Решение № 1340 от 08.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Велико Търново, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101419 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Топлофикация ВТ" АД – град Велико Търново срещу А. М. А.. Процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че ответникът е потребител на топлина енергия, доставяна му от „Топлофикация ВТ” АД за обект, находящ се в град Велико Търново, ул. „Краков” № 8.1, вх. Г, ап. 4, като за месец ноември, месец декември 2020 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец април, месец октомври, месец ноември и месец декември 2021 година дължи главница в общ размер на 398.16 лева. Последната е формирана като сбор от дължимите от ответника суми за доставена но незаплатена топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в имота, топлинната енергия, отдадена в сградната инсталация и такса за разпределение на топлинна енергия. Твърди, че задължението на длъжника за заплащане на горните суми произтича от чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на жилище, което се намира в сграда – етажна собственост с работеща абонатна станция. Твърди, че на основание чл. 32, ал. 6 вр. ал. 1 от ОУ ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дневен срок от месеца, за който се отнася консумацията, поради което претендира обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху всяко главно вземане, което е в общ размер на 29.60 лева. Направено е искане да бъде прието за установено, че ответника му дължи горните суми, за които има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 521/2022г., ведно със 1 законната лихва върху главницата. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както в исковото, така и заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 е депозирал отговор на исковата молба. Развива съображения, че предявените по делото искове са процесуално допустими, а по същество – основателни, като исковите суми за заплатени от ответника на ищеца след образуване на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните по делото, че ответникът е собственик на жилище, намиращо се в град Велико Търново, ул. „Краков” № 8.1, вх. Г, ап. 4, както и че сградата, в която се намира имотът на ответника, е свързана към топлоснабдителната мрежа на ищцовото дружество. На основание взети решения на общото събрание /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ от 06.11.2019 година /л. 20-23/ са подадени заявки за отопление до ищеца за отоплителните сезони 2019/2020 година /л. 19/ и 2020/2021 година /л. 34 и 2021/2022 година /л. 25/. Страните не спорят, че за исковия период е имало топлоподаване към процесната сграда и е ползвана топлинна енергия. От Протокол № 1 от ОС на етажната собственост за дялово разпределение на топлинна енергия от 29.10.2014 година и списък към него /л. 13-16/ се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, притежаващи поне 2/3 от собствеността са взели решение ищеца по делото да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В тази връзка между него и потребителите в процесната сграда – етажна собственост е сключен Договор при ОУ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия /л. 11-12/, във връзка с който е сключен и Договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение /17/.

От приложените заверени копия на Справка за задължения на абонат за периода от месец ноември 2020 година до месец декември 2021 година към 31.05.2022 година;

Извлечение от сметка за топлоенергия към 25.02.2022 година /л. 9 и 10/ се установява, че на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 398.16 лева, от която сумата в размер на 76.35 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота за месеците 11 и 12.2020 година, 1, 2, 3, 4, 10, 11 и 12.2021 година; сумата в размер на 293.81 лева, представляваща цената за потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през исковия период, както и сумата в размер на 28.00 лева – такса за разпределение, като върху посочените суми е начислена и лихва за забава в размер на 29.60 лева.

По делото са приложени и ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-ВТ“ АД на потребителите в град Велико Търново, одобрени с Решение № ОУ - 018/01.09.2008г. на ДКЕВР /л. 29-44/, които не са оспорени от ответника.

2

Приложени са и 10 броя фактури, ведно с касов бон от 03.11.2022 година /л. 7883/ от които се установява, че ответникът по делото е заплатил на ищцовото дружество сумата общо в размер на 455.71 лева, от която сумата в размер на 398.16 лева – топлоенергия и сумата в размер на 57.55 лева – лихва.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 521/2022 година на Районен съд – Велико Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 180 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2022 година за процесните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно отношение с ответника със съответните му съществени елементи по договор за продажба на топлинна енергия при ОУ и качеството му клиент на топлинна енергия, точно изпълнение на договорните си задължения за доставяне на топлинна енергия, начина на дялово разпределение и съответствието му с нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена топлинна енергия в сградната инсталация, както и наличието на главен дълг на ответника и настъпила забава за последния за изпълнение на паричното задължение. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно правно на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители /клиенти по сега действащата редакция на нормата/ на топлинна енергия. Следва да се отбележи и че по аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите на потребителите, последните се считат за потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В случая по делото, няма спор между страните, че ответникът е носител на правото на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда етажна собственост - град Велико Търново, ул. "Краков" № 8.1, вх. Г, апартамент № 4, като 3 няма спор, че същата е присъединена към топлоснабдителната мрежа на ищцовото дружество чрез съответната абонатна станция. Видно от приложената по делото справка /л. 9/ на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 76.35 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота за месеците 11 и 12.2020 година, 1, 2, 3, 4, 10, 11 и 12.2021 година; сумата в размер на 293.81 лева, представляваща цената за потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през исковия период, както и сумата в размер на 28.00 лева – такса за разпределение. Не е спорно по делото, че процесната топлоенергия е потребена в жилището на ответника. Освен това категорично се установява по делото, че през отоплителните сезони 2019/2020 година, 2020/2021 година и 2021/2022 година абонатната станция на жилищната сграда е работила и потребителите са ползвали топлоенергия за отопление, която е преминавала и през сградната инсталация. Следва да се има предвид, че задължението за плащане на отдадената от последната топлинната енергия пада върху всички собственици в сградата, доколкото съгласно чл.

38, ал. 1 ЗС и чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация е общата част на сградата и тази енергия се разпределя между всички абонати пропорционално на отопляемия обем на отделните имотите в сградата.

По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ за продажба на топлина енергия от „Топлофикация – ВТ” АД битовите потребители са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация. Според ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнението в срок на това задължение, купувачите дължат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. Нито с отговора си на исковата молба, нито в съдебно заседание ответникът е оспорил, влизането в сила и действието на посочените по - горе ОУ, чрез които се регламентиран отношенията между страните. Доколкото ответникът не е заплатил дължимите от него суми за топлоенергия в сроковете, предвидени в ОУ, на същия е начислена мораторна лихва в размер на 29.60 лева за периода от датата на забава за всяка една от издадените фактури до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 година.

Не е спорно по делото, а и от приложените 10 броя фактури, ведно с касов бон от 03.11.2022 година /л. 78-83/ безспорно се установява, че след подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищцовото дружество изцяло сумата, претендирана в настоящото производство, общо в размер на 455.71 лева, от която сумата в размер на 398.16 лева – топлоенергия и сумата в размер на 57.55 лева – лихва.

4

Предвид всичко изложено по-горе и доколкото ответникът не оспорва задълженията си към ответното дружество, като е представил по делото доказателства, от които видно, че е заплатил изцяло претендираните в настоящото производство суми, респективно - ищецът признава, че сумите са заплатени, и с оглед разпоредбата на чл.

235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното в хода на процеса плащане, респективно – предявеният по делото иск следва да бъде отхвърлен на това основание.

В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да бъдат възложени на ответника общо в размер на в размер на 325.00 лева, от които 75.00 лева - внесена държавна такса и 150.00 лева – депозит за особен представител, като същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева – за внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.