Решение № 1296 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502747 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 1908 от 15.07.2022г., постановено по гр.дело № 14340/2021г. по описа на СГС, ГО, 10-и състав, е осъдено дружеството ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД да заплати на Х. Л. Л. сумата от 12 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до предявения размер от 26 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от Х. Л. Л., с която се обжалва съдебно решение № 1908 от 15.07.2022г., постановено по гр.дело № 14340/2021г. по описа на СГС, ГО, 10-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.

1

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се още, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията на здравословното състояние на ищцата.

Твърди се, че при постановяване на решението не е отчетен като критерий за размер на дължимото обезщетение размера на застрахователните лимити към датата на ПТП.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 26 000 лв. Излага подробни съображения във въззивната жалба По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 1908 от 15.07.2022г., постановено по гр.дело № 14340/2021г. по описа на СГС, ГО, 10-и състав , в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва от 26.11.2021г. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от Х. Л.. Излага подробно становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че на 31.07.2021 г. ищцата е претърпяла ПТП при опит да се качи в автобус на градския транспорт, обслужващ линия № 413 в гр.С., а и същото се установява от събраните по делото доказателства: КП за ПТП и

Постановление за прекратяване на наказателното производство.

2

На следващо място, безспорно е още, че към датата на процесното ПТП ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно автобус марка „Мерцедес 0345Г“ с ДК № ********, пътуващ по линия №413 в гр.С..

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на Х. Л. Л.

НЕОСНОВАТЕЛНА. е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

3

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените писмени доказателства ( КП за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, Постановление за прекратяване на наказателното производство), както и от заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ, неоспорено от страните по делото, се установява вината на П. Я. П., шофьор на автобус „Мерцедес“, обслужващ линия №413 на градския транспорт на гр.С., за причиняване по непредпазливост на посочените увреди на здравето на ищцата Х. Л.. Още повече, че възраженията на ответното дружество досежно механизма на ПТП, направени с отговора на исковата молба не се поддържат пред настоящата инстанция.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на СМЕ, което правилно е кредитирано от първоинстанционния съд се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП: ищцата е получила фрактура на главата на проксималната фаланга на палеца на дясното ходило, разкъсно-контузна рана между 3-и и 4и пръсти на дясното ходило, повърхностна рана на десния лакът.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, включващ и периода на рехабилитация.

4

Взета е предвид възрастта на ищцата, както и обстоятелството, че е било приложено консервативно лечение, без да се налага болничен престой.

Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в тази насока гласни доказателства (показания на свид. Й.) , които изцяло се подкрепят от заключението на СМЕ.

При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил обществения критерий за справедливост и съдебната практика, размера на застрахователните лимити и правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 12 000 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищцата неимуществени вреди.

По наведеното във въззивната жалба възражение за занижаване размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди: Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано; първоинстанионният съд правилно и законосъобразно е приел, че сумата от 12 000 лв. обезщетява в пълен размер претърпените от ищцата вреди.

Настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищцата е претърпяла посочените по-горе телесни увреди, но същите са били изключително леки, ограничени до счупване без разместване на палеца на десния крак.

Получените от ищцата рани са били ограничени, повърхностни и са заздравели бързо и без усложнения, видно от заключението на СМЕ, като не са причинили на ищцата особени болки и неудобства. Обстоятелството, че ищцата е алергична към медикаменти, дори да бъде прието за доказано, не може да бъде прието като обстоятелство, водещо до изпитвани от ищцата пообострени и по-продължителни болки и страдания.

Ищцата е претърпяла консервативно лечение, като травмата е напълно излекувана за около два месеца, вкл. и понастоящем без очаквания за негативни последици.

Ищцата е изпитвала по-силни болки и страдания през първите две седмици, след ПТП и пред първите две седмици на проведената рехабилитация. Функцията на крайника е напълно възстановена, тя не е била напълно ограничена в нито един момент от лечението. Към настоящия момент движенията на ходилото са възстановени в пълен обем и сила.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 5

12 000лв. репарира в пълен обем претърпените от ищцата неимуществени вреди, и същата не може да бъде увеличена.

По възражението на жалбоподателката относно несъобразяване на значението на размера на застрахователните лимити към датата на деликта: съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано. Практиката на ВКС, задължителна за съдилищата, действително въвежда като ориентир за размерите на обезщетението и съответните нива (лимити) на застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението (датата на деликта), но не въвежда като абсолютен критерий за определяне на размера на дължимото обезщетение, съобразяване на този размер с определените лимити на застрахователните суми, когато приетият за справедлив размер не надвишава тези лимити. По-скоро следва нормативно определените лимити да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура, която в настоящия казус е съобразена от първоинстанционния съд (в този см.

Р№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Р № 1/2012г. по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.) Съдът намира за неоснователни и останалите възражения на жалбоподателката: при определяне размера на обезщетението са съобразени всички, относими доказателства, събрани в първата инстанция, съобразена е и трайната съдебна практика.

По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 12 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна се дължат разноски и такива следва да бъдат присъдени, съобразно представения списък в размер на 300 лв., юристконсултско възнаграждение. От жалбоподателя възражение за прекомерност не е 6 направено.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1908 от 15.07.2022г., постановено по гр.дело № 14340/2021г. по описа на СГС, ГО, 10-и състав, в обжалваната му част.