Решение № 386 от 10.07.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Дупница, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510100790 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу „Микрокредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 25.08.2023г. сключила с ответното дружество договор за заем Microcredit № 9042-00153204, по силата на който дружеството й дало в заем сумата от 3000.00 лв., при следните условия: 40.48% фиксиран лихвен процент, 48.90% годишен процент на разходите (ГПР) и 18-месечен срок за погасяване. Общо дължимата сума по кредита била в размер на 4051.26 лв.

На същата дата, за да бъде отпуснат заема, кредиторът е поставил като условие, макар и само устно в офиса на дружетвото, страните да сключат и друг, допълнителен договор, а именно – договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №904200153204/25.08.2023г. С допълнителния договор страните „уговарят“ пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, съгласно който кредиторът продава следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в социални промоции.

За описаните по-горе услуги кредиторът начислява допълнителни 4,770.90 лв., платими на 18 равни вноски, всяка от по 265.05 лв., всяка към погасителните вноски по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищцата следва да върне за 1 използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 4,051.26 лева, а значително по-голяма-в размер на 8,822.16 лева.

Ищцата счита, че договорът за допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и е нищожен, като противоречащ на императивни правни норми на ЗЗП и ЗПК. Излага подробни правни съображения.

Иска съда да се произнесе с решение, с което да признае нищожността на сключения между страните Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №904200153204/25.08.2023г. и да осъди ответното дружество да й заплати сторените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Отрича процесния договор да противоречи на императивни законови разпоредби или на добрите нрави.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният установителен иск за нищожност намира правното си основание в нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за допълнителни услуги, противоречието му с императивни разпоредби на закона или основанията, на които твърди, че чрез същия се заобикаля такава разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че договорът противоречи на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорения договор е уговорен индивидуално. В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че между тях е сключен договор за заем Microcredit № 9042-00153204/25.08.2023г., по силата на който на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 3000 лв., при 40.48% фиксиран лихвен процент, 48.90% годишен процент на разходите (ГПР) и 18-месечен срок за погасяване, както и че на същата дата страните са подписали договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №904200153204/25.08.2023г. С допълнителния договор страните „уговарят“ пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, съгласно който кредиторът продава следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в социални промоции. За описаните услуги кредиторът е начислил допълнителни 4,770.90 лв., платими на 18 равни вноски, всяка от по 265.05 лв., всяка към погасителните вноски по заема. По този начин, общата сума, която ищцата следва да върне е в размер на 8,822.16 лева.

Основният спор между страните е правен и касае валидността на сключения между страните договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №904200153204/25.08.2023г., по който въпрос съдът намира следното:

2

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че законът допуска заплащането на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, свързани договора за потребителски кредит (тъй като предполагат извършването на разходи от кредитора за услуги, различни от основната услуга по отпускане на кредита), но забранява заплащането на такива, свързани с усвояването и управлението на кредита (тъй като те са част от разходите по предоставяне на основната услуга по отпускане на кредита, което предполага включването им като част от ГПР, а не като отделна такса).

В настоящия случай несъмнено допълнително подписания между страните договор за допълнителни услуги е свързан с отпускането (усвояването) на договор за заем Microcredit № 9042-00153204/25.08.2023г., поради което клаузата, в която е предвидено заплащане на възнаграждение, влиза в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и следователно е нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Включването на процесната такса значително оскъпява кредита за потребителя, като същевременно увеличава печалбата за кредитора в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР. Последното се потвърждава и от това, че при включване на посоченото вземане, действителната стойност на ГПР би била значително по-висока от формално посочената стойност в договора.

По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9042-00153204/25.08.2023г. се явява нищожен поради противоречие с императивни правни норми, поради което предявеният установителен иск следва да се уважи като основателен.

При този изход на спора право на разноски има ищецът за платената от него държавна такса в размер на 190.84 лв. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адв. Д.

Г., с адрес за пР.ване: ***, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 932.51 лв. за оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ с включен ДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, по предявения установителен иск от С. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Микрокредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, нищожността на сключения между страните на 25.08.2023г. Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №904200153204/25.08.2023г.

ОСЪЖДА „Микрокредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Р., ЕГН: **********, с адрес:

3

***, сторените по делото разноски, а именно: 190.84 лв. (сто и деветдесет лева и осемдесет и четири стотинки) държавна такса.

ОСЪЖДА „Микрокредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г., с адрес: ***, сумата от 932.51 лв. (деветстотин тридесет и два лева и петдесет и една стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ, с включен ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4