Решение № 166 от 10.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Величка Борилова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001001072 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

С въззивна жалба „Биад-С“ ООД обжалва решение № 1 151 от 19.10.2022 г., постановено по т.д. № 743/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на „БГ изолация“ ЕООД на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 11 665.84 лв., представляваща общо дължимата неустойка по чл. 19, ал. 2 от договор за строително - монтажни работи от 05.05.2020 г. и във връзка с неточно /забавено/ изпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимото възнаграждение по фактури с № 10 893/30.09.2020 г., № 10 948/11.12.2020 г. и № 11 090/09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2022 г. и до окончателното й погасяване, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 5 832.92 лв., представляваща задържана сума за гаранция за срочно изпълнение на основание чл. 16, ал. 2 от договор за строително - монтажни работи от 05.05.2020 г. и съответно имаща характер на незаплатено възнаграждение за изпълнени СМР по фактури с № 10 893/30.09.2020 г., № 10 948/11.12.2020 г. и № 11 090/09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2022 г. и до окончателното й погасяване, както да заплати на „БГ изолация“ ЕООД на основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 3 742 лв., представляваща претърпени от ищеца вреди в резултат на неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимите суми по фактури с № 10 893/30.09.2020 г., № 10 948/11.12.2020 г. и № 11 090/09.07.2021 г. в срок, изразяващи се в сторените разходи по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч. т. д. № 16/20 г. по описа на ОС-Силистра и неговото изпълнение, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2022 г. и до окончателното й погасяване, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 493 лв. съответни разноски в производството.

В жалбата са инвокирани доводи, че съдът не е възприел направеното от него 1 възражение, че към датата на съставяне на процесните фактури вземанията отразени в тях не са били ликвидни и изискуеми. Твърди, че съдът правилно е установил максималния размер на претендираната неустойка, но не е установил действителната воля на страните, отразена в договора. Твърди, че чрез процесния договор страните са уговорили механизъм при изпълнението, на който дължимите суми по изпълнените СМР стават ликвидни и изискуеми и се пораждат съответните права за плащане, респективно за правото да откаже да извърши такова плащане. В тази връзка твърди, че съдът е приел, че плащането следва да се извърши след подписването на актове обр.19 и издаването на съответните фактури, но това не отговаря на действителното положение. Твърди, че в чл.4, ал.5 от договора изрично е установен механизма на отчитането, а в ал.6 и ал.7 от същият член са уговорени фактите при осъществяването, на които се поражда задължението за плащане и графика за плащане, както и сроковете за изпълнение на всеки етап. Твърди, че в хода на процеса не е установено да са подписвани протоколи за приемане на етапите, както и че е започнал да тече 7 дневния срок за плащане. Твърди, че ищецът не е установил, че възложените работи са изпълнение, дали е спазил сроковете, за да се установи наличието на забава за плащане.

Развива доводи за реда за приемане и отчитане на работата, уговорен между страните, като за това се изисква и подписването за приемане от страна на главния изпълнител. Твърди, че в хода на процеса ищецът не е установил, че представените актове изхождат от ответника, с изключение на този от 11.12.2020 г. В тази връзка твърди, че от изложеното може да се направи извод, че заприходяването на фактурите в счетоводството на ответника има само данъчно счетоводен ефект, но не и правен, с оглед извода на съда, че работата е приета без възражения. С оглед на това твърди, че за него не е възникнало задължение да заплати извършената работа, както и оспорва позоваването от страна на съда на нормата на чл.301 от ТЗ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани, като претендира и разноски.

Ответникът по въззивната жалба „БГ изолация“ ЕООД оспорва жалбата.

Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че безспорно е установено, че ответникът е заплатил сумата от 48 611.04 лв. на 24.03.22 г., т.е. заплатил изцяло трети фактури. Твърди, че от подписаните актове се установява, че ответникът е приел работата, описана във фактурите, без възражения от страна на възложителя, поради което за него е възникнало задължение да заплати стойността съобразно разпоредбата на чл.4, ал.6 от договора. Твърди, че възраженията на ответника са неоснователни, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, тъй като от момента на осчетоводяване на фактурите ответникът е узнал за извършената работа и приемането от страна на лице без представителна власт. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства същият да се противопоставил веднага след узнаването, като в същият смисъл следва да се възприеме и потвърждаването на разчети. С оглед на това твърди, че безспорно е установена забавата в плащането, поради което предявените искове се явяват основателни доказани. Претендира разноски за настоящата инстанция.

2

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следната:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 1 151 от 19.10.2022 г., постановено по т.д. № 743/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, че „ Биад-С“ ООД е осъден да заплати на „БГ изолация“ ЕООД на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 11 665.84 лв., представляваща общо дължимата неустойка по чл. 19, ал. 2 от договор за строително - монтажни работи от 05.05.2020 г. и във връзка с неточно /забавено/ изпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимото възнаграждение по фактури с № 10 893/30.09.2020 г., № 10 948/11.12.2020 г. и № 11 090/09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2022 г. и до окончателното й погасяване, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 5 832.92 лв., представляваща задържана сума за гаранция за срочно изпълнение на основание чл. 16, ал. 2 от договор за строително - монтажни работи от 05.05.2020 г. и съответно имаща характер на незаплатено възнаграждение за изпълнени СМР по фактури с № 10 893/30.09.2020 г., № 10 948/11.12.2020 г. и № 11 090/09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2022 г. и до окончателното й погасяване, както да заплати на „БГ изолация“ ЕООД на основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 3 742 лв., представляваща претърпени от ищеца вреди в резултат на неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимите суми по фактури с № 10 893/30.09.2020 г., № 10 948/11.12.2020 г. и № 11 090/09.07.2021 г. в срок, изразяващи се в сторените разходи по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч. т. д. № 16/20 г. по описа на ОС-Силистра и неговото изпълнение, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2022 г. и до окончателното й погасяване, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 493 лв. съответни разноски в производството.

Не се спори между страните, а се установява и от представеният по делото договор от 05.05.2020 г. за изпълнение на строително- ремонтни дейности на обект- Смесена сграда с офиси, търговски площи , подземни гаражи и жилища в УПИ XI-1799, кв. 74, местност Витоша - ВЕЦ Симеоново, гр. София, че ответникът е възложил на ищеца СМР срещу възнаграждение уговорено между страните.

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 4 от процесния договор, че стойността на възложените СМР е отразена в приложение 1 към договора в размер на 129 951.55 лв. без ДДС, като в ал. 3 е предвидена възможност за промяна на уговорените по вид и количество СМР, чрез тяхното намаляване като обем и цена.

Не се спори между страните, че определена по този ред обща стойност на възложените и изпълнени СМР е в размер на 116 658.37 лева без ДДС. Видно от разпоредбата на ал. 5 от същият член страните са се съгласили отчитането на изпълнените СМР да се извършва въз основа на двустранно подписан акт образец 19, като в ал. 6 са постигнали съгласие заплащането на изпълнените СМР се извършва в 7-дневен срок от протокол за приемането на съответния етап и оригинал на данъчна фактура.

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на ал. 7 от същия член, че страните по договора са постигнали съгласие разплащането на изпълнените СМР се извършва съобразно график за разплащане или приложение 2 към договора, а според ал. 8 от всяко плащане се прави удръжка от 10 % за гаранция за качествено и срочно изпълнение.

Не е спорно между страните, че ответникът при извършваните периодични плащания по договора е осчетоводил и задържал суми от по 5 832.92 лв., като гаранции по чл.16, съответно за качествено и срочно изпълнение, които не са върнати на изпълнителя и към момента на даване ход на устните състезания.

3

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от договора, че страните са постигнали съгласие при забавено изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на приетите СМР, същият да дължи неустойка в размер на 1% от изпълнените СМР на ден, но не повече от 10% от стойността на договора. В чл. 16 от договора е постигнато съгласие, задържаните суми по договора от 10% от стойността на всяко плащане ще бъдат освобождавани, както следва: 5% за срочно изпълнение - до 30 календарни дни след подписване на Констативен акт образец 16 за установяване годността за приемане на строежа и 5% от гаранцията - за добро изпълнение - след представяне на банкова гаранция със срок на валидност от 30 календарни дни след изтичане на сроковете на гаранционните срокове по чл. 13 от договора, ако окончателното изпълнение е прието без забележки.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че за обекта е издадено разрешение за ползване на 23.02.2022 г., което е издадено въз основа и на протокол обр. 16 от 23.02.2022 г. за установяване годността за ползване на строежа.

От заключението на назначената съдебно-счетоводната експертиза се установява, описаните в исковата молба три броя фактури с № 10 893/30.09.2020 г., № 10 948/11.12.2020 г. и № 11 090/09.07.2021 г. са осчетоводени и при двете дружества, като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях съгласно Закона за данък върху добавената стойност и ги е осчетоводил към датата на издаването им. В заключението си вещото лице е отразило, че по издадените от ответника фактури, ищецът е удържал общо за гаранция сумата от 11 665.84 лв., както и че на 24.03.2022 г. ответникът е заплатил сумата от 48 611.04 лева, представляваща сборът на дължимите възнаграждения по трите, описани погоре фактури, който сбор представлява и стойността на останалите към тази дата общо неразплатени СМР по тези три фактури, извън удържаните гаранции, за което обстоятелство страните не спорят.

От представеният акт № 4 от 30.09.2020 г., подписан от представители на двете страни, се установява, че същият съответства по стойност на фактура № 10893 от 30.09.2020 г., в която е отразено и приспадане на 5% от първо плащане по договора, поради което е издадена на стойност от 56 634.80 лв. с ДДС, дължими за СМР по този акт 19. Не се спори, а се установява и от заключението на назначената експертиза и от представените от ищеца доказателства, че на 28.10.2020 г. ответникът е извършил частично плащане по тази фактура, факт, противопоставим на ответника и установяващ получаване и приемане на фактурата към тази дата. Тоест, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 6 от датата 28.10.2020 г., ответникът е в забава за заплащане на стойността по тази фактура.