Решение № 52 от 27.03.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Варна, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500365 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. С. Х. и Л. С. Х.-О., чрез общия им процесуален представител адв. Й. Д., насочена срещу решение № 54/19.01.25г. по гр. д. № 560/23г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени исковете им по чл. 108 от ЗС, както следва:

- срещу Д. З. А. от гр. Варна, за приемане за установено, че ищците са собственици на основание наследство и дарение на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащи поземления имот от 06.12.2021г., с адрес на поземления имот: гр. Варна, район „Младост“, с. о. „С.“, с площ от 3 658 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор:

***, номер на предходен план: 1327, квартал 55, парцел XII-1327, при съседи:

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, представляващ част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, местност „Т. К.“ /старо наименование/, впоследствие местност „О.“ , а към настоящия момент с. о. „С.“, представляващ по стари документи за собственост ЛОЗЕ, находящо се в землището на гр. Варна, местността „Т.“, с обща площ от 9 900 кв.м., с построената върху същата „кьошк“ /лека дървена постройка/ с площ от 52.5 кв.м., при съседи на цялото лозе: път, К. Н. и от двете страни ДП Фонд, както и за осъждане на ответницата Д. З. А. да им 1 предаде владението върху гореописания недвижим имот;

- срещу М. В. Г. и Ю. Б. Г. от гр. Варна, за приемане за установено, че ищците са собственици на основание наследство и дарение на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащи поземления имот от 08.02.2019г., с адрес на поземления имот: гр. Варна, район „Младост“, с. о. „С.“, с площ от 1 000 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор:

***, номер на предходен план: 668, квартал 55, парцел VIII, при съседи: ***, ***, ***, представляващ част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, местност „Т.

К.“ /старо наименование/, впоследствие местност „О.“, а към настоящия момент с. о. „С.“, представляващ по стари документи за собственост ЛОЗЕ, находящо се в землището на гр. Варна, местността „Т.“, с обща площ от 9 900 кв.м. с построената върху същата „кьошк“ /лека дървена постройка/, с площ от 52.5 кв.м., при съседи на цялото лозе: път, К. Н. и от двете страни ДП Фонд, както и за осъждане на М. В. Г. и Ю. Б. Г. да им предадат владението върху гореописания недвижим имот;

- срещу Ж. И. Г. от гр. Варна, за приемане за установено, че ищците са собственици на основание наследство и дарение на Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащи поземления имот от 08.02.2019г., с адрес на поземления имот: гр. Варна, район „Младост“, с. о. „С.“, с площ от 1 000 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор:***, номер на предходен план: 668, квартал 55, парцел IX, при съседи: ***, ***, ***,

***,***, представляващ част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, местност „Т. К.“ /старо наименование/, впоследствие местност „О.“, а към настоящия момент с. о.

„С.“, представляващ по стари документи за собственост ЛОЗЕ, находящо се в землището на гр. Варна, местността „Т.“ , с обща площ от 9 900 кв.м. с построената върху същата „кьошк“ /лека дървена постройка/, с площ от 52.5 кв.м., при съседи на цялото лозе: път, К. Н. и от двете страни ДП Фонд, както и за осъждане на Ж. И. Г. да им предаде владението върху гореописания недвижим имот;

- срещу Д. Н. Ф. от гр. Варна, за приемане за установено, че ищците са собственици на основание наследство и дарение на Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о. „С.“, с площ 500 кв.м., при съседи имоти с ид. №№***;

***; ***; *** и на Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, 2 с. о. „С.“, с площ 500 кв.м., при съседи имоти с ид. №№***;

***; *** и двата, образувани след разделянето на

Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.

Варна, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащи поземления имот от 11.01.2022г., с адрес на поземления имот: гр. Варна, район „Младост“, с. о. „С.“, с площ от 1 000 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор: ***, номер на предходен план: 1375, квартал 55, парцел XI-1327, при съседи: ***, ***,

***, представляващ част от недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, район „Младост“, местност „Т. К.“ /старо наименование/, впоследствие местност „О.“, а към настоящия момент с. о. „С.“, представляващ по стари документи за собственост ЛОЗЕ, находящо се в землището на гр. Варна, местността „Т.“, с обща площ от 9 900 кв.м. с построената върху същата „кьошк“ /лека дървена постройка/, с площ от 52.5 кв.м., при съседи на цялото лозе: път, К. Н. и от двете страни ДП Фонд, както и за осъждане на ответника Д. Н. Ф. да им предаде владението върху гореописания недвижим имот, и ищците са били осъдени да заплатят на всеки от ответниците разноски, направени пред първата инстанция.

В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Недопустимостта е обоснована с това, че по делото не са участвали всички легитимирани субекти – в случая „Канген България“ ЕООД, което е закупило от ответниците М. и Ю. Г.и с НА № 112/02.05.23г. на нотариус с рег. № 537 по регистъра на НК, 1 кв.м. ид. ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор № ***. Искането на ищците за конституирането на посоченото дружество не е било уважено от съда. Неправилността на решението е обоснована с това, че съдът неоснователно е приел, че ищците не са доказали идентичността на имота на своя праводател, предмет на НА от 1925г., с процесните имоти. Не са били обсъдени от съда събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност. Не са били съобразени НА № 107/1990г. и Решение № 184/23.02.1994г. на ПК-Варна, от които се установява правото на собственост на ищците върху поземлени имоти с площ от 9 900 кв. м., образувана от 7 200 кв.м. и 2 700 кв.м., изцяло припокриваща се по площ и местонахождение с тези на ПИ с идентификатор № ***, с площ от 7 423 кв.м., който по-късно е бил разделен на няколко имоти, представляващи предмета на предявените искове. Не са били съобразени и данъчната декларация от 26.08.1998г. и удостоверение от Община Варна с изх. № 3009215/22.08.08г., от които се налага изводът, че ПИ № 668, с площ от 7 423 кв.м. по КП на м. „С.“, попада в имот, бивша собственост на Т. Тр. Ив., както и че по разписен лист към КП`83г., имотът е записан на наследодателите на ищците. Освен това по делото е било установено, че старите наименования на местността са били „Т. К.“ и „О.“, а към настоящия момент е с. о. „С.“. Не е 3 било съобразено от съда и приетото в съдебните актове, по които страна е била ответницата А. (по гр. д. № 620/09г. на ВОС, по гр. д. № 1403/11г. на ВОС и в. гр. д. № 227/12г. на ВАпС, по гр. д. № 815/14г. на ВОС), че процесните имоти попадат в имота, придобит от наследодателите на ищците. Поради това ответницата А. е знаела, че имотът е собственост на наследниците на Т. Тр., поради което и не е налице владение, годно да я направи собственик на процесните имоти. След като е било установено по делото, че имот с площ от 7 200 кв.м., описан в НА за дарение № 107/1990г. и имот с площ от 2 700 кв.м., описан в Решение № 184/23.02.1994г., са част от имотите, описани в НА № 923/30.12.1925г., то е установена идентичността между собствените на ищците имоти и процесните. Поради това неправилно съдът е кредитирал заключението по т. 2 от СТЕ, в която е прието, че не може да се установи тази идентичност – в тази връзка са изложени подробни съображения, основани на това, че стар имот № 309 (13 597 кв.м.) по ПСИГ`м.11.97г. (който според вещото лице Б. отразява съществуващите имоти към 1949г.-1959г.) е идентифициран на наследниците на Т. Тр., а в него е разположен имот № 668; че е налице частична идентичност между имот № 1911 (7 185 кв.м.) по КП`83г. и той попада основно върху ПИ № 668 (7 423 кв.м.); че имотът, описан в решението на ПК, попада изцяло в северната част на имот № 309 по ПСИГ; че местностите „Т.“, „Т. К.“, „О.“, „С. С.“ се отнасят за една и съща територия и образуват с. о. „С.“. Неправилно съдът е допуснал повторна експертиза при оспорването на т. 2 от заключението на СТЕ, вместо поисканата допълнителна, а след това неправилно е било кредитирано заключението на повторната експертиза. На страните не е била дадена възможност да се запознаят предварително с извадките от цитирания от в. л. Х. КП от 1968г. за м. „Т.“. Неправилно е било прието от съда, че вписването на наследниците на Т. Тр. в разписните листи по КП`83г., КП`99г., ПСИГ и ПНИ като собственици на имотите, е само косвено доказателство за правата на ищците и идентичността на имотите. Отделно от това са изложени съображения, че чрез разпита на водените от ищците свидетели са били установени и спорните по делото факти относно идентичността на имотите и относно осъществяваното от ищците владение върху процесните имоти. Неправилно съдът не е допуснал и повторна СТЕ за установяване на твърдените от ответницата А. подобрения в процесния поземлен имот с идентификатор № ***.

Претендира се обезсилване на обжалваното решение, евентуално – неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Д. З. А., М. В. Г., Ю. Б. Г. и Ж. И. Г., чрез общия им процесуален представител адв. П. С. от АК-Варна, с която същата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Счита се, че решението не е недопустимо, тъй като „Канген България“ ООД е придобило идеална част от единия процесен поземлен имот след предявяването на иска, поради което делото следва да продължи между първоначалните страни. Но дори и прехвърлянето да е предхождало 4 предявяването на иска, неучастието на обикновен другар не би опорочило решението. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица, се поддържа, че: според експертните становища местоположението на имотите, описани в НА № 923/1925г. не може да бъде установено, нито на кои действали във времето планове те отговарят, вкл. и чрез съпоставяне на данните от изработения ПСИГ`97г., защото не са установени лицата, посочени като граници на четирите лозя; ищците не са установили кой от тези 4 лозя, с обща площ от 21.647 дка, описани в НА № 923/1925г., представлява притежаваният от тях имот с обща площ от 9 900 кв.м., нито на кой имот отговаря останалата неотчуждена част от 7 200 кв.м.; повторната експертиза е установила, че ПИ 668 е извън обхвата на м. „Т.“, съобразно очертанията й по КП`68г.; не е установена идентичност на имотите, описани по НА 923/1925г. и имота по НА № 107/90г., а описаният в последния имот не е индивидуализиран съобразно действалия към посочения момент КП`83г.; двете експертизи отричат идентичност между ПИ с идентификатор № *** по КК`2012г. и имота с площ от 2 700 кв.м. по решение № 184/23.02.1994г. на ПК-Варна; няма данни за одържавяване или коопериране /обобществяване/ на земи на Т. Тр. Т. и неговите наследници; записването на наследниците на Т. Тр. в регистъра (разписния лист) към КП`83г. за ПИ 1911, в ПСИГ`97г. за стар имот № 309, с площ от 13 597 кв.м., и в ПНИ за новообразуван ПИ 505.668 на М. Тр., не разколебава извода за липсата на идентичност, тъй като записването в регистъра към плана не води до пораждане, изменение или погасяване на право на собственост (с изключение на плановете за дворищна и улична регулация по ЗТСУ и в хипотезата на чл. 16 от ЗУТ), поради което и в одобрената КККР`12г. за ПИ с идентификатор № *** (7 423 кв.м.) е отбелязано, че е с неустановен собственик, а в следващите изменения на КК като собственици на имотите, попадащи в посочения ПИ, са записвани ответницата А. и нейните правоприемници; свидетелските показания на посочените от ищците свидетели не установяват идентичност на процесните имоти с описаните имоти в актовете от 1925г. и от 1990г.; постановените решения, по които страна е била ответницата А., не обвързват неучаствалите лица. При евентуално разглеждане на възраженията на ответниците за придобиването на собствеността върху имотите по давност и последващите сделки, се поддържа следното: чрез гласните и писмените доказателства (подробно анализирани) е установено, че ответницата А. е установила своя фактическа власт върху лозе с площ от 7 423 кв.м. в гр. Варна, с. о. „С.“, ПИ № 668 по КП`99г. (част от който представляват всички процесни имоти) още от 2003г. с намерението за своене (явстващо от предприетите от нея действия – ограждане и терасиране на имота, поставяне на фургон, направа на септична яма и кладенец, отглеждане на зеленчуци и овошки; деклариране на имота през 2007г. за нуждите на данъчното му облагане; искания за изменение на ПУП-ПРЗ с обособяване на нови УПИ от УПИ Х-668 и нанасянето им в КККР`12г.; одобряване на протоколи за трасиране, означаване и координиране 5 на ПИ с№№ 1325, 1326, 1327 през 2018г. и 2021г.; урегулиране на част от ПИ с идентификатор № *** през 2019г., в която ответниците са вписани като собственици; одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж през 2022г. в УПИ ХІ-1327; водене на граждански дела, в които А. се е позовавала на придобиването по давност на процесните имоти); владяла е отразения в КК като ПИ с идентификатор № *** явно и необезпокоявано и се е позовала на давността, вкл. и чрез предприемането на действия за издаване на посочените административни актове и попълване на КККР, предявяване на искове против Община Варна и Държавата, приключили с решения по цитираните дела. Поради това А. е била собственик към моментите на извършване на съответните разпоредителни сделки спрямо ответниците М. Г. и Ж. Г., които поради своята добросъвестност и с изтичане на срока по чл. 79, ал. 2 от ЗС, са придобили собствеността върху прехвърлените им идеални части. След доброволната делба през 2021г., съсобствеността е била разделена и всеки от съделителите е установил самостоятелно владение върху получените в дял имоти. Считат се за неоснователни направените искания от въззивниците за допускане на нова СТЕ, тъй като заключението на в. л. Б. е било оспорено само в неговата т. 2 и съдът е назначил повторна СТЕ само по тази точка, допълнена и със задачата да се провери наличието на планове за местността, създадени за периода от 1925г. до 1983г. Поради идентичността на отговорите на нова СТЕ с първоначалната, съдът е отклонил искането на ищците за назначаването на нова трета СТЕ по същия въпрос. Сега посочените задачи на поисканата в жалбата експертиза се различават от първоначално поисканите и допуснати от съда задачи, или перифразират вече поставени задачи, отговорите на които не са били оспорени. Неоснователно се счита и искането за назначаването на повторна съдебно-техническа и оценителна експертиза, тъй като съдът е допуснал такава с идентични задачи. Оспорването на заключението не е било обосновано с предпоставките от хипотезата на чл. 201 от ГПК, поради което правилно е било отклонено искането за назначаването на повторна експертиза.