Протокол № 336 от 08.03.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 336 гр. Пазарджик, 07.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело частен характер № 20235220201785 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

Частният тъжител А. И. Л. се явява лично и с адв. Н. Я., редовно упълномощена да я представлява като неин повереник.

Подсъдимата Л. Г. К., се явява лично и с адв. П. П., надлежно упълномощен да я представлява като неин защитник.

Свидетелят Л. Л., редовно призован, се явява лично.

Явява се свидетелката И.С. и свидетелят Г.К. – при режим на довеждане от страна на подсъдимата.

АДВ. Я.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА:- Да се гледа делото.

Съдът поради липса на процесуална пречка

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

И.В.С.: - Родена на ... в Гара Белово, живуща в с. С., българка, българска гражданка, омъжена, с основно образование, работеща, неосъждана, без родство със страните по делото, ЕГН **********.

1

Г.С.К.: Роден на ... в с. Семчиново, живущ в с. С., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********. Подсъдимата ми е майка.

На свидетеля разяснени правата по чл. 119 НПК.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Желая да съм свидетел.

Л. М. Л.: Роден на .... в гр. Пазарджик, живущ в с. В., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство със страните по делото, ЕГН **********.

Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност по чл.

290 от НК. Обещаха да говорят истината.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Г.К..

Свидетелят И.С. и свидетелят Л. Л. НАПУСНАХА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.

Пристъпи се към разпит на свидетеля К..

СВИДЕТЕЛЯТ Г.К.: На случката отидох да защитя майка си. Стана спречкването. Сбихме се. Аз ударих нападателя – г-н Л. през ръцете и му падна пистолета на земята. Той държеше пистолета в дясната ръка, насочен към моята майка. Той стреля по майка с този пистолет. Един път стреля.

Куршумът отиде до главата й, но отстрани, не я улучи. Аз отидох и го ударих през ръцете и пистолета падна. После се сбихме. Не съм забелязал майка ми да е взела пистолета. Майка не е стреляла с този пистолет. Тя беше тръгнала майка да взима пистолета като беше паднал на земята. След това съм разбрал, че А. е взела пистолета от ръцете на майка. Сбихме се с г-н Л.. Г-н Л. отвънка стреля срещу майка ми. Той беше на 3-4 метра от майка като стреля. В този момент тръгнах към него. Аз бях зад майка ми. Майка ми нямаше тояга, аз имах тояга. Тя А. след това се появи. Тя искаше да се скара с майка за пистолета, защото майка успя да вземе пистолета от земята – затова. Тя А. е искала да отнеме пистолета от майка и след това е станала случката. След това на господина съпругата е взела пистолета от на майка ръцете. А. хвърляше камъни срещу майка, срещу мен не е. Това беше отвън пред къщата. Това беше след пистолета. Г-жа Л. удари майка с камъните по врата и по раменете. Майка беше срещу нея. Аз това не съм го видял, после майка 2 ми каза, че я е ударила с камъните г-жа Л.. Аз се опитах да го хвана за устата Л., да го спра да не се бие. След като ударих г-н Л. по дясната ръка и му падна пистолета се сбихме. Падахме по земята. Докато бяхме на земята аз не съм му нанасял удари. Двамата се удряхме. Майка да е била на 2-3 метра от нас.

Майка ми се оправяше с жена му и пистолета остана при нея на земята. Ние отидохме настрани от пистолета, защото Л. ме буташе. Аз с тоягата ударих Л., че да изпусне пистолета. Една комшийка дойде, С.Д. се казва. Тя като дойде ние още се биехме. Тя ни каза да престанем да се бием. Тя отиде да разтървава майка и А.. Те още се биеха. На земята бяха. Той ме захапа по пръста /показва палеца на дясната си ръка/. Захапа ме г-н Л.. Аз преди да се сбием бях срещу голямата врата на Л.и, с животните бяхме. Не сме се карали с Л.. Да сме били на три метра от вратата, майка ми беше до трансформатора.

На 5-6 метра бяхме с майка ми като разстояние един от друг. Като Л. излезе аз бях пред него. Майка взе пистолета в момента, в който беше изпаднал – веднага. Ние с майка заедно си тръгнахме за в къщи и тя носеше пистолета.

Беше го сложила в джоба. Аз като се биех с Л. въобще не виждах какво прави майка. Видях Л. да хвърля камъни. Аз тогава бях прав. С лице бях срещу Л.

– един срещу друг. С дясната ръка държах тоягата. След сбиването го ударих Л. с тоягата. Л. ме захапа след като се сбихме. А. искаше да удря майка с камъни преди да изпадне пистолета. Опитваше се да хвърля камъни. Тя не ги хвърляше камъни, просто ги държеше в ръката. Аз това го знам от майка, не го видях тогава. Майка имаше болки в раменете. Имаше и синьо по раменете.

Майка ми показа. /Свидетелят като обяснява по раменете сочи задната част на гърба си, в областта на плешките/.

СТРАНИТЕ НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Л..

СВИДЕТЕЛЯТ Л. Л.: - Аз съм работил няколко преписки между страните. Конкретно за случая не съм бил на място. Той е посетен от АП 712, не помня състава на патрула, в преписката пише. Сигналът беше даден на мен за допълнителна проверка и в ней ход беше предадено газовото оръжие от г-жа К.. Съставих протокол за доброволно предаване.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Л. Л. протокол за доброволно предаване на 3 л.47 от ДП №1/23 г. по описа на РУ Септември.

СВИДЕТЕЛЯТ Л.: Л. предаде оръжието, то не е нейна собственост, но тя го предаде. В протокола има обяснения от името на Л., които аз съм набрал на компютъра, но това беше изцяло под нейна диктовка. Записал съм това, което тя е казала. Видях пистолета, огледах го. Ставаше въпрос за газов пистолет „Екол Туна“. В пистолета имаше гилза, това става при слаб заряд и когато се стреля, то самата гилза си остава в пистолета. Вещта, която се зарежда в пълнителя е вид барут с фосфор, има и други вещества, които не мога да кажа. При самият изстрел се получават газове, които влияят на зрението, кихавица се получава, лютене. При изстрел има светлина, но през деня не може да се види, а звукът, който се издава е гръм. На това място понеже е открита местност и е тихо може на 300-400 метра да се чуе. Аз съм изготвил докладна по случая. Аз както казах в деня на случая не съм посетил мястото на инцидента, по –късно посетих мястото. Датата не мога да кажа, но тя съвпада с датата на изготвяне на протокола за доброволно предаване. Там има трансформатор, той се намира на 130-140 м от къщата на Л.и по моя преценка - ако говорим от сграда до сграда, но ако говорим от границата на имота на Л.и е по-близо – стотина метра да има от оградата до трансформатора. Оградата се състои от метална мрежа, която прозира – висока е около 1,60 м – стандартно. При допълнителната проверка найнапред отидохме да търсим оръжието с металотърсачи. Претърсихме целия район, но оръжие не се намери. Не намерихме следи от изстрели, гилзи.

Претърсихме щателно. Бяхме взели служебния металотърсач, но бяхме повикали и частно лице, което има най- модерния уред-металотърсач и нищо не беше открито – нито оръжието, нито гилзи. При проведен разговор с г-жа К. и други свидетели се установи, че оръжието е в нея. Като съпоставихме фактите, при разпита й тя си призна, че е у нея и ще го предаде. Взел съм обяснения както от Г.К., така и от А. Л.. Въз основа на тези обяснения изготвих докладната. Проблемът между семействата е следният: Сем. К.и има животни – овце и някоя и друга козичка и минават през една общинска тревна площ, която е забранена за пашуване. Сем. Л.и живеят наблизо. К.и са предупредени да не минават от там. Те могат съгласно заповед на кмета на селото само да преминават оттам, а не да пашуват. Това дразни сем. Л.и и това е причината за кавгите между тях. От екипа, който е ходил да посети сигнала един от колегите е дългогодишен ловец. Той е огледал на място и от 4 него знам, че също не е намерил следи от изстрел. Аз като ми беше предаден пистолета, извадих пълнителя, преброих патроните. Като се вземе едно оръжие най-напред се обезопасява. Аз обезопасих газовия пистолет като извадих патронника, и патроните, огледах го визуално, но при този оглед аз не мога да кажа дали е бил технически изправен. Не мога да кажа колко точно патрона побира пълнителя на този газов пистолет. Аз не го считам дори за оръжие, но може да направи беля. Данните, които съм отразил в протокола за доброволно предаване са от разговора, който проведох с Л. К.. Ние найнапред говорихме пред дома на Л. с нея, след това отидохме в управлението.

Колегата беше при предаването, съпруга и сина на Л. беше също. Когато снемах обяснения от А. Л. тя имаше наранявания – по главата и шията имаше, по ръцете също имаше. Спомням си, че А. беше получила изстрел от газовия пистолет. Каза, че Л. е стреляла по нея с този пистолет. Каза, че от много близо е стреляно, беше обгорена от барутните газове и това също говори, че много от близо е стреляно. Следите от това се виждаха по меките части на лицето на Л. – ако калибърът е по-голям прави рана. Тук е слабичък заряда, около 8 мм и затова няма такива рани. Те като се сбиват боят е бил на два или три рунда. Те двете падат от пътя в едни къпини, то си личеше - аз като отидох да видя се виждаше, че там е лежал човек. Един от семейство Л.и е вдигнал пистолета да заплашва, тогава Г. или Л. го удря с тоягата по ръката и А. стреля. Това е от обясненията, които се правят по време на проверката.

СТРАНИТЕ НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ.

Пристъпи се към разпит на свидетеля И.С..

СВИДЕТЕЛЯТ И.С.: На 24 май 2022 година отидох да си откъсна череши. Под къщата на Л.и имаме вила – тя не е наша, но ние я наглеждаме.

В тоя момент Г. си пасеше животните. До вилата имаме параклис, там си пасеше животните. Тогава чух , че се хвърли една пиратка, от тия големите.

Пиратката се хвърли от къщата на Л.и навънка - там където бяха животните.

Разбрах, че от терасата навънка хвърлиха пиратката. Г. почна да си събира животните. Тогава отидох при Г. да му кажа да се обади по телефона на майка си. Това някъде следобеда към 16.00 часа да е било. В момента като казвах на Г. да се обади на майка му по телефона се хвърли още една пиратка.

Г. два пъти се обажда на майка си по телефона, но тя не вдигна. Два пъти я набра, но тя не се обади и аз се върнах и продължих да си бера череши. Аз 5 след това отидох у К.и и им казах за пиратките и те са се обадили на 112 да съобщят и на следващия ден на 25-ти си изкарах сутринта козите и се прибрах. След това отидох до вилата под Л.и и Г. си пасеше до черешата животните и аз си тръгнах нагоре по пътеката. Л. я видях на пътя – може да е било към 9.30 часа сутринта. Аз тогава си тръгнах нагоре, минах покрай трансформатора и тогава сякаш някой ми каза да се обърна и се обърнах и гледам Л. отива при Г. и чух изстрел. Не се върнах, продължих по пътя.

Вечерта се връщах и Л. и Г. пак бяха там до черешата с животните. Аз даже викам на кака Л. да си откъсне череши, защото те се водят наши. Тя ми каза, че сутринта пак е имало нещо и аз казах „Аз знам, чух, но не се върнах“.

Викам й на Л. „Ще ходя да си забирам козите, ти се скрий зад трансформатора“. Забрах си козите и се връщам. Л. си беше при трансформатора. Тя искаше да тръгне преди това с мен, но не й дадох, защото може пак да стрелят. Тръгнах нагоре по пътя, чу се изстрел – може да е било към 19.30 часа вечерта. Аз пак продължих защото нямаше как да си оставя козите. Изстрелът се чу отзад, само чух и побегнах да си прибера козите. Прибрах козите, това е през пет къщи и се връщам. Срещнах ги Л. и Г., силно приказваха питам „Какво става?“ и Л. вика „Сбихме се!“. Анцугът на Л. беше скъсан целия, раздърпана й беше блузата, тя трепереше като лист.

Аз тръгнах с тях към дома й. Аз тогава пак се върнах да си бера череши и срещам срещу мен двамата Л.и и С.. Той ме видя Л. и отиде към къщата им отпред на бордюра, а С. с Л. си вървяха. Питах С. какво става, а тя троснато ми вика „Нищо“. Аз тогава пак отидох на вилата да си бера череша. В тоя момент мина една полицейска кола, аз махнах и те спряха. Отидох при тях и викам на полицаите „Момчета, вземете ги предупредете да не стрелят“. Л. дойде при полицейската кола и каза, че не са стреляли. Аз тогава й казах, че лично видях че вчера са стреляли два пъти до черешата. В тоя момент идва С. и вика „В., вчера си е било за вчера, днеска си е за днеска“. Казах на С., че не е хубаво така. Тогава й казах да мълчи защото Л.и лично по мен са стреляли. През 2020 година стреляха Л.и по мен. Под стреляне разбирам, че хвърляха големи зелени пиратки по мен – това беше заради козите, които Л.и ми казваха да махам. Аз след това като отидох у Л. ми казаха каква е работата, че са се сбили с Л.и. Л. така беше ял пръста на Г., че все едно куче го беше дърпало. Никога с Л.и не съм си правила мухабет. Л. като я видях имаше само синина на гушата, нищо друго нямаше по лицето. Л. беше цялата 6 синя. Тя където А. е ударила Л. по гърба /сочи задна дясна плешка/, там имаше синьо и ръцете й бяха сини. А. нямаше нищо освен синината по шията.