Решение № 200 от 12.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Ц.

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно административно наказателно дело № 20245300600770 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Решение№ 38 от 11.01.2024 г., постановено по АНД № 5835/2022 г., РС – Пловдив, 17 н.с., обвиняемите Л. Т. Л., Г. Ц. Г., Я. М. В. и И. Е. Ц. са признати за ВИНОВНИ в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.

1 от НК съдът ги е освободил от наказателна отговорност и е наложил на всеки от тях административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът е присъдил в тежест на обвиняемите направените по делото разноски в размер на 213 /двеста и тринадесет/ лева, като всеки от тях заплати по 53,25 лева по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив.

Решението е обжалвано от обвиняемите Л. Т. Л., Г. Ц. Г. и Я. М. В. чрез защитника им – адв. З. Д.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да бъде отменено. Иска се постановяване на ново решение, с което обвиняемите Л. Т. Л., Г. Ц. Г. и Я. М. В. да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Пловдив.

1

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, обв. И. Ц. се явява лично.

Обвиняемите Л. Л., Г. Г. и Я. В. не се явяват. За първите двама се явява адв. З. Д..

Адв. Д. прави уточнение, че в жалбата й погрешно е посочено, че представлява обв. Я. В. – за него тя нямала пълномощно.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. На мнение е, че решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства и най-вече от гласните такива, се установява по несъмнен начин умисъла и вината на обвиняемите.

Адв. Т. поддържа жалбата. Излага съображения за недоказаност на обвинението по отношение на всички обвиняеми. Твърди, че е налице разминаване в показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство и заявеното в съдебно заседание пред Районния съд. Моли за ново решение, с което подзащитните й да бъдат оправдани.

Обвиняемият И. Ц. поддържа жалбата и заявеното от защитника му.

Твърди, че не е нанасял никаква вреда на конкретно лице.

В последната си дума обв. Ц. иска да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното решение, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив ДП № 205/2022 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“ на обвиняемите И. Е. Ц., Я.

М. В., Г. Ц. Г. и Л. Т. Л., за това, че на 05.06.2022 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършители, по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда на А.З.М. от с. ***, изразяваща се в наличието на частично количество въздух в дясната половина на гръдната кухина, причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128, и чл.129 НК престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

За да постанови решението си, Пловдивският районен съд е приел от фактическа страна следното:

На 05.06.2022 г. около 04,00 часа, обвиняемите Л., Ц., Г. и В. се 2 намирали в централната част на гр. Пловдив, в близост до заведение за бързо хранене „Алекс фууд“, откъдето решили да си купят храна. Четиримата били употребили алкохол, тъй като посетили друго питейно заведение.

По същото време в района на заведението за бързо хранене „Алекс фууд“ били и св. А.М. и неговите приятели – св. Я.Я. и св. Й.К.. Последните решили да си поръчат храна. В близост до „Алексфуд“ имало и друго заведение, което предлагало храна - „Ориентал меню“. Там на работа били св.

А.Х. и св. Р.Х.. Пред двете места за хранене имало образувани опашки от хора. Между св. А.М. и обвиняемите възникнал словесен спор. В пререканията си и двете страни си разменили обидни думи и псувни. В един момент обв. Г. замахнал с крак да удари св. М., но не успял, в следствие на което паднал назад и ударил главата си. Последното станало достояние на св.

А.Х. и св. Р.Х.. Това обстоятелство обаче ядосало обвиняемите Л., Ц., Г. и В., които решили да набият св. М.. Тъй като четиримата се насочили към него, св. А.М. се изплашил от идващите към него обвиняеми и тръгнал да бяга.

Целта му била да достигне и да се качи в автомобила, с който бил дошъл до гр. Пловдив заедно с приятелите си. В близост до него той бил застигнат от четиримата обвиняеми, които го свалили на земята и започнали да го удрят с ръце и крака по цялото тяло, включително и в областта на гърдите и корема.

Към четиримата обвиняеми се включили и още участници, които нанасяли бой на пострадалия, но същите избягали преди да бъдат установени.

Свидетели на боя станали св. Я.Я. и Й.К., които от страх за здравето си не се притекли на помощ на приятеля си, а напротив, тръгнали да бягат. Св. Х. позвънила на тел.112, за да съобщи за случилото се и на място пристигнали полицейските служители – св. И. Б. и св. Л. Т.. Св. Х. посочил на полицаите обвиняемите, които ги установили именно като Л., Ц., Г. и В..

В досъдебното производство била изготвена съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която на А.М. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в наличието на частично количество въздух в дясната половина на гръдната кухина, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, т.е. касае се за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Действията на обвиняемите станали в присъствието на всички намиращи се по това време на мястото лица.

Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е намерил за установена от събраните в хода на съдебното производство доказателства – дадените от обвиняемите обяснения пред съда, извършените пред съда разпити на свидетелите Х., Р., К., Я. и Б., както и от приобщените доказателства от досъдебното производство – разпитът на свидетеля М. и съдебно-медицинската експертиза. Районният съд е приел, че събраните на досъдебното и съдебното производство доказателства са напълно идентични и не водят до различна фактическа обстановка или различен краен правен извод.

3

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя констатациите и правните съображения на Районния съд.

Възражението на защитата за недоказаност на обвинението по отношение участието на обвиняемите в причиняване на телесната повреда на пострадалия М. е неоснователно. Настоящият въззивен състав не констатира и твърдяното от защита разминаване в показанията на свидетелите, по отношение на хронологията на събитията. Всеки един от свидетелите е дал показания за възприетото от него от мястото на което се е намирал и от момента в който е възприел действията на участниците в инцидента, поради което и несъщественото разминаване в конкретни детайли е логично и обяснимо. Свидетелските показания следва да се разглеждат поединично, но и в тяхната цялост, съпоставени помежду им и с останалите доказателства по делото, с оглед установяване на обективната истина независимо от личното възприятие, мнение и участие в събитията на отделните свидетели.

Първостепенняит съд е обсъдил в детайли наличните по делото доказателства, като е достигнал до правилния извод относно участието на обвиняемите в нанасяне на удари по пострадалия М.. Тези им действия са в причинно-следствена връзка с констатираната у пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в наличието на частично количество въздух в дясната половина на гръдната кухина, което е довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

На първо място, изложената в постановлението на Районна прокуратура Пловдив и приетата от първостепенния съд фактическа обстановка се подкрепя от показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели Х. Р. и А.Х.. Тези двама свидетели са присъствали на инцидента от самото му начало и дават еднопосочни и последователни сведения относно причината за възникване на конфликта между пострадалия и четиримата обвиняеми и в последствие действията на участниците в побоя. И двамата свидетели заявяват, че е имало и други лица, които са участвали в побоя над М., но четиримата обвиняеми са били най-активни и агресивни при нанасянето на ударите.

Св. Х. е категоричен, че именно четиримата обвиняеми са участвали в нанасянето на удари по М., тъй като по-късно е бил с тях в 04 РУ – Пловдив, където са давали обяснения.

Свидетелите също така заявяват, че един от обвиняемите (установява се, че това е обв, Г.) в опита си да ритне св. М. е паднал на земята и си е ударил главата. В тази връзка възражението на защитата, че обв. Г. не може да е извършител, тъй като самият той е потърпевш от действията на пострадалия М. са неоснователни и не кореспондират с обективно установеното по делото.

За установяване на фактическата обстановка са ползвани и показанията на свидетелите Я.Я. и Й.К.. Въпреки, че тези свидетели са приятели на 4 пострадалия М., а и не са присъствали на възникването на конфликта, показанията им спомагат за изясняване обективната истина. Показанията им относно възприетото от тях са последователни и непротиворечиви и съответстващи на заявеното от свидетелите Р. и Х.. Свидетелите са възприели нападението над М. от група от 10-15 човека, след което се уплашили и избягали. В последствие, след пристигане на полицейските служители, свидетелите се върнали на мястото на инцидента и дават показания за състоянието на пострадалия М., който е лежал на земята, изпитвал болка и не можел да диша. Св. Я. също така заявява, че момчето с раната на главата (обв.

Г.) е бил един от тези които са тръгнали да гонят М..

Показанията на св. И. Б. – полицейски служител, отзовал се на сигнала за сбиване, също допринасят за изясняване на фактическата обстановка, и са ползвани като безпристрастно депозирани и съответстващи на доказателствата по делото. Св. Б. е възприел състоянието на пострадалия М., заради което се е наложило да повикат екип на бърза помощ, както и са му били посочени извършителите на деянието, които по-късно е отвел в районното управление за снемане на обяснения. Свидетелят дава показания и относно поведението на обвиняемите, които са продължавали да се държат агресивно, говорейки на лежащия на земята М., като според Б.: „едва ли не пак щяха да го бият“. В тяхната цялост, показанията на този свидетел допълват и съвпадат със заявеното от свидетелите Р., Х., Я., К. и М., като допринасят за изясняване на фактическата обстановка, така както е описана в постановлението на прокуратурата.

Дадените от пострадалия М. в хода на досъдебното производство показания правилно са преценени от Районния съд като достоверни и съответстващи на останалите кредитирани доказателства. Отчетено е, че свидетелят като пострадал е заинтересован от изхода на делото, но както и ПРС, така и настоящата въззивна инстанция не намира несъответствия или неточности в изложеното от свидетеля, което да даде основание показанията му да не бъдат кредитирани.

За изясняване на фактическата обстановка допринася и получената при огледа на веществени доказателства информация – видеозаписи от камери в района на инцидента. Видно от съдържанието на протокола за оглед на ВД, на кадрите се вижда, че пострадалият е преследван от няколко човека, повален е на земята и преследващите го започват да му нанасят удари. От запечатаното на кадрите се потвърждава и заявеното от св. Х. обстоятелство, че обвиняемият Г. е паднал на земята докато се е опитвал да удари пострадалия.