Решение № 11775 от 05.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11775 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело № 20211110138695 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. чл. 7 от Конституцията на Република България и чл. 13 от ЕКПЧОС, от ищеца О. П. У. от гр. София, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. Д. М. № ***, вх. *, ет. *, срещу Прокуратурата на Република България със законен представител главния прокурор, с адрес бул. “Витоша” № 2, за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързани с привличане като обвиняем през мес. април 2016 г. по досъдебно производство №3268 ЗМ-62/2016 по описа на ГД „Национална полиция“, пр. пр. 12612/2016 по описа на СРП, по което било образувано НОХД 3237/2018 по описа на СРС, НК, по което обвинителният акт бил върнат за отстраняване на процесуални нарушения, а в последствие с постановление от 05.07.208 г по пр. пр. НСН 5/2018 по описа на СРП било частично прекратено по отношение на ищеца.

Прокуратурата поддържала обвинение спрямо ищеца в продължение на две години, протестирала прекратяването на съдебното производство пред съда в ход на производство спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение, а цялото наказателно производство се отразило зле на ищцата – изпитвал срам пред майка си и съпругата си, както и пред двете си деца, не искал да се среша сприятелите си, здравословното му състояние се влошило като заболяванията му се обострили, преживял стрес, напрежение, тревожност, безсъние и унижение, бил накърнен обществения му престиж и достойнство.

Неимуществените вреди били от привличането му като обвиняем, вземането на мярка за неотклонение „подписка“, което била продължила извън всички разумни срокове.

Претърпял освен неимуществените вреди и имуществени изразяващи се в заплащане на разноски за адвокат.

Претендира 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в петитума, но 30000 лв. в обстоятелствената част на исковата молба.

Претендира и разноски по делото, в това число и адвокатски хонорар.

Първоначално е образувано гр.д. № 20211100106551 по описа на СГС, но производството по него е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС, Където е 1 образувано настоящето дело.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск – и по основанието, и по размер. Твърди, че искът е нередовен доколкото не е посочено каква сума се претендира. Не били представени доказателства за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Счита, че действията на прокуратурата са съобразени с процесуалните закони, взета е най-леката МНО – Подписка, наказателното производство е разгледано за по-малко от година в досъдебна фаза, въпреки че по него имай други обвиняеми лица, което сочи на фактическа и правна сложност. Излага, че ищецът бил осъждан преди наказателното производство, твърди че имал продължителна криминална дейност до 2021 г. Счита претенция за имуществени вреди за неоснователен.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото като доказателство по делото НОХД № 12217/2018 г., по описа на СРС, НО, 116 състав и приложеното към него досъдебно производство № 3286 ЗМ 62/2016 по описа на ГДНП-МВР, пр. пр. 12612/2016 г. по описа на СРП се установява, че на 11.04.2016 г. на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 308, ал.3, т. 2, вр. ал. 2, , вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.1, вр, чл.26, ал. 1 и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража за 72 часа“. Относно лицето за което в първоначалното обвинение се твърди, че ищецът го е подбуждал към извършване на престъпление наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение по делото.

С определение от 13.04.2016 г. по НЧД № 6568/2016 по описа на СРС, НО, 14 с-в по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С определение от 21.04.2026 г. по ВНЧД 1907/2016 поописа на СГС , НО, Х с-в е оставен без разглеждане частния протест на СРП срещу определение от 13.04.2016 г. по НЧД № 6568/2016 по описа на СРС, НО, 14 с-в.

За същото деяние срещу ищеца е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД 8317/2017 по описа на СРС, НО, 116 с-в, който обвинителен акт е върнат на СРП за отстраняване на процесуални нарушения по отношение на ищеца. Протестът на СРП срещу връщането е оставен без разглеждане като недопустим с Определение №5698/21.12.2017 по ВНЧД № 5968/2017 по описа на СГС

За същото деяние срещу ищеца е внесен същия обвинителен акт и е образувано НОХД 3732/2018 по описа на СРС, НО, 116 с-в, който обвинителен акт е върнат на СРП за отстраняване на процесуални нарушения по отношение на ищеца.

Връщането е протестиране от СРП и протестът е оставен без уважение с Определение № 2696/14.06.2018 г. по НД 2677/2018 по описа на СГС.

След второто връщане на обвинителния акт с частта срещу ищеца с постановление от 05.07.2018 г. по ДП62/2016 поописа на ГДНП-МВР, пр.пр. № НСН 5/2018 по описа на СРП наказателното производство е частично прекратено по отношение на ищеца за повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК.

Във връзка с оспорването на ищеца, че не е бил осъждан по делото са поискани от СРС, НО копие от присъда от 21.12.1979 г. по НОХД № 7691/1979 г. и копие от присъда от 09.02.1994 г. на СРС, НОХД №10418/1983 г., но от приетото като доказателство по делото писмо изх. № 100364 от 31.12.2021 г., на СРС от служба „Архив“ се установява, че същите не са запазени. По делото са периоди като доказателство както справката за съдимост включваща осъжданията за които е реабилитиран, така и свидетелството за съдимост на ищеца в което няма осъждания, като и двата документа са редовно оформени а разликата в съдържанието им е с оглед изпълнението на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост според 2 който в справката за съдимост се посочват всички осъждания, независимо от последвалата амнистия или реабилитация.

От показанията на свидетеля Б. С. Д.в, които настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се установява, че свидетелят познава ищеца от 35-40 години, разбрал за повдигнатото обвинение на ищеца от разговор със съпругата на ищеца, която го уведомила за случая. Свидетелят се изненадал и не повярвал. Ищецът бил притеснен, има проблеми да контролира частния си бизнес за времето за което бил задържан. Свидетелят не знае за колко време ищецът е бил задържан.

Изпитал неудобство и от изземването на компютър и телефон за изследване за нуждите на досъдебното производство, които свидетелят бил подарил на децата на ищеца. Свидетелят разказва за здравословни проблеми на ищеца, които обаче бил свързания с възрастови промени или за период преди досъдебното производство.

От показанията на свидетеля Д. И. Д., които настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се установява, че свидетелят познава ищеца от 20 години. Свидетелят разбрал за задържането на ищеца от съпругата на ищеца, която се обадила на свидетеля и поискала финансова помощ. Свидетелят не знае подробности за задържането. След случая ищецът се променил. Започнал да избягва общите срещи с приятели, прекъснал контактите си, не искал да се вижда с никого, изпитвал срам, тъй като имало коментари в компаниите му за случая.

Всички в дома на ищеца били съсипани и стресирани, защото имало обиск по време на ареста, били са взети телефоните на децата му. Ищецът станал много затворен. След случката заведенията му спрели да работят и по-късно спрял да се занимава с тях и ги отдаде под наем. И преди и след случая ищецът се ползва с авторитет в обществото, тъй като е доста колоритна личност. Голяма част от компанията се отдръпнала от него след случая и променила отношението си, което било необяснимо на свидетеля.

Ищецът споделял много пъти за промени ежедневието и бита, че това го е наскърбило и обидило. Бил притеснен и засрамен пред семейството си от цялата случката.

Ищецът имал някакви заболявания, и бяха се влошили, тъй като съпругата на свидетеля му съдействала за някакви лекарство за нерви, за депресии. Доколкото знае ищецът е пенсионер по болест, но не уточнява от кога.

От заключението на вещото лице д-р В. Б. С. по допуснатата СПЕ, изслушано по делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, безпротоворечиво и добросъвестно дадено се установява, че заключението е изградено на база на анамнезистичните данни от ищеца при извършения прегледа и на базата на гласните доказателства приети по делото. На вещото лице е представена никаква медицинска документация, касаеща психичното разстройство, има само едно решение на ТЕЛК от 2016 г., което касае телесни соматични заболявания. Поред вещото лице в случая на ищеца, не се касае за влошаване на тези психосоматични заболявания. Вещото лице възприема разказаното от ищеца като правдоподобно, отговарящо на медицинската логика и потвърденото от разпитаните свидетелите. Смята, че с голяма вероятност, би трябвало да се приеме заключението за претърпяна остра-стресова реакция, последвана от адаптационна реакция. За втората има твърде убедителни свидетелски показания, представящи дори една по-тежка клинична картина на тревожно депресивно състояние

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.

Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав е било 3 включено лицето, повдигнало незаконосъобразното обвинение и ръководело разследването срещу ищеца и същевременно осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е претърпял посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1, изр.1-во от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице.

По делото се доказа, че на 11.04.2016 г. на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 308, ал.3, т. 2, вр. ал. 2, , вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.1, вр, чл.26, ал. 1 и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража за 72 часа“ и едва с постановление от 05.07.2018 г. по ДП62/2016 поописа на ГДНП-МВР, пр.пр. № НСН 5/2018 по описа на СРП наказателното производство е частично прекратено по отношение на ищеца за повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК.