Решение № 370 от 10.12.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 342/2022
- Вид
- Решение № 370
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 14.01.2025
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 370 гр. Разлог, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240100342 по описа за 2022 година
Делото е образувано по депозирана ИМ от К.И.Б., ЕГН* и В.Я.Б., ЕГН*, двамата с адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№47а, против И.Д.М., ЕГН*, с адрес: г.С., ж..„Д“№286, в.„г“, е.8, а.5.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 16.05.1990 г. на ищците е издадено разрешение за строеж №43, като въз основа на същото е разрешено да изградят сграда в м.
„Б.р.“. Със заповед №* от 05.06.2009 г. издадена от Кмета на О.Р., на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ придобили правото на собственост в/у новообразуван имот с №781.323, м.
„Б.Р.“, землище г.Р., с площ от 1000 кв. м. Към настоящия момент собственият им недвижим имот е отразен в КККР на г.Р. като ПИ с идентификатор ***. От източната страна на имота е разположен ПИ с идентификатор 6181.781.339 по КККР на г.Р. Твърди се, че още от 1984 г. ищеца К.Б., заедно с неговия баща започнали да обработват земеделски земи в м.
„Б.Р.“, в които засадили овощни дръвчета. През 1990 г. им било предоставено правото на земеделско ползване с право на строеж в/у същия имот, като им били издадени съд. удостоверения по реда на ПМС №4/1988 г. и МПС №26/1987 г. В периода 1990 г. до 1992 г. построили сграда с предназначение вила в поземления имот. През 1993 г. изградили конструкция от бетон с метални колони около имота, ч/з която заградили имота. Изложени са доводи, че от 1990 г. до момента ищците владеят поземленият имот, в който изградили вила и имало овощни насаждения.
През 1994 г. започнали процедурите по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за придобиване собствеността в/у предоставения им за ползване поземлен имот, която завършили успешно с издаването на горецитираната заповед на Кмета на О.Р.
През 2007 г. е бил одобрен плана за новообразуваните имоти в м. „Б.Р.“, одобрен със Заповед №*/04.04.2007 г. на ОбУ на о.Б.
Сочи се, че в началото на м.06.2020 г. установили, че по отношение на имот отразен в КККР на г.Р., като имот с идентификатор *** е издаден нот. акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК, с вх. Рег. №1222/30.04.2020 г., с който Б.И.М. е признат за собственост на процесния и на други поземлени имоти. Установили, че на 10.06.2020 г., Б.М. е прехвърлил правото на собственост в/у имота с нот. акт с вх. Рег.
№1719/10.06.2020 г. по описа на СлВп-Р., на И.Д.М.. Изложени са доводи, че Б.И.М. никога не е владял недвижимия имот, поради което и не е могъл да придобие имота на посоченото в нот. акт основание. Предвид посоченото и не е могъл правно валидно да прехвърли правото на собственост, ч/з покпуко-продажба на ответника в настоящето производство.
1
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по отношение на И.Д.М., с ЕГН*, от г.С., о.С., о.С., ж..„Д.'’№286, в.Г, е.8, а.5, че ищците К.И.Б., с ЕГН*, от г.Р., о.Б., у.„Х.Б.”№47а, и В.Я.Б., с ЕГН*, от г.Р., о.Б., у.„Х.Б."№47а, са собственици на следния имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК: адрес: г.Р., м.
„Б.р.”; с площ: 866,0 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска начин на траймо ползване - за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ) категория на земята при неполивни условия: 9, № по предходен план - 752, при съседи: поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имотс идентификатор ***;
Претендират се и сторените по делото разноски.
С разпореждане №1607 от 11.10.2023 г., съдът е указал да се изпрати на ответника препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, предоставяйки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131 ал.2 от ГПК. Копие от постановеното разпореждане, ведно с преписа от ИМ и приложените към нея писмени доказателства, са изпратени за връчване на ответника.
С разпореждане №1607 от 11.10.2023 г., съдът е указал да се изпрати на ответника препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, предоставяйки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131 ал.2 от ГПК. Копие от постановеното разпореждане, ведно с преписа от ИМ и приложените към нея писмени доказателства са изпратени за връчване на ответника.
В едномесечният срок, по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. С писмения отговор на ИМ е направено искане с правно основание чл.219, ал.1 от ГПК, за конституиране в настоящето производство в качеството им на трети лица на Б.И.М., ЕГН* и М.С.М., ЕГН*.
Същевременно е предявен за съвместно разглеждане и обратен иск с/у третите лицапомагачи на ответника по реда на чл.219, ал.3 от ГПК.
С определение №97 от 18.01.2024 г., съдът е прекратил производството по делото, в частта относно предявения обратен иск от страна на И.Д.М., ЕГН*, с адрес: г.С., ж.„Д.“№286, в.„г“, е.8, а.5, против Б.И.М., ЕГН* и М.С.М., ЕГН*.
В нарочно депозирана молба с вх. №10735 от 20.12.2023 г., ответникът И.М., че оттегля направените от него възражения с писмения отговор на ИМ. Заявява, че признава главния иск в настоящето производство и се отказва от защита с/у иска, предвид неговата основателност.
В ОСЗ ответникът - редовно призован, не се явява и не изразява допълнително становище по ИМ.
В ОСЗ третото лице-помагач Б.М. и М.М. не се явяват и не изразяват становище по ИМ.
В ОСЗ ищците се представляват от процесуален представител, ч/з който поддържат изцяло предявените искове. Въз основа на направеното признание на предявените искове, ищците ч/з процесуалния си пълномощник в първото по делото СЗ, позовавайки се на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, правят искане за прекратяване на съд. дирене, като същевременно съдът се произнесе с решение съобразно направеното признание.
В рамките на проведеното по делото СЗ на 14.11.2024 г., съдът имайки предвид направеното от пълномощника на ищеца искане с изрично определение, позовавайки се на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, е постановил прекратяване на съдебното дирене.
С оглед на направеното от страна на ищецът изрично искане за прекратяване на съд. дирене и произнасяне с решение съобразно на направеното признание, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.237, ал.1 2 от ГПК. Ответникът по настоящия иск е направил в нарочно депозирана молба признание на така предявените искове.
Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на ищецът ч/з процесуалния пълномощник за прекратяване на съд. дирене, като същевременно съдът се произнесе с решение съобразно напровеното признание.
Освен гореизложеното, съдът приема че в случая не са налице хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, касаещи недопустимостта на решението при признаване на иска. В случая признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави, освен това същите не са от категорията права, с които страната не може да се разпорежда.
Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска.
Настоящето решение се основава по аргумента на чл.237, ал.2 от ГПК, на направените от страна на ответника признания на предявените искове.
Следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски от страна на ищеца от 50.00 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника И.Д.М., ЕГН*, с адрес: г.С., ж.
„Д.“№286, в.„г“, е.8, а.5, че ищците от К.И.Б., ЕГН* и В.Я.Б., ЕГН*, двамата с адрес: г.Р., у.
„Х.Б.“№47а, са собственици н а следния имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК: адрес на поземления имот: г.Р., м.„Б.р.”; с площ: 866,0 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на траймо ползване - за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ) категория на земята при неполивни условия: 9, № по предходен план 752, при съседи: поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификато| ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***;
ОСЪЖДА И.Д.М., ЕГН*, с адрес: г.С., ж.„Д.“№286, в.„г“, е.8, а.5, да заплати на К.И.Б., ЕГН* и В.Я.Б., ЕГН*, двамата с адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№47а, сторените по делото разноски от 50.00 лв. за заплатено адв. възнаграждение.
Решението е постановено с участието в производството по делото на трето лице-помагач на ответника Б.И.М., ЕГН* и М.С.М., ЕГН*.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС, ч/з Рг.РС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от настоящето решение да се връчат на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3