Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1418 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3221/2024
Вид
Решение № 1418
Подписан
02.12.2024
В сила
08.04.2025
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 104а · Закон за автомобилните превози
  • чл.10 ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, предл.първо · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110203221 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТРАНСЕКСПРЕС МС“ ООД, ЕИК 203092529, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл. Варненчик“ № 112,ет.3,офис 12, представлявано от управителя Ж. В. А., чрез адв.Д. К., АК Варна против НП № 23-0002803/15.05.2024 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения на материалния закон и не е обосновано. Твърди се, посочените като свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта лица не са присъствали при съставянето му, в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че посочения адрес на свидетеля по акта Й. съвпада с адреса на АНО, явяващо се нарушение на чл.42 ал.1 т.9 от ЗАНН.Оспорва се датата на нарушението, като се твърди, че на посочената дата не е подавано заявление от страна на дружеството. Твърди се, че е допуснато противоречие в посочената като нарушена норма, като в една част от НП е посочена като нарушена нормата на чл.10 ал.1 от ЗАвтПр, а в друга – чл.9 ал.4 от Наредба № 11. Твърди се, че наказващия орган е преквалифицирал деянието като такова по чл.10 ал.1 от ЗАвтПр. Навеждат се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. На последно място се посочва, че управителя на дружеството не е сред обстоятелствата, които се вписват в лиценза.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв.К., АК Варна, който поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована,

1 в съдебно заседание не изпраща представител.Депозирано е писмено становище.Претендират се разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 09.01.2024 г. в сградата на ОО "АА" - гр. Варна служители на ОО „ АА“-Варна установили, че на 03.02.2023 г. ,превозвачът „Трансекспрес МС“ ООД, притежаващ лиценз на Общността № 21480 за извършване на международен превоз на товари, валиден до 06.11.2029 г. не е подал в 30-дневен срок,изтичащ на 03.02.2023 г. заявление за настъпила промяната в обстоятелствата - промяна на управителя на дружеството – на 04.01.2023 г. е вписано като управител лицето Ж. В. А. с ЕГН **********,видно от справката от Търговския регистър, което приели, че осъществява административно нарушение на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

За така констатираното нарушение актосъставителят Р. съставил против " ТРАНСЕКСПРЕС МС " ООД АУАН в който изложил установените фактически обстоятелства.Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което не е направило бележки и възражения.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН са депозирани възражения, че в нормата на чл.9 ал.4 от Наредба № 11/2002 г. на МТС не е предвидено задължение превозвачите да подават заявление за уведомяване при промяна на управителя на дружеството.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена изцяло в обжалваното наказателно постановление, като в обстоятелствената част на НП,АНО е преквалифицирал правното основание за налагане на имуществената санкция като такова по чл.10 ал.1 от ЗАвтП , като на " ТРАНСЕКСПРЕС МС " ООД на осн. чл. 104а от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 (хиляда) лева.

В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на актосъставителя Р. и св.Й.,които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Р. и Й., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

2

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № 138/28.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА АА, Заповед № РД -08-107/29.02.2024 год., като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощено лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗАПр гласи: "При настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване".

Неоснователни съдът намира възраженията на жалбоподателя за нарушение на правото на защита на жалбоподателя с оглед преквалификацията на нарушението от страна на АНО.

Съдебната практика по приложението на НПК и ЗАНН приема, че нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В този смисъл между описанието на фактите в АУАН и в НП в случая не се констатира противоречие – и в двата акта фактическата обстановка е описана по идентичен начин.

Фактът, че в АУАН като нарушена норма е посочен чл. 9 ал.4 от Наредба № 11/2002 г. на МТС не води до незаконосъобразност на НП, тъй като както се посочи по-горе, нарушителят не се защитава срещу правната квалификация на нарушението, а срещу предявените му съставомерни факти; от друга страна съгласно изричното предвиждане на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, НП се издава и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е и настоящият казус. Тази нередовност е отстранена с НП, в което е посочена като нарушена нормата на чл.10 ал.1 от ЗАвтПр и правното основание за налагане на наказанието – чл. 104а от ЗАвтПр, така че в случая липсва съществено нарушение на процесуалните правила като самостоятелно отменително основание за НП.

Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по несъмнен начин да е извършено съставомерно от обективна страна деяние по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП. На първо място жалбоподателят „ТРАНСЕКСПРЕС МС“ ООД, ЕИК 203092529 е титуляр по лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари с № 21480,валиден до 06.11.2029 г. Доказва се, че е настъпила промяна в обстоятелство, вписано в лиценза, а именно промяна на управителя на дружеството, като на 04.01.2023 г. е вписан като управител Ж. В. А., вписана в Търговския регистър, настъпила на 04.01.2023 г.С осъществяването в обективната действителност на тези факти са изпълнени всички обстоятелства от хипотезата на нормата по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП и за дружествотожалбоподател е възникнало материалноправното задължение в 30-дневен срок от 3 настъпването на промяната да подаде заявление за нейното отразяване,т.е. до 03.02.203 г.

Задължението си дружеството е следвало да изпълни като подаде заявление по образец съгласно приложение № 11б към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в което да декларира настъпилата промяна във вписаните в лиценза обстоятелства. Промяната на управителя на дружеството безспорно представлява "промяна в обстоятелствата", която подлежи на заявяване пред ИА "АА" в 30- дневния срок от настъпването й. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, като до края на предвидения 30-дневен срок, изтичащ на 03.02.2023 г.,дружеството не е подало заявление за отразяване на настъпилата промяна във вписаните в лиценза обстоятелства.Нарушението е формално и от обективна страна е довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние, в случая с безрезултатното изтичане на срока за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗАвПр превозвач, който не подаде заявление в 30дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя законосъобразно е наложена имуществена санкция в размер от 1000 /хиляда / лева, която отговаря на строго фиксирания в закона размер на санкцията за извършеното нарушение.

Доколкото става въпрос за имуществена санкция, наложена на ЮЛ , чиято отговорност е обективна /безвиновна/, не следва да се изследва въпросът за виновност на конкретно лице, както и за субективната страна на деянието.

Настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не може да се квалифицира като "маловажен случай", доколкото се касае за нарушение, което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното проявление на нарушенията от същия вид. " По делото не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи на тези нарушения. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. Поради неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане в хода на съдебните прения. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.

58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от Ю.сконсулт или друг служител с Ю.дическо образование. При определяне на 4

Ю.сконсултското възнаграждение следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.), като съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.

В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от Ю.сконсулт, който не се е явил в откритото съдебно заседание, а е представил писмено становище.Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от Ю.сконсулт е 80 лева. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това Ю.дическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е ИА „Автомобилна администрация“.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0002803/15.05.2024 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна.