Решение № 141 от 14.08.2020, Районен съд - Лом

Р Е

Ш Е Н

И Е №

Гр.Лом, 14.08.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА при секретаря К.Атанасова, като се запозна с докладваното от съдията Орманова АНД № 236/2020г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Подадена е жалба от Е.Г.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу издаденото от Началник сектор към ОДМВР - Монтана, РУ- гр.Лом, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Наказателно постановление № 18-0294-000854 от 01.09.2018г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания - на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/ за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/ за нарушение на чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото НП изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършил нарушенията, за които е наказан.

Въззиваемият, административнонаказващия орган, не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С

Наказателно постановление № 18-0294-000854 от 01.09.2018г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Монтана, РУ - гр.Лом Огнян И., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателят Е.Г.И. *** са му наложени следните административни наказания: по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200лв /двеста лева/ за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200лв /двеста лева/ за нарушение на чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП, а именно за това, че на 16.08.2018г. около 16,45ч. в Община Медковец, на път Втори клас № ІІ-81- км. 122, с посока на движение с.Пишурка, като водач на лек автомобил марка „мерцедес А 140“ с рег.№ СВ 5042 АМ, предприема изпреварване на МПС-товарен автомобил, без да се убеди, че няма да създаде опасност и пречка за насрещно движещите се МПС и реализира ПТП с насрещно движещото се МПС с рег.№ М 3339 ВМ, като нанася материални щети по двете МПС-та. Изпробван е с техническо средство „Алкотест 7510“ № ARDM 0225, което е отчело отрицателна проба. Причинените имуществени вреди са описани в Протокол за ПТП № 1369669. С тези си действия жалбоподателят е нарушил виновно чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП – при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение и реализира ПТП и чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП – не се е убедил, че ще извърши изпреварването за кратко време с безопасна скорост.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично като моли да бъде отменено изцяло издаденото НП, тъй като не е извършил описаните нарушения. Към момента на предприемане на маневрата изпреварване насрещното платно е било свободно, имал е достатъчна видимост около 1300 м., като движещият се срещу него автомобил е бил с много висока скорост – над 150 км. и поради това времето не му е стигнало за довършване на маневрата изпреварване. Оспорва, че посоката му на движение е била посока с.Пишурка, както е записано в НП. Заявява, че е имал възражения при съставянето на АУАН, но те не са отразени като АУАН е бил подменен и този, приложен по делото, не е същият, въпреки че не отрича, че е подписан от него самия.

Въззиваемият не се явява, не се представлява.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване. Наказателното постановление е връчено на 06.12.2018г. лично на жалбоподателя, а жалбата е подадена чрез Началника на ОПП- СДВР на 06.12.2018г., видно от поставения печат с входящ номер.

По същество жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 16.08.2018г. св. Б.Л., младши автоконтрольор, изпълнявал дежурство по

КАТ и от дежурния бил уведомен, че е настъпило ПТП на път ІІ-81. Пристигайки на място полицейските служители установили, че участници в същото са лек автомобил „Мерцедес“, който е предприел маневра „изпреварване“ на товарен автомобил и лек автомобил „ Фолксваген Пасат“. Св.Л. разговарял с водачите на двата леки автомобила, при който разговор установил, че жалбоподателят се е движил в посока от гр.Лом към гр.Монтана, а другото МПС е идвало от гр. Монтана. Пътнотранспортното произшествие е настъпило на пътя между с. Пишурка и с. Долно Церовене. Насрещно движещият се автомобил, управляван от св.М.,*** като е подминал разклона за с.Церовене и след 2-3 км. е последвал завой след разклона /видно от показанията му/ като участъкът не е бил прав. Жалбоподателят, който е идвал отсреща на св.М., предприел маневра „изпреварване“ на движещ се пред него товарен автомобил като последвал удар между автомобилите на жалбоподателя и този, управляван от св.С.М..

На място св.Б.Л. в присъствието на св.Н.И. и на жалбоподателя му съставил АУАН № 817/ЗДвП от 16.08.2018г., в който описал установените нарушение на чл.42, ал.2, т.2 и на чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП. Актът бил връчен и подписан от И. без възражения.

Въз основа на съставеният АУАН административнонаказващият орган издал атакуваното НП, с което наложил на И. следните административни наказания: по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200лв /двеста лева/.

Жалбата е допустима като изхождаща от лице с процесуална легитимация. По същество същата се явява неоснователна.

На първо място, в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

Извършването на нарушението е правилно установено и доказано. Следва да се съобрази факта, че е налице редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените констатации.

Според разпоредбата на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, водачът на МПС, предприемащ изпреварване, е длъжен при навлизане в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречка за превозните средства, движещи се по нея. Самият факт, че другият водач е бил принуден да напусне пътното платно за управляваното от него превозно средство, доказва, че е създадена пречка за движението му и е била налице опасност. Тезата на жалбоподателя Е.И., че насрещно движещото се МПС е било с превишена скорост, е логична, но не може да бъде възприета, доколкото не е доказано незаконосъобразно поведение на другия водач, а именно движение с превишена скорост и доколкото на това лице не е наложено административно наказание за такова нарушение.

На следващо място конкретната опасност, визирана от чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, е възникнала – реализирано е ПТП, който факт е описан в приложения Протокол за ПТП № 1369669 и не се оспорва от жалбоподателя – счупено странично ляво огледало и странично стъкло на предна лява врата и по двата автомобила.

Безспорно установено е, че жалбоподателят е предприел маневра изпреварване, вследствие на което свое действие се е намирал в пътната лента, предназначена за движение на насрещно движещите се автомобили. В жалбата и във всичките си обяснения, включително в съдебно заседание, жалбоподателят не оспорва факта, че е извършвал маневра изпреварване и че е налице страничен сблъсък между двата автомобила – неговия и този на св.М..

Основният довод на жалбоподателят е, че насрещно движещото се МПС е било управлявано от неговия водач с превишена скорост, поради което за жалбоподателя не е била налице обективна възможност да забележи, че в насрещната лента се движи автомобил. В тази връзка заявява, че е имал на разположение достатъчно разстояние да провери за насрещно движещ се автомобил, освен ако същият не се е движил с невероятно висока скорост. Т.е. твърди, че ако другият водач се е движел с позволена скорост, то жалбоподателят би успял да завърши маневрата си безопасно. Въпреки логичността на тези обяснения, съдът няма как да се позове на факт, за който не са събрани никакви доказателства по делото, а именно фактът, че другият участник в пътнотранспортното произшествие - св.Борислав М., се е движил с превишена скорост. Този факт не е установен от АНО при задължителната проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН като преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е следвало да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, и да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство, т.е. могла е да бъде направена и съответната автотехническа експертиза, която да установи скоростта на движение на автомобилите, разстоянието, обективната възможност на жалбоподателя да направи маневрата безопасно и др. значими обстоятелства за доказване вината на административно-наказаното лице. В случая АНО е извършил такава проверка, основана на събраните в преписката доказателства – АУАН и Протокол за ПТП.

В самия АУАН обаче не са били вписани възражения от жалбоподателя като същият е подписан без възражения. Жалбоподателят заявява по делото, че това не отговаря на истината, той е имал възражения, но АУАН е подменен, бил начертал схема на ПТП, но тя изчезнала. Такива доказателства не се събраха, но най-вече жалбоподателят ако е имал възражения, е могъл да ги изложи в писмен вид в тридневен срок от съставяне на АУАН. Такива не са постъпили, видно от приложената административна преписка, нито жалбоподателят твърди, че е подал подобни възражения в тридневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН. Ако такива бяха наведени в писмен вид и в срок, то когато във възраженията си нарушителят е посочил писмени или веществени доказателства, те е трябвало да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно, съгласно ал.2 на чл. 44 ЗАНН.

Административно-наказващият орган, при липса на такива възражения, е нямало как да презюмира несъгласието на жалбоподателя с АУАН и НП и да предприема събиране на доказателства по свой почин, както и да извършва разследване, без да има начертана посока от съответните възражения на жалбоподателя. Следователно жалбоподателят е пропуснал дадената му от закона възможност да предизвика разследване на обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и щателна проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН, още повече, че твърди, че е забелязал пропуски още тогава, при съставянето на АУАН. В съдебно заседание в дадените от него обяснения заявява: „….ми донесоха празна бланка на акт за ПТП, отгоре от съставителите беше попълнено административната част, но не беше попълнена фактическата част. Взеха тази бланка, заминаха и после се върнаха с бланка за протокол и втора бланка за акт…..На бланката за акта, която я няма, нарисувах схема. След това ми донесоха този акт, който е по делото и казаха, че съм забравил да се разпиша, но там вече нямаше рисунка от мен и казаха да подпиша. Даже ми направи впечатление, че графата е празна като вероятно след това е попълнено – не желая…..Този акт, който е по делото, не е първоначалния акт, върху който аз бях начертал скица на ПТП и написал писмени обяснения………..подписах две различни бланки на акта.“ След като още тогава, на въпросната дата, се е усъмнил в почтеността на органите на реда и в извършената от тях процедура по съставяне на АУАН, е следвало да подаде възраженията си в тридневен срок до наказващият орган, за да може последният да ги провери. Няма как да се вмени във вина на наказващия орган, че не е проверил възраженията на жалбоподателя, каквито всъщност не са изложени. От друга страна не се събраха доказателства за твърдените нарушения от полицейските служители, за които споменава жалбоподателят – че АУАН, приложен по делото не е същият, че е изчезнала начертана схема на ПТП и не е приложена в административната преписка. В съдебно заседание жалбоподателят потвърждава, че подписът под текста разписка в АУАН е негов, но заявява, че това не бил акта, в който бил е дал писмени обяснения. Това твърдение е нелогично и остана недоказано. Поради това съдът няма как да вземе под внимание такива факти.