение № 5283 от 14.04.2011 г. по адм. д. № 10624 по описа за 2010 г. на ВАС на РБ, І-во отд. Доводите за допуснати нарушения на ЗДДС биха били относими в производство по ДОПК във връзка с определяне на данъчни задължения, респ. признаване или непризнаване на данъчен кредит, каквото настоящето производство безспорно не е.
Ответникът не спори, а и не се установява да е регистриран по ЗДДС, за да й бъде издавана данъчна фактура, съобразно изискванията по ЗДДС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че размерът на вземането на ищеца за топлинна енергия е бил установен посредством назначената и приета по делото пред СРС, съдебно- техническа експертиза, в която изрично е приспаднато от общото задължение за топлинна енергия сумата за възстановяване по общата фактура. С оглед на това неоснователно се явява и оплакването на въззивника, че първата инстанция го осъдила да заплати главницата за топлинна енергия без да приспадне стойността на кредитните известия и да намали дължимата сума за периода.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и по отношение размерите на уважената част от исковете, то в съответствие с разпоредбата на чл.
269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.
4
При този изход на спора на въззивника разноски не се дължат разноски. На въззиваемия се дължат разноски в размер на 50 евро- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,ал.3 вр. ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за правната помощ.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20570/14.11.2024 г. постановено по гр.д. № 56693/2023 г. по описа на СРС, 81 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ,на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл.273 ГПК, Е. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 50 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.
Разпечатката съдържа 37 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/191dcf7b-dd8e-4755-aa17-9902957bdda1