Решение № 84 от 11.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500484 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 101/31.05.2023 г. по гр. д. № 332/2021 г. на Окръжен съд Ловеч е отхвърлен предявеният от К. К. С., лично и със съгласието на майка си Ц. А. С., установителен иск против „Екотекпродуктс“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се признае нищожността на договор от 21.05.2019 г., оформен с нотариален акт № 101, д. № 260/2019 г. на нотариус Б. К., за продажба на недвижим имот, подробно описан, поради противоречие със закона – чл. 129, ал. 2 СК, като неоснователен и недоказан.

С решението е отхвърлен предявеният от К. К. С., лично и със съгласието на майка си Ц. А. С., установителен иск против „Екотекпродуктс“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се признае нищожността на договор от 21.05.2019 г., оформен с нотариален акт № 101, д. № 260/2019 г. на нотариус Б. К., за продажба на недвижим имот, подробно описан, поради противоречие със закона – чл. 130, ал. 3 СК, като неоснователен и недоказан.

С решението е отхвърлен предявеният от К. К. С., лично и със 1 съгласието на майка си Ц. А. С., установителен иск против „Екотекпродуктс“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да се признае нищожността на договор от 21.05.2019 г., оформен с нотариален акт № 101, д. № 260/2019 г. на нотариус Б. К., за продажба на недвижим имот, подробно описан, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите по договора, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е прогласен за недействителен на основание чл.

40 ЗЗД, по иска, предявен от К. К. С., лично и със съгласието на майка си Ц.

А. С., против „Екотектпродуктс“ ЕООД договор от 21.05.2019 г., оформен с нотариален акт № 101, д. № 260/2019 г. на нотариус Б. К., за продажба на недвижим имот, подробно описан. Присъдени са разноски.

С Решение № 145/08.08.2023 г. по гр.д. № 332/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е допълнено Решение № 101/31.05.2023 г. по гр.д. № 332/2021 г., като е осъден на основание чл. 34 ЗЗД К. К. С., лично и със съгласието на майка си Ц. А. С. да заплати на „Екотекпродуктс“ ЕООД сумата от 9000 лв., представляваща цена по прогласения за нищожен договор от 21.05.2019 г. за продажба на недвижими имоти.

Против постановеното Решение № 101/31.05.2023 г., постановено по гр.д. № 332/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, е постъпила въззивна жалба от „Екотекпродуктс“ ЕООД, чрез назначения особен представител, като решението се обжалва в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 40 ЗЗД. Изложени са съображения, че заключението на съда за основателност на предявения иск е неправилно и не се потвърждава от всички събрани по делото доказателства. Договорът не е сключен във вреда на ищеца, самият той като малолетен е придобил през 2011 г. собствеността върху имотите, предмет на същата сделка, на стойност 2000 лв. Впоследствие, след развода на починалия К. И. С. с майката на ищеца, той е решил да си върне обратно на дружеството прехвърлените имоти, за да има възможност да се разпорежда с тази собственост. От събраните гласни доказателства се установява, че бащата на ищеца е бил успешен бизнесмен, който е бил движеща сила по създаването на този имот, поради което неговата воля следва да се зачете. И предишните сделки са били на занижена цена, тъй като са били между свързани лица. Освен това, отоплителната система, върху която се акцентира 2 от страна на ищеца, че е скъпа и повишава стойността на имота, се явява движима вещ. С разрешението на съда не е определена никаква конкретна продажна цена, по която да бъдат извършени сделките, поради което твърдението, че не е спазено даденото от съда разрешение, не е релевантно.

След като е спазена процедурата за извършване на разпоредителни сделки с имуществото на ищеца, интересите на детето са гарантирани и то не се явява ощетено в такава степен, в каквато приема първостепенния съд.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. Развива подробни доводи.

По делото е постъпила въззивна жалба и против Решение № 145/08.08.2023 г. по гр.д. № 332/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, постановено по реда на чл. 250 ГПК, от К. К. С., лично и със съгласието на майка си Ц. А.

С.. Наведени са доводи, че съдът не е бил надлежно сезиран с насрещна искова молба за осъждането на ищеца за заплащане на сумата от 9000 лв.

Недопустимо е чрез възражение да се иска насрещно осъждане за заплащането й.

Моли съда да се отмени обжалваното решение, с което К. К. С. е осъден да заплати на „Екотекпродуктс“ ЕООД сумата от 9000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на 3 правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.

Пред Окръжен съд Ловеч са предявени искове от К. К. С., със съгласието на законния представител Ц. А. С., против „Екотектпродуктс“ ЕООД за обявяване на договор за покупко-продажба от 21.05.2019 г., обективиран в нотариален акт № 101, д. № 260/2019 г. на нотариус Б. К., за нищожен, поради противоречие с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 СК, евентуално на чл. 130, ал. 3 СК, евентуално поради накърняване на добрите нрави. В условията на евентуалност, ако се приеме, че соченият договор не е нищожен, искането е да се установи, че същият е недействителен спрямо ищеца, тъй като е сключен в негова вреда по смисъла на чл. 40 ЗЗД, евентуално на основание чл. 38 ЗЗД, при договаряне сам със себе си.

Изложени са обстоятелства, че ищецът е собственик на недвижим имот, подробно описан, находящ се в с. Дълбок Дол, Община Троян. На 25.02.2019 г. К. И. С., в качеството си на баща и на законен представител на малолетния към този момент ищец, е сключил предварителен договор за покупко – продажба на недвижимите имоти в с. Дълбок Дол, в качеството му на продавач, с ответника „Екотектпродуктс“ ЕООД, чрез управителя и едноличен собственик на капитала К. И. С., за цена от 30000 евро. Подадена е молба до Районен съд София за разрешаване продажбата на недвижимите имоти, към която е приложен и предварителния договор, като е посочено, че тази продажба се налага, поради значителния размер на таксите на ищеца за неговото обучение в Англо-Американско училище в София, които до завършване на обучението му възлизат на приблизително 88000 евро. Освен продажбата на имота в с. Дълбок Дол, бащата на ищеца е поискал разрешение и за продажба на апартамент в гр. Свети Влас, Община Несебър за цена от 40000 евро. С Решение № 107316/07.05.2019 г. по гр.д. № 17448/2019 г. на СРС е разрешена продажбата на недвижимите имоти в с. Дълбок Дол, съобразно условията на предварителния договор. Според ищеца предварителния договор е прекратен, поради неизпълнение на задължението за плащане на задатък, като въпреки това и в противоречие с решението на СРС с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2019 г., обективиран в нотариален акт № 101, д. № 260/2019 г. на нотариус Б. К., малолетния ищец, представляван от баща си К. И. С., е продал на дружеството на баща си „Екотектпродуктс“ ЕООД недвижимите имоти в с.

4

Дълбок Дол за сумата от 9000 лева. На 14.05.2019 г. е продаден и другият имот, за който е получено разрешение от съда в гр. Свети Влас, вместо за цената по сключения предварителен договор в размер на 40000 евро, за сумата 45365 лева. Според ищеца е налице противоречие между интереса на ищеца като дете и на родителя, в качеството му на управител на ответното дружество. По тази причина, е следвало да бъде назначен особен представител на ищеца, поради което договорът за покупко – продажба се явява нищожен, поради противоречие със закона, а именно с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 СК. Договорът е сключен и в противоречие с решението на СРС, като се сочи разминаване в обектите, за които е разрешена продажбата и тези, предмет на последващо сключения договор за продажба. Намиращата се в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, включена в договора за продажба, представлява луксозна вилна сграда, с пазарна стойност над 150000 евро. С разрешението на съда е одобрено разпореждане с имоти, съгласно предварителните договори на стойност 70000 евро, а с окончателните продажби договорената цена е в размер на едва около 27000 евро. Таксите на ищеца за обучение не са били заплатени и към настоящия момент той има задължение за заплащането им. С оглед на това се сочи, че договорът за покупко-продажба е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 130, ал. 3 СК, поради противоречие с разрешението, дадено от съда. Налице е нееквивалентност на престациите, тъй като договорената цена от 9000 лв. е под данъчната оценка за имота, възлизаща на 17559,70 лв., като се съобрази обстоятелството, че имотът е с подобрения на значителна стойност. Това обуславя и нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Излагат се съображения за договаряне във вреда на ищеца от страна на неговия законен представител, тъй като имотите са продадени на занижена цена, в противоречие с решението на СРС и против интересите на ищеца, при хипотезата на договаряне сам със себе си.

С отговора на исковата молба ответникът чрез назначения особен представител, оспорва исковете. Счита, че те са недопустими, тъй като едноличният собственик на капитала и управител на дружеството ответник К.

И. С. е починал на 01.05.2021 г. По тази причина дружеството не е пасивно процесуално легитимирано да отговаря, тъй като и към момента няма представляващ.

По същество счита исковете за неоснователни. В

5 разрешението, дадено от съда, няма посочена конкретна продажна цена, по която да се извършат разпоредителните сделки, нито се препраща към клаузите на предварителния договор. Няма пречка условията по един предварителен договор да се изменят при наличието на съгласие на двете страни, както е в случая. Не е налице разминаване между описанието на имотите. Извършена е валидна продажба, срещу заплащане на определена от страните цена, като няма нееквивалентност на престациите, която да е от такова естество, че да накърнява добрите нрави. Искането е да се отхвърлят предявените искове, а ако някой от тях бъде уважен, ответникът моли на основание чл. 34 ЗЗД да бъде осъден ищеца да върне полученото по договора – сумата от 9000 лв.

С обжалваното решение решаващият състав е приел, че не са налице твърдяните нищожности, поради противоречие с разпоредбата на чл. 129, ал.

2 СК, както и с разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК, не е налице такава неравностойност на престациите, която да води но нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Прието е, че е договаряно във вреда на представлявания, тъй като пред Районен съд София е представен предварителен договор с цена 30000 евро, а впоследствие имотите са продадени за сумата от 9000 лева, което е почти 7 пъти по-ниска цена от уговорената в предварителния договор, и два пъти по-ниска от данъчната оценка. Поради това е прието, че имуществото на представляваното дете е сериозно увредено, чрез неговото значително намаляване. Налице е и субективният елемент, тъй като законният представител на детето е договарял и като представляващ едноличното търговско дружество – сам със себе си, поради което предявеният иск с правно основание чл. 40 ЗЗД като основателен е уважен. С допълнително решение от 08.08.2023 г. е прието, че при призната нищожност на процесния договор, на основание чл. 34 ЗЗД се дължи връщане на даденото по договора, поради което е осъден ищецът да заплати на ответното дружество сумата от 9000 лв.