Решение № 555 от 11.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Стара Загора, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530100919 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 279,83 лв. представляваща заплатена неустойка за неизпълнение на задължение предвидена в чл. 6, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит № ************/******* г. поради нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПП, противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищецът Д. П. М. твърди, че на ******* г. между него и ответника и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, бил сключен договор за потребителски кредит № ************, като по силата на този договор ответното дружество се задължило да предостави на ищеца, потребителски кредит в размер на 1000,00 лева, а кредитополучателят се задължавил да върне предоставената сума в 1 срок до 10.04.2021 г., на 6 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 40,70 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 49,22 %.

Общата дължима сума била в размер на 1122,00 лева, от които 1000,00 лева главница и 122,00 лева лихва, при условие, че представел в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 10.10.2020 г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 1122,00 лева със срок на валидност до 11.04.2021 г., съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора. В случай, че не представел гаранцията по чл. 4, ал. 3, то съгласно чл. 6, ал.1 от Договора, ищецът дължал неустойка в размер на 624,00 лева. Съгласно погасителния план, посочен в чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ************ от ******* г., всяка погасителна вноска била в размер на 187,00 лева, включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 10.11.2020 г., а последната под номер 6 с падеж 10.04.2021 г. Размерът и падежа на всяка погасителна вноска бил както следва: 1/ на 10.11.2020 г. - вноска в размер на 187,00 лема, от които 153,08 лева главница и 33,92 лева лихва; 2/ на 10.12.2020 г. - вноска в размер на 187,00 лева, от които 158,28 лева главница и 28,72 лева лихва; 3/ на 10.01.2021 г. - вноска в размер на 187,00 лева, от които 163,64 лева главница и 23,36 лева лихва; 4/ на 10.02.2021 г. - вноска в размер на 187,00 лева, от които 169,19 лева главница и 17,81 лева лихва; 5/ на 10.03.2021 г. - вноска в размер на 187,00 лева, от които 174,93 лева главница и 12,07 лева лихва; 6/ на 10.04.2021 г. - вноска в размер на 187,00 лева, от които 180,88 лева главница и 6,12 лева лихва. В посочения в чл. 11, ал.2 от Договора погасителен план, не била включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3 от Договора. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора, неустойката се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 /от 10.10.2020 г./. В чл. 6, ал. 5 било посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Счита, че по отношение на сключения договор за потребителски кредит следвало да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В чл.

6, ал. 1 от Договора било посочено, че при непредставяне на гаранция по чл.

4, ал. 3, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 624 лева. В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже 2 сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл. 6 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на договора чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция в полза на кредитора се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Претендираната неустойка в размер на 624,00 лева предвиждала задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция по кредита. Такава уговорка се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задължения - чл. 16 ЗПК. Така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение. Поради това счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ************ от ******* г. е нищожна. Счита, че дължимата по Договора неустойка не била съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. На последно място, по този начин се заобикалял законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава се дължало само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение представяне на гаранция, от което пряко обаче не произтичат вреди. В допълнение, счита, че дължимите суми за неустойка следвало да бъдат включени в обхвата на ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 3 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит , и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Счита, че имало нарушение в посочения процент ГПР, който не съответствал на действително приложения. Счита, че посочената в чл. 6, ал. 1 от Договора неустойка в размер на 624,00 лева, не била включена в процента на разходите на годишна база. Предвид гореизложеното счита, че е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, доколкото в него не били включени начислените суми за неустойка при непредставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 3 от Договора, което представлява една от хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. Предвид гореизложеното, счита, че ищецът дължал връщане само на главницата по кредита, но не и заплащане неустойка в размер на 624,00 лева.

Към датата на подаване на исковата молба, ищецът изплатил изцяло задължението си по Договор за потребителски кредит № ************ от ******* г. - на 19.02.2021 г. заплатил сума в размер на 300,00 лева, на 24.02.2021 г. заплатил сума в размер на 600,00 лева, а на 26.03.2021 г. предсрочно е погасил задължението, като е заплатил сума в размер на 501,83 лева. Общата заплатена сума по Договор за потребителски кредит № ************ от ******* г. била в размер на 1401,83 лева, с които счита, че е погасил задължението си за главница – 1000,00 лева, лихви – 122,00 лева и неустойка в размер на 279,83 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 279,83 лева, представляваща платена без основание недължима сума за периода на 4 ползване на заемната сума по Договор за потребителски кредит № ************/******* г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заема позиция за неоснователност на иска.

Признава следните факти - сключването между страните на процесния договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 1000,00 лева; ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сочените в исковата молба суми в общ размер на 1401,38 лева; с постъпилите плащания кредиторът е погасил главница в размер на 1000,00 лева, 122,00 лева - възнаградителна лихва и неустойка в размер на 279,83 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за кредит е недействителен. Сочи, че неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора не била елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора /т.е. и без нея договорът би бил сключен, за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание/, понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, но дори и да би се приело, че е трябвало да бъде включена, невключването й не водело до недействителност на целия договор и съответно не лишавала от действие уговорката за възнаградителна лихва. Надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до нищожност на целия договор - чл. 19, ал. 5 и ал. 6, вр. с ал. 4 ЗПК. Правно абсурдно и несериозно било да се прибавя към размера на ГПР и съответно към размера на възнаградителната лихва вземането за неустойка, уговорено в чл. 6, ал. 1 от договора, представено като допълнителна печалба към лихвата с идеята тяхното обединение да доведе до извод за нарушаване на повеленото с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител - адвокат с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.

Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

5

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и поради съвпадащите изявления на страните в исковата молба и отговора на исковата молба с доклада по делото бяха обявени за безспорни между страните правнорелевантните обстоятелства, че 1/ между тях има сключен договор за потребителски кредит № ************/******* г. с предоставена заемна сума от 1000,00 лв., с договорна лихва 122,00 лв. и в него е включена клауза за евентуално заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение в размер 624,00 лв.

Разпечатката съдържа 23 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1915f5a4-bb20-4e94-917b-96a5888adf29