Решение № 97 от 26.09.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 314/2025
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 26.09.2025
- В сила
- 26.09.2025
- Състав
- Пепа Илиева Чиликова, Николай Иванов Кирков, Калина Иванова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279,ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66 ,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.9,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.189,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334,т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. Ямбол, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Ил. Чиликова
Членове:
Н. Ив. Кирков
Калина Ив. С.а при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Н. Ив. Кирков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600314 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ от НПК.
С присъда №*** постановена на ***** г. по НОХД № **** г., Районен съд – Елхово , признал подсъдимата К. А./, за виновна в това, че на ***** година, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово,обл.Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България,без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 ии 2 от НК,я осъдил на лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 500 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено от изпълнение за срок от три години.
Недоволен от присъдата останал адв Н.Н., служебен защитник на подсъдимата А., който я обжалва с искане да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невиновна.Според защитника са налице предпоставките за прилагане на чл.279,ал.5 от НК,тъй като подсъдимата е влязла в страната за да се ползва от правото си на убежище, съгласно Конституцията.Прави и две алтернативни искания- да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК или да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложи разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимата призована ,чрез сл. защитник не се явява.Защитника й адв.Н. подържа жалбата. Счита 1 постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна.Излага ,че деянието представлява маловажен случай , като се и позовава на постановление на ЯРП за прекратяване на наказателно производство по отношение на друго лице от същата група, преминала границата на страната.В тази връзка се иска подсъдимата да бъде оправдана по предявеното му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна .
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата К. А. /*****/ е родена на **********г. в гр. ****, **********гражданка на **********с начално образование, без документи за самоличност.
На 14.05.2025 година подсъдимата със самолетен полет пристигнала от Република Ирак в гр. *****, Република Турция заедно със съпруга си, с намерение да се придвижи до Република Сърбия, а след това и до Федерална република Германия, където живеел съпругът й и където двамата желаели да се установят.
Пътуването на подсъдимата до република Сърбия през границата на страната ни, било организирано още в Република Ирак от трето лице, което срещу парично възнаграждение се ангажирало до подпомогне подсъдимата да достигне Република Сърбия и влезе през границата на страната ни без да притежава надлежно разрешение за това.
На 22.05.2025 година подсъдимата заедно с още шестима нейни сънародници – петима мъже и една жени тръгнал от гр. ***** република Турция към република България, с цел влизане в страната ни не по установения от закона начин. С два автомобила подсъдимата и сънародниците й, с помощта на неустановено по делото лице, били придвижени от гр. ***** до крайпътна отбивка преди до гр. Одрин, република Турция.
На посоченото място, при подсъдимата и останалите шест лица от групата, пристигнал автовоз, превозващ леки автомобили, с който съгласно договореното по – рано, подсъдимата трябвало да влезе през границата на страната ни.
По указания на шофьора на автовоза и друго, неустановен по делото лице, придружило подсъдимата и сънародниците й, подсъдимата и останалите 2 шест лица - петима мъже и една жена влезли в четирите леки автомобила които се навирали на втория етаж на автовоза. Подсъдимата К. А. /*****/ влязла в багажника на първия лек автомобил от втория етаж автомобили на автовоза, с цел укрита по този начин да преодолее граничния контрол на границата на Република България.
На ***** година, автовоза в който се намирала укрита подсъдимата влязъл през границата на страната ни от република Турция в република България в района на ГКПП - Лесово. По този начин подсъдимата на посочените дата и място влязъл през границата на страната ни без разрешение на надлежните органи на властта.
При влизането си в страната ни на *****г. подсъдимата не е носела документ за самоличност, нито е притежавала документи, даващи й право да влезе в република България.
При извършения граничен контрол на автовоза и автомобилите в него подсъдимата е била намерена укрита в първия от четирите автомобила на втория етаж на автовоза от св. Н. А.Н. – полицай на ГКПП – Лесово при ГПУЕлхово. Останалите шест лица от групата, с които пътувала подсъдимата също били открити при проверката, укрити в други три автомобила.
След установяването й подсъдимата била задържана. При извършения на подсъдимата обиск при задържането й в нея не са били открити никакви документи.
Тъй като при задържането на подсъдимата, в нея не са били намерени нейни национални документи за самоличност, самоличността й е била снета, по нейни данни. Лицето се е идентифицирало с имената К. А. /*****/ родена на **********г. в гр. ****, **********гражданка на **********и адрес: гр.
Дахук, Ирак. Тази самоличност подсъдимата е заявила чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита й като обвиняема в хода на бързото производство.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се установява, че същата не е осъждана.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят.
3
Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.
Правилно първоинстанциянния съд е приел ,че правно значимите обстоятелства ,в т. ч. начина и причините за влизане на територията на Република България се установяват въз основа на обясненията на подсъдимата досъдебната фаза , дадени в присъствието на защитник и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Николов ,както и от приобщените по делото писмени доказателства.ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички налични по делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на извършване на деянието.
Районният съд е направил пълен анализ на доказателствата, който се споделя от въззивната инстанция и е ненужно да се преповтарят.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се оспорва от защитата , първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод ,че с деянието си подс.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.279,ал.1 от НК, тъй като на ***** година, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово,обл.Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България,без разрешение на надлежните органи на властта.
От обективна страна безспорно по делото е установено ,че към инкриминираната дата подсъдимата не е притежавала виза, удостоверяваща правото й на влизане в страната, както с оглед на нейното гражданството, така и на държавата, от която влиза - Република Турция. От друга страна, събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че същата е осъществила една от формите изпълнителното деяние на престъплението, за което и е повдигнато обвинение, а именно, „влизане” през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен контрол. Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през ГКПП Лесово без знанието и разрешението на контролните органи. Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места – ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти.Следователно , след като влизането на подсъдимата в страната е реализирано в разрез с установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това места и без знанието и разрешението на граничните власти, Районен съдЕлхово правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни 4 признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.
Законосъобразен е и извода на първата инстанция ,че е деянието е осъществено от подсъдимата при условията на пряк умисъл.
Въззивният съд споделя и становището , че в случая не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по делото е безспорно установено, че подсъдимата е влязла в Република България по причини, различни от посочените в чл.8, ал.1 от Закона за убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи й право на международна закрила. От обясненията й в досъдебна фаза е видно, че същатат доброволно е напуснала както страната си по произход, така и Република Турция и преминава през територията на България транзитно ,като крайната му цел е да пристигне и се установи да живее трайно при роднини на територията на друга европейска държава -ФР Германия.Липсват също така и данни, същата да е бил преследвана в Ирак или в Турция заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, както и такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.
Предвид изложеното ЕРС обосновано е приел ,че влизането на подсъдимата в страната не е реализирано с цел ползване на гарантираното от чл.27, ал.2 от Конституцията на РБ право на убежище, и законосъобразно я е санкционирал с налагане на предвидените в закона наказания.
Въззивният съд не споделя становището на защитата ,че извършеното деяние следва да бъде окачествено като маловажен случай ,след като прокурор от ЯРП по отношение на друго лице от същата група , в която е била и подсъдимата е прекратил наказателното производство.
Разпечатката съдържа 42 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/191d746f-6071-4a6e-944c-495ea551c1dd