Решение № 235 от 09.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Асен Б. Христов като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600263 по описа за 2026 година Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по реда на Глава XXI от НПК по повод постъпили: въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград; въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Д., защитник на подсъдимия Х. С. Х.; и въззивна жалба от адв. Д., повереник на частните обвинители и граждански ищци А. М. С. и К. М. С., против присъда № 48 от 09.12.2025 г., постановена по НОХД № 1125/2024 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

С атакуваната присъда подсъдимият Х. С. Х. е признат за виновен в това, че на 03.12.2022 г., около 14.15 ч., на главен път Е-79 в района на км.

369+400, в района на разклона за с. Долно Церово, общ. Благоевград, като правоспособен водач, управлявайки товарен автомобил марка „Даф“ с прикачено към него полуремарке марка „Кроне СД“ с рег. № ********, в посока от гр. Симитли към гр. Благоевград, е нарушил правилата за движение, установени в чл. 21, ал.2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение от 83 км/ч е нарушил забраната да не превишава скоростта, сигнализирана с пътен знак В26 с цифра 60, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на неправилно пресичащия пътното платно пешеходец М. А. С., като след извършване на деЯ.ето е избягал от местопроизшествието.

За извършеното престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3, б.„б“, пр.1 във вр. с ал.1, б.„в“, пр.1, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.54 във вр. с чл.2, ал.2 от НК, на подсъдимия е 1 наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци сумата от по 60 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като исковете до пълния предявен размер от 100 000 лева са отхвърлени. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Във въззивния протест се оспорва приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Твърди се, че съдът неправилно е отложил изтърпяването на наказанието, тъй като подсъдимият е управлявал товарен автомобил със скорост, значително надвишаваща разрешената, което, ведно с квалифициращия признак „бягство от местопроизшествието“, сочи на висока степен на обществена опасност на дееца. Иска се изменение на присъдата и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим.

Във въззивната жалба на повереника на частните обвинители адв. Д. се оспорва присъдата в частта относно размера на наложените наказания. Твърди се явна несправедливост и несъответствие с целите на чл.36 от НК. Изтъква се високата обществена опасност на деЯ.ето и укоримото следпрестъпно поведение на подсъдимия. Иска се налагане на наказание „Лишаване от свобода“ в максималния предвиден срок от шест години при ефективно изтърпяване, както и завишаване на срока на лишаването от правоуправление.

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия адв.Д. се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се липса на категорични доказателства за авторството на деЯ.ето, като се изтъква ДНК-експертизата, неоткрила биологични следи по камиона и се лансира тезата, че пешеходецът може да е бил блъснат от преминаващ лек автомобил.

Оспорват се изводите на автотехническите експертизи относно механизма на ПТП, скоростта и видимостта. Иска се изцяло отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция:

Представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста и намира жалбата на частните обвинители за основателна, а тази на защитата – за неоснователна. Пледира за изменение на присъдата в насока ефективно изтърпяване на наказанието.

Повереникът на частните обвинители поддържа протеста и собствената си жалба. Посочва, че неоткрИ.ето на биологичен материал се дължи на зимния сезон и дебелото облекло на пострадалия и че СМЕ категорично установява травми от удар с тежкотоварна композиция, а не с лек автомобил.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата си с аргументите в нея.

Сочи противоречия в показанията на свидетелите-очевидци и настоява, че фактическата обстановка е неизяснена.

Подсъдимият Х. Х. в правото си на лична защита и последна дума поддържа казаното от защитника си и моли за справедлив процес и обективната истина.

Съдът, като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено от 2 фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на задълбочен, обективен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност. Въззивната инстанция изцяло споделя приетите за установени от Окръжен съд – Благоевград факти, а именно:

На 03.12.2022 г., около 14.15 ч., подсъдимият Х. управлявал товарна композиция марка „Даф“ с полуремарке „Кроне“ по главен път Е-79 в посока от Р Гърция за Р Румъния, през България. В района на км. 369+400, до комплекс „Монца“ след гр.Симитли преди гр.Благоевград, въпреки наличието на пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, той се движил със скорост от 83 км/ч. (установено обективно чрез данните от тахографа).

Пътното платно било сухо, с едрозърнест асфалт, нормално износен, с две пътни ленти, по една за всяка посока, участъкът е първоначално прав около 460 метра, след него има плавен десен завой с отклонение в дясно със закъснителна лента, в ляво има уширение, представляващо автобусен джоб, определено като автобусна спирка, видимостта била нормална. В момента, в който подсъдимият се намирал на км.369+400, в насрещната лента спрял автобус, от който слязъл пострадалият М. С. (на 84 г.), той преминал пред автобуса, насочвайки се да пресече, в същото време в лявата лента спрямо движението на товарния автомобил спрял движещ се срещу него бял лек автомобил, за да пропусне пешеходеца. С. предприел неправилно напречно пресичане на пътното платно с „бърз ход“ (около 4.2 км/ч), извън обозначено за целта място. Подсъдимият възприел опасността от разстоЯ.е около 112 метра /110 от предната част на камиона/ при отлична видимост на правия участък. Въпреки това, не предприел аварийно спиране, а неефективно и плавно спиране със закъснение от 1.83 m/s2, скоростта достигнала до 60 км/ч, след това до 57 км/ч, същевременно шофьорът предприел отклоняване Н.сно с навлизане в зоната на закъснителната лента на отклонението за тир-паркинга.

Пешеходецът изминал 6.6 метра, последвал първоначалният контакт между него и камиона, последвал удар между лявата странична част на товарната композиция (вляво от кабината и предния ляв ръб на полуремаркето) и дясната страна на тялото на пострадалия, който бил в изправено положение, най-вероятно в главата и горната част на тялото на пострадалия, с последващ такъв с лявата странична повърхност на полуремаркето от нивото на предния ляв ръб, довел до загубата на равновесие и до отхвърляне на тялото на С. напред върху настилката към крайното положение, в което бил намерен на платното. В резултат на удара пешеходецът получил тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма и починал на място. След удара подсъдимият насочил товарния автомобил към автобусна спирка след отбивката за с.Долно Церово, в посока гр.Благоевград и спрял в тир-паркинга. Там се намирали свидетелите Б. и Н., които продавали зеленчуци, в спрял автомобил, насочен към движението срещу посоката на движение на подсъдимия. Той слязъл и ги попитал какво е станало, изричайки: „Леле, стана беля, май закачих човека с ремаркето“. Въпреки че видял тялото на пътя, той се качил обратно в камиона и напуснал местопроизшествието, установен е по-късно от органите на МВР на АМ „Струма“. Б. заснела номера на автомобила и го предала на пристигналите полицейски служители.

Горната фактическа обстановка настоящият състав възприе на основата 3 на следната събрана и проверена в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие по реда на НПК доказателствена съвкупност: показанията на свидетелите Б., Н., Б., Ч., Р., И., М., А. С. и К. С.; приобщените писмени доказателства (протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на МПС, фотоалбуми, разпечатки с данни от тахограф, справка за съдимост и справка за нарушител); както и приетите и обсъдени от съда заключения на назначените съдебно-медицинска експертиза на труп, единична и тройна автотехнически експертизи, ДНК и химическа експертизи.

Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата за неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства за авторството. Първоинстанционният съд прецизно е обсъдил тези възражения, изложил е обосновани и подробни изводи, които настоящият състав споделя изцяло. По-специално внимание следва да се обърне на спорните моменти, тъй като по възраженията на защитата се дължи изричен отговор, независимо че първоинстанционният съд също е отговорил на защитните доводи.

Версията на защитата, че пострадалият евентуално е блъснат от бял лек автомобил, категорично се опровергава от съдебно-медицинската експертиза на труп. Тясно локализираните травми в горната част на тялото (глава, гръден кош, рамо на височина 130-160 см.) и липсата на т.нар. „бампер фрактури“ на долните крайници са типични за удар с високогабаритно превозно средство (камион) и напълно изключват първоначален удар от лек автомобил.

Показанията на очевидците Б. и Н. също установяват еднозначно, че белият автомобил е спрял успоредно на автобуса, за да пропусне пешеходеца, след което същият е блъснат на осевата линия от преминаващия ТИР.

Липсата на биологични следи (кръв, ДНК) по лявата част на камиона правилно е изтълкувана от Окръжния съд. Предвид зимния сезон, дебелите дрехи на пострадалия, тангенциалния характер на удара (с продължителност едва около 0.2 сек. и придадена по-малка кинетична енергия спрямо челен удар) и факта, че камионът е продължил движението си, неоткрИ.ето на ДНК профил не дискредитира останалите безспорни доказателства. Напротив, при огледа на камиона са открити пресни следи от надлъжно протрИ.е по лявата част точно на височината на човешки ръст, което кореспондира напълно с механизма на произшествието.

Не отговаря на обективно установеното по делото доводът, че присъдата е постановена при липса на доказателства единствено възможен извършител да е подсъдимият, тъй като механизмът на ПТП е напълно изяснен от доказателствата. На първо място, налични са показания на свидетелите очевидци, които са се намирали на местопроизшествието - Б. и Н., фиксираното местоположение на тялото в огледния протокол и причинените увреждания. Тялото се е намирало частично върху осевата линия, установена е черепно-мозъчна травма и счупване на шийни прешлени, без увреждания в долната част. На второ място, заключенията на тройната автотехническа експертиза, които са компетентни, пълни и логични. Изводите са основани на обективни данни (тахограф, огледен протокол, следи по пътя) и безспорно доказват, че при управление с разрешената скорост от 60 км/ч или при своевременно задействане на спирачките с максимална ефективност, подсъдимият би предотвратил удара с голям запас от разстоЯ.е (опасната зона при 60 км/ч е 63 м, а видимостта към пешеходеца е била над 112 м).

4

Настоящият състав не споделя аргументите на защитата относно опорочаването на експертизата поради участието при изготвянето на в.л. В.

Н.. Последният действително е участвал в действия по разследването – огледи, преди да е назначен за вещо лице, но в действията по разследването същият е извършил това в друго процесуално качество – на технически помощник, т.е. не е било нужно към онзи момент той да е бил предварително назначен за вещо лице. Въззивният съд споделя в това отношение съображението на първоинстанционния, а именно, че процесуално въпросът кои лица не могат да бъдат експерти е решен в разпоредбата на чл.148 от НПК и хипотезата, налице в настоящия случай касателно в.л. Н., не е предвидена като обстоятелство, водещо до невъзможност за участие в наказателния процес като вещо лице.