Решение № 70 от 20.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Частно наказателно дело № 20212100200667 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

Образувано е по повод изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз(Рамковото решение), отнасящо се до *** гражданин А. Д. Б..

Представителят на БОП счита, че са налични основанията съдебните актове на чешките съдилища бъдат признати от българската държава и оставащият остатък от наказанието бъде изпълнен в Република България.

Служебният защитник на намира, че липсват основания за отказ и предлага на съда да постанови решение, с което да признае влезлите в сила в сила съдебни актове, постановен от чужда държава.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по 1 делото и условията за признаване и изпълнение,

ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за установено следното: предвидени в

По силата на чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС и с оглед данните за местоживеенето на А. Д. Б. в гр.***, ж.к.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, делото е подсъдно на Бургаският окръжен съд.

От изпратения от чешките съдебни власти заверени преписи от съдебни актове и придружаващото ги Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, се установява, че с Решение от 31.08.2017г. по дело № 3Т57/2017 на Районния съд Прага 1, *** гражданин А. Д. Б. е бил признат за виновен в извършени на 19.04.2017г. в Прага престъпление по чл. 233, ал.1 от НК на Република Чехия(„Фалшифициране и промяна на пари“) и престъпление по чл. 233, ал.2 от НК на Република Чехия(„Фалшифициране и промяна на пари“), за които му е било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 години. Изтърпяването на това наказание е било отложено за изпитателен срок от 4 години. На основание чл.80, ал.1,2 от НК на Република Чехия съдът е постановил и експулсиране от територията на Република Чехия за срок от пет години.

Първоинстанционното решение е влязло в сила на 28.11.2017г., когато с постановено Определение по дело № 5 То 344/2017 Градският съд Прага е отхвърлил жалбата на осъдения.

С Определение от 24.07.2018г. по дело № 3Т57/2017 , Районният съд Прага 1 е привел в изпълнение отложеното по същото дело наказание лишаване от свобода, поради извършени от *** гражданин в изпитателния срок други две престъпления , за които е бил осъден по две дела на районните съдилища Прага2 и Прага 7. Жалбата на осъденото лице срещу това определение е била отхвърлена с Определение на Градския съд Прага от 24.10.2018г. по дело №: 7 То 398/2018.

От обстоятелствената част на съдебните актове и удостоверението се установява, че *** гражданин А. Д. Б. на инкриминираната дата в 21:55ч. в Прага 2 е държал подправени парични знаци - пет банкноти с номинална стойност от по 50 евро , а в 22:55ч. в Прага 1 в обменно бюро си е служил с друга подправена банкнота с номинална стойност 50евро, като е знаел, че са подправени. Съобразявайки обстоятелствата, посочени в Удостоверението по чл. 3 от закона, както и извършения превод на чешките съдебни актове на 2 български език, съдът констатира, че деянията за които *** гражданин е осъден на територията на Република Чехия се явяват и престъпления по българския НК, в частност такива по чл. 244, ал.1 и ал.2 от НК на Република България. Следва да бъде посочено, че в случая условието за наличие на двойна наказуемост не е необходимо, тъй като в представеното по делото удостоверение изрично е отразено наличието на хипотезата на чл. 8, ал. 2, т.

10 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно „подправка на парични знаци, включително евро“ от страна на *** гражданин Б..

Съдът намира, че не са налице основанията по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение. Удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е пълно, преведено е на български език и не се констатира явно несъответствие между него и съдебния акт, чието признаване и изпълнение се иска.

Осъденият Б. се намира на територията на издаващата държава, не е дал съгласие, но е *** гражданин и има постоянно местоживеене в Република България.

Признаването на влезлия в сила съдебен акт няма да бъде в противоречие с принципа „ne bis in idem“. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А.Б. е осъден с определение от 12.11.2007г. за одобряване на споразумение по НОХД № 3281/207г. на БРС за извършено на 30.06.2007г. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1от НК на лишаване от свобода за срок от 4 месеца, с приложение на чл. 66 НК и на глоба от 1000лв. Няма данни за същите деяния, за които Б. е осъден в Република Чехия, да е бил осъждан и в друга държава, различна от издаващата. Видно от приложената по делото справка от Окръжна прокуратура - Бургас, срещу А.Б. няма неприключени наказателни производства към 18.07.2021 г.

Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство.

От събраните в производството данни за личността на осъденото лице се установява, че А . Б . не се ползва с имунитет съгласно българското законодателство. Не са налице възрастови ограничения за реализиране на наказателната му отговорност. Осъденият Б. е участвал в наказателното дело, по което е бил признат за виновен и е осъден на лишаване от свобода. В настоящия случай изпълнението на наказанието от 3 години (1095дни) 3 лишаване от свобода е започнало вече в Република Чехия и неговия остатък е по-малък от 6 месеца , тъй като към момента на изготвяне на предложението – 02.06.2021г същият е бил изтърпял 946 дни, а крайната дата би следвало да е 01.11.2021 г. Настоящият състав обаче не счита, че следва да се възползва от възможността по чл.15, ал.1, т.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ да признае и изпълни съдебния акт, доколкото според представената справка родителите и сестрата на осъдения са с постоянен и настоящ адрес в гр.*** и на територията на Република България осъдения би имал по-добри условия за ресоциализация , предвид и постановеното експулсиране.

В случая, съгласно българското законодателство максималният срок на наказанието за извършените престъпления е лишаване от свобода от две до осем години и не е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание, поради което не се налага приспособяване на същото. Режимът за изтърпяването му се определя съгласно нормите на ЗИНЗС и тъй като отсъстват условията по чл 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, първоначалният режим следва да бъде „общ“ (чл. 57, ал. 1, т. 3 от същия закон).

С оглед изложеното, БОС счита, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното решение на районен съд в гр. Прага, съобразно чл. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в който е наложено от съда в Република Чехия, без да се налага приспособяване на основание чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Както бе посочено по-горе, съдът констатира, че изпълнението на наказанието е започнало в Република Чехия , поради което и на основание чл.

12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от изтърпяването на общото наказание следва да се приспадне срока на изтърпяната част, считано от началото на наказанието до момента на фактическото привеждане на осъдения А.Б. в затвор в Република България за изпълнение на осъдителното съдебно решение. Временно задържане по смисъла на чл.11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и чл.14 от Рамковото решение не е постановявано и изпълнявано. Липсва основание изпълняващият съд да извърши друго приспадане или намаляване, когато компетентните органи на издаващата държава, при спазване на нейното законодателство, не са отразили такива в данните по раздел „i“, т.2 от удостоверението - Приложение I по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР 4 на Съвета от 27 ноември 2008 г.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение Решение от 31.08.2017г. по дело № 3Т57/2017 на Районния съд Прага 1, влязло в сила на 28.11.2017г., с което *** гражданин А. Д. Б. с ЕГН ********** е признат за виновен и осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено му като общо наказание за извършени от него престъпления по чл. 233, ал.1 от НК на Република Чехия и по чл. 233, ал.2 от НК на Република Чехия, съответстващи на чл. 244, ал.1 и ал.2 от НК на Република България.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на наказанието, срока на изтърпяната в Република Чехия част, считано от началото на наказанието до момента на фактическото привеждане на осъдения А.Б. в затвор в Република България.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаския апелативен съд в 14-дневен срок.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5