Решение № 260024 от 24.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260024 гр.Пазарджик 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев и секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №532 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на

Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4415 по описа за 2019 година са отхвърлени предявените от Я.С.А. ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес гр.С., ул.“П.“№171А, представлявана от главен комисар Н.Н., искове за заплащане на сумата от 1622,24 лева. , представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода 04.11.2016г до 04.11.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на обезщетение за забава в размер на 142,13 лв., дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на подаване на исковата молба.

Осъден е Я.А. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес гр.С., ул.“П.“№171А, представлявана от главен комисар Н.Н. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Я.А. , чрез процесуалния му представител.

Излагат се оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност .

Моли да бъде отменено и предявените искове – уважени ,като претендира разноски.

PC -Пазарджик възприел становището изложено в представената „ писмена консултация „ от ответника , изготвена по нарочно възложена правна поръчка за обосноваване на становище на страна в процеса .Според отразеното в нея положения нощен труд бил 8 часа, поради което и не следвало да се извършва приравняване с коефициенот 1,143.

Нормата на чл.

187,ал.1, ЗМВР не установявала разрешената продължителност на труда през нощта 8 часа , а предвиждала ,че работните часове на положеният труд през нощта не следва да надвишават 8 часа на всеки 24-часов период.

В тази норма не се съдържала разпоредба относно допустимата продължителност на нощния труд и не се въвеждало различно правило за нормална продължителност на нощния труд от 8 часа .Такава разпоредба нямало в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове , но тя не била и необходима, , тъй като нормата на чл. 188, ал.2, от ЗМВР съдържала изрична препратка към КТ .

Част от специалната закрила била нормата на чл.140 от КТ.

Съдът не направил разлика между времевия интервал

, в който полаганият труд се счита за нощен такъв и законово уредената максимална продължителност.

Поради това следвало да се приеме, че нормалната продължителност на полагания от ищеца нощен труд следва да бъде до 7 часа, а той е полагал труд през нощта от 8 часа, като разликата не е отчетена и изплатена като извънреден труд.

При сумирано изчисляване на работното време ,нощните часове труд следва да се приравняват към дневните / тъй като това е нормалната продължителност на работното време при подневното му отчитане-8 часа /. Това налага и съотношението 8 : 7 и съответно преизчисляването с коефициента 1.143 - за определяне на броя на надвишените работни часове за съответния отчетен период-от което ще се прецени и налице ли е полаган извънреден труд при превишаване на нормата за триместър . В случая ,тъй като работодателят не е прилагал този коефициент , работните часове , заложени в графиците му са в рамките на допустимото .След прилагането на този коефициент / каквото е нормативното изискване / броят на отработените часове се увеличава ,при което се е стигнало до полагане на извънреден труд.

Нормата на чл. 187, ал.1 и 3 от ЗМВР не установявала разрешена / нормална / продължителност на труда през нощта , а нормира обща продължителност на работното време при положен нощен труд в определения времеви диапазон. Тази норма имала защитна функция по отношение на правото на служителя да почива в достатъчно дълъг период , след като е полагал нощен труд, като и в този случай, съобразно броя отработени часове , не следва да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8 часа за всеки 24-часов период. Цитираната разпоредба изисква след всяка 24-часова смяна на служителя да бъде осигурена 48-часова почивка

Императивната норма на чл. 140 , ал1, от КТ била единствена в трудовото законодателство, съдържаща реалната времева продължителност на полаганият нощен труд във времевия интервал , в който се счита такъв.

През относимия към претенцията период - нито в ЗМВР , нито в подзаконовите актове по прилагането му - се съдържа алгоритъм за изчисляването му. Приложима била нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ.

При разрешени 7 часа за работа през нощта - горницата до 8 часа през които служителят е работил би могла да се изчисли единствен чрез прилагане на коефициент .В този смисъл ако общата продължителност на работното време на въззивника за тримесечния период на сумирано изчисляване на работното време съответстваше на изискването за седем часово работно време през нощта ,прилагането на коефициента би послужило единствено за определяне на възнаграждение , равностойно на дневното . В конкретния случай обаче е налице превишение на тази продължителност , тъй като не е спорно , че тя се определя на база осемчасово работно време през деня и нощта , поради което горницата следва да бъде заплатена по правилата за заплащане на извънредния труд Същите правила регулирали продължителността на работното време при работниците и служителите по трудово правоотношение , поради което не бил основателен доводът, че ползването на коефициента създава привилегия за служителите в МВР.

Съдът постановил своя съдебен акт в противоречие с възприетата за меродавна правна логика- в ТР № 6/ 06.11.2013г. , постановено по ТД № 6 / 2012г. на ОС на ГТК на ВКС .Така например държавните служители в звената ГД „ ИН „ - към Министерство на правосъдието работили при абсолютно същия сменен режим на дежурства , съответно организиран в 8-, 12- или 24-часови дежурни смени . Но на тази група държавни служители - подчинени ведомствено на МП – се заплащало преизчисленото с коефициент 1.143 парично уравняване на действително отработените часове нощен труд след превръщането на нощните часове в дневни с посоченият коефициент. Тази група държавни служители - съгласно чл. 1ба , ал.7 от ППЗИНС : „ Държавните служители от ГДИН и териториалните и служби получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за МВР и ППЗМВР .". Тоест предвиден е еднакъв законов режим , на който се подчиняват двете групи държавни служители - и съответно се уреждат техните взаимоотношения по повод полагането на нощен труд.

Жалбоподателят се позовава и на основни принципи и норми в правната уредба , съдържаща се в правото на ЕС - формираща трудовоправните отношения .В Директива

75 / 117 / бил въведен принципа на равно третиране на работниците и служителите и забраната за дискриминация.

В допълнителна молба преди първото заседание са изложени и още съображения, основаващи се на законодателни промени след релевантния период.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът , чрез своя процесуален представител намира жалбата за неоснователна и излага съображения.

Съдът правилно приел,че по отношение на ищеца е приложим ЗМВР, който се явява специален и уреждащ обществените отношения свързани със служебното му правоотношение и изключващ прилагането на ЗДСл и КТ и подзаконовите актове по неговото прилагане/съгл. чл. 142, ал. 2 ЗМВР/.

Липсата на регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен не представлявала празнота в правото, както твърди ищеца, и не съставлявала липса на специален регламент за служителите на МВР, което да води до приложение по аналогия на чл,9, ал.2 от НСОРЗ.

Позовават се на представената по делото правна консултация , изготвена от професор М..

За периода на претенцията действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. ,която уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Тя следвало да намери приложение и не било доустимо прилагането по аналогия на други нормативни актове.

Правоотношенията по служба, уредени в специален закон били създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т.1от ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.

Позоваването на цитираното в жалбата ТР било несъстоятелно.

Неоснователно се подържало и ,че тази категория служители е поставена в неравностойно положение в сравнение с други такива. С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.] ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по- благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ап.5,6 и 7 ЗМВР и други. Така те не били поставени в по-неблагоприятно положение. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондирали и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.

Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната заплата: в чл. 201 - допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по Кодекса на труда и Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати.

Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 е въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.