Решение № 1031 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000502086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на редовна и процесуално допустима въззивна жалба с вх. Рег. № 274777 от 92.07.2024 г. подадена от ищцата в исковото производство, а именно М. Е. Х. с ЕГН ********** от ***, представлявана от адв. Н. Н. Д. от ШАС, с която обжалва решение постановено по гр. д. № 3439 по описа на Софийски градски съд, I ГО, 18 с - в за 2017 г. като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. В обстоятелствената част на въззивната жалба са развити доводи към горепосочените пороци, като се излага, че при постановяване на съдебното решение съдът неправилно е ценил част от доказателствата и доводите на страните по делото, че не е разгледал в нужната пълнота аргументите за основателност на претенциите за неимуществени вреди в заявените размери. Поддържа, че незадълбоченото и неизчерпателно са разгледани доводите за основателност на претенциите за неимуществени вреди, като следващи и от събраните по делото доказателства, което представлява съществено процесуално нарушение. Излага, че съдът не е обсъдил доводите на страните, които имат значение за решението по делото.

1

Конкретизира,че разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че ответникът е основен управител на железопътната инфраструктура и в съотвествие със задължението му по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЖТ, ответникът разработва графика за движение на влаковете, съгласувано със заявителите и приема заявките им за получаване на капацитет от железопътната инфраструктура -чл. 10, ал. 1, т. б от ЗЖТ и управление на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност - чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЖТ. Счита, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че стрелка номер 5 от коловоза, по който е минала процесната композиция, е следвало да бъде ремонтирана, чрез подбиване, като това не е сторено. Счита, че бездействието установено в хода на процеса е довело до вибрация на влака и възможност за отклонение на центъра на тежестта.

Позовавайки се на факт, за който твърди, че е установен в хода на процеса, а именно - баластовата призма на коловоза е била в лошо състояние и не е могла да има отношение към стабилността на железния път. Поставя тези два факта като такива в противоречие на правните изводи на съда, като поддържа, че те са допринесли/завишили риска за дерайлирането на влаковата композиция. Счита, че съдът неправилно е отрекъл фактите като неотносими към вредоносния резултат, защото те в съвкупност с останалите установени по реда на чл.300 от НПК причини /високато скорост на движение/ са довели до него. Излага, че на съда са убегнали няколко факта, един от които е съдържанието на техническия паспорт на стрелка 5 - въведена в експлоатация през 1987г. и до 2016г. няма вписани ремонтни дейности а извършените контроли през 2016г. на тази стрелка, не съдържат никакви измерени стойности.

Възоснова на противоправно бездействие, на решаващият съд е убегнал и решаващ извод, че приемането на влак 90570 на отклонителен трети коловоз е противоправно деяние, защото не е било съобразено с вида на товара и с техническото състояние на релсовия път. В основата на катастрофата е промяната в разписанието, което според първоначалната си версия е предвиждало прЕ.аване на влак 90570 през гара Хитрино без спиране, през втори коловоз. Промяната на разписанието, от своя страна, е предвидено, поради планирани прозорци за механизиран среден ремонт с тежка пътна механизация, който ремонт, се установи, че не се е случил, 2 поради повреда на машината. Влаковата композиция попада сред „редовно движещи се по график", съгласно чл. 201, ал. 1 от Наредба N 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. С това техническо решение за промяна в разписанията, НКЖИ е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от Наредба N 46 от 30.11.2001 г. за железопътен превоз на опасни товари.

„Местата за временен престой на транспортните средства, превозващи опасни товари, трябва да отговарят на изискванията на RID, да бъдат добре осветени и недостъпни за външни лица", като при отпадане на причината за промяна на разписанието /планираните прозорци за ремонт, който ремонт е отменен още на 06.12.2016г./, влаковата композиция е следвало да бъде приета на втори /главен приемно-отправен коловоз/, което е по — безопасното разрешение.

Това нарушение би могло да ангажира отговорността на НКЖИ, по административен ред, за неспазване на посочените правила в Наредба Na 46/2001 г. Възоснова на така представения в частната жалба фактически и правен анализ, въззивната жалбоподателка счита, че защитната теза на ответника, която включва твърдението, че железопътната инфраструктура е била в добро състояние е останала недоказана. Установените факти със СТЕ сочат, че поддържката е осъществявана само документално, поради което се подлага на съда, да приеме, че резултатът – нанесените вреди на ищцата, което не са спорни, са следствие от неспазване на следните задължения – поддържка на изрядна и безопасна железопътната мрежа; спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност /чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЖТ/, като осигурява безопасно прЕ.аване на влаковите композиции по най подходящите за целта коловози.Счита, че първоинстанционният съд напълно необосновано е игнорирал доказателствата към този извод за противоправно бездействие и така е постановил неправилен съдебен акт.

Обобщено във въззивната жалба се поддържа тезата, че в хода на първоинстанционното производство ищцата е провела пълно и главно доказване на фактическия състав на предявените искове, поради което постановеното от съда решение се явява неправилно.Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с който предявения иск да бъде уважен, като доказан по основание и по размер /за разликата над 35 000 лева получени по спогодба с първите двама ответници – исковото производство в тази част, по главния иск е прекратено, до претендираните 3

70 000 лева /.

В писмен отговор въззиваемата страна, Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ оспорва изцяло въззивната жалба на ищцата, като изразява становището, че обжалваното решение отговоря на изискванията на чл. 236 от ГПК. По оплакванията на възизвницата, основани върху факти за неизправности на железопътната мрежа, канкретно техническото състояние на стрелка № 5 и промяна на разписанието излага, че фактите са били обект на проверка от Комисиа за разследване, която на 14.12.2016 г. е извършила оглед на Гара Хитрино и помещаващите се в съоръжения - Релейна уредба с ключови зависимости (РУКЗ) с Разпоредителен апарат (РА), намиращ се в помещението на дежурния ръководител движение в приемното здание на гарата и Изпълнителни апарати (ИА), намиращи се в стрелочните Постове № 1 и № 2 в двете гърловини на гарата. Комисията е констатирала изправна инсталация и редовни пломби на разпоредителните апарати. Позовава се и на данните от изготвения Окончателен доклад от проведено разследване на тежко железопътно произшествие - дерайлиране на товарен влак № 90570 при влизане в гара Хитрино на 10.12.2016 г., изготвен от Комисията за техническо разследване на тежко железопътно произшествие в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Приложение № 15), който е качен за обществен прочит и обсъждане на Интернет - страницата на „Специализирано звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт“ в МТИТИС , конкретно на извода, „Относно състоянието преди произшествието е установено, че стрелките, осигурителната техника - Релейна уредба за ключова зависимост (РУКЗ) с Разпоредителен апарат (РА) и контактна мрежа са технически изправни.“. В подкрепа на правилността на решението и неоснователност на жалбата, се позовава и на заключението от допълнителна съдебно-техническа експертиза, което е съответно на горните документи. Поддържа фактическото твърдение, че ръчните стрелкови заключалки (РЗС) тип „Колбен-Данек” са заключили правилно езиците на стрелка № 1 в положение (+) и на стрелка № 5 в положение (+) за приемане влака на трети коловоз. Ключовете от РСЗ са поставени в гнездата на изпълнителния апарат в Пост № 2 за подготвения маршрут и коловозната ръчка е завъртяна правилно за вход на влака за трети коловоз.

4

Счита, че по делото е установена причината за настъпване на катастрофата и тя е високата скорост от 78 км/ч при навлизане на влака в стрелка № 5, която към този момент е с плътно прилепнал отклонителен десен език към раменната релса и здраво скрепен към траверсовата скара спомагат езиковата част на стрелката и успешно се е противопоставила на възникналите сили от прЕ.аващите колела на двата локомотива и на първите пет вагона, което изцяло оборва тезата на ищцата за техническа неизправност. Моли, въззивният съд да приеме въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението като правилно и обосновано.

В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивницата, чрез пълномощника си, изразява писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, се представлява от старши юрисконсулт, чрез който поддържа отговора на въззивната жалба и пледира да потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Софийският апелативен съд, в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 и 3 от ГПК намира за установено следното:

Предявени са при условията на пасивно субективно съединяване – главен иск за солидарно осъждане на „Белмаркет ДМ“ ООД, „Булмаркет рейн карго“ ЕООД и ДП“НЖИ“ да заплатят на ищцата парично обезщетение в размер на 70 000 лева за нанесени неимуществени вреди и евентуални на този иск, осъдителен иск за същата сума насочен само срещу ДП“НКЖИ“, евентуално срещу „Булмаркет рейн карго“ ЕООД.

В хода на съдебното производство ищцата е оттеглила исковите си претенции срещу „Белмаркет ДМ“ ООД, „Булмаркет рейн карго“ ЕООД поради постигната извън съдебна спогодба за обезщетение за същите вреди в размер на 35 000 лева. Съдът се е произнесъл с решение за разликата над тази сума до претендираната от 70000 лева останала по претенцията само срещу ДП“НКЖИ“, поради котето настоящият въззивен състав приема, че решението, което се обжалва е валидно и допустимо.

По неговата правилност въззивният състав съд е ограничен до въпросите поставени във въззивната жалба, а те са свързани с установяване 5 на два релевантни факта – 1./ техническото състояние на стрелка номер 5 от коловоза, по който е минала процесната композиция, по твърдението на ищцата, че се е нуждаела от ремонт и точно нейната неизправност е довела до вибрация на влака и отклонение на центъра на тежестта; 2./противоправно бездействие да бъде променено разписанието и влак 90570 по обичайния втори коловоз без спиране при наличие на данни, че върху втори коловоз не се извършвани ремонтни дейности, а в съответствие с предмета на делото и всички останали факти от фактическия състав на непозволеното увреждане.

За да бъде ангажирана отговорността на юридическото лице ДП „НКЖИ“ в качеството му на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: деяние /действие или бездействие/; противоправност на поведението /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; вина; вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения/; причинна връзка между вредите и противоправното поведение на непосредствения изпълнител; виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване. Следва да се посочи, че е без значение кой конкретно е причинил вредите. Достатъчно е доказването, че вредите са по причина на възложена от дружеството работа. В същия смисъл са и указания в т. 7 от ППлВС № 7/30.12.1959 г., които имат задължително действие за съдилищата (аналогия с чл. 130 ЗСВ).