Разпореждане № 1423 от 27.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1423 гр. Кюстендил, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100549 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д.

Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 140,79 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия; 6 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2024 г. до 26.11.2024 г.; 27,29 евро – законна лихва за забава за периода от 29.09.2024 г. до 15.02.2026 г.; законна лихва за забава върху главницата от 15.02.2026 г. до окончателното изплащане.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не са посочени компонентите на годишния процент на разходите (ГПР). Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, 1 че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Отделно съдът извърши самостоятелни изчисления с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не се включва възнаграждението на поръчителя по договора за гаранция, сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Поръчителството представлява допълнителна услуга, която е свързана с договора за кредит, тъй като го обезпечава. Според Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС, постановено по българско преюдициално запитване със сходна фактическа обстановка, сключването на договора за поръчителство е задължително за получаване на кредита. Приема се, че в такъв случай на практика на потребителя се налага сключване на договор именно с дружеството поръчител. Вероятно СЕС е изходил от разбирането, че клаузите на договора са такива, че на кредитополучателя не му остава друг избор. Това е вярно, доколкото условията за другите две обезпечения са много ограничаващи: срокът за предоставяне на обезпечението е кратък и в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора. Освен това самият вид на обезпеченията, които може да се предоставят по договора, представлява форма на злоупотреба с кредитополучателите, които се намират в затруднено положение – те едва ли щяха да търсят кредит, ако можеха да си позволят банкова гаранция (платена услуга) или да разчитат на близки хора. Изправени пред избора да не получат въобще кредит или да поемат още дълг, те са по-склонни да изберат втория вариант и сключват договор с посоченото им кредитодателя лице. Според клаузите на договора поръчителят подлежи на одобрение от кредитодателя, тоест на практика право на избор липсва.

Сключването на отделен договор за поръчителство представлява договорна конструкция, с която се цели заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ГПК за максимален размер на ГПР. Такъв извод следва от това, че съгласно справка в ТРРЮЛНЦ едноличен собственик на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е кредитодателят „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както и от това, че съгласно погасителния план възнаграждението на гаранта е разсрочено с месечните вноски по кредита и се заплаща на кредитодателя още преди да е настъпило условието за дължимостта на сумата – изпълнение от страна на поръчителя. В съдебната практика се сочи, че двата договора са до такава степен взаимосвързани, че следва да се разглеждат като едно цяло. Вж.

Решение № 580 от 4.12.2025 г. по в. гр. д. № 925/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, Решение № 740 от 4.02.2026 г. по в. гр. д. № 7735/2025 г. на 2

Софийски градски съд и др.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 23 ЗПК.

Предвид всичко изложено, потребителят дължи само главницата по договора за кредит – 204,52 евро (400 лева). От тази сума следва да се приспаднат направените от потребителя плащания, които съобразно депозирана от заявителя уточняваща молба са в размер на 63,73 евро (124,65 лева). Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. Ето защо се дължат само 140,79 евро.

На заявителя следва да се присъдят и съразмерни разноски в размер на 8,77 евро за държавна такса и 20,64 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 2228/16.02.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 6 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2024 г. до 26.11.2024 г.; 27,29 евро – законна лихва за забава за периода от 29.09.2024 г. до 15.02.2026 г.

3

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, срещу Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 140,79 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 15.02.2026 г. до окончателното изплащане; 8,77 евро – деловодни разноски за държавна такса;

20,64 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4