Решение № 83 от 13.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова при участието на секретаря Христина Борисова като разгледа докладваното от Екатерина Роглекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300602323 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към същата, против Присъда по НЧХД № 2481/2024г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

С атакуваната присъда подс. Т. К. Д. с ЕГН **********, е призната за невинна в това, на 14.07.2023 година в 12:00 часа – втората седмица от месец юли на 2023 година, в град *** да не изпълнява, като в последвалите часове и двата почивни дни от седмицата – 15.07.2023 година (събота) и 16.07.2023 година (неделя), да осуетява изпълнението на съдебно решение относно личните контакти на И. К. И. с детето В. – Решение № 14З от 16.06.2020 година по гражданско дело № 1165 / 2020 година по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта, в която с гражданския съдебен акт е определен режим на лични контакти между бащата И. К. И., ЕГН **********, от град **** и детето В. И.И., ЕГН **********, представлявана от законния представител Т.

К. Д., ЕГН **********, от град ***, както следва: всяка втора седмица от месеца от 12:00 часа в петък до 8:00 часа в понеделник с преспиване, като на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото с Тъжба вх. № 630 / 1

08.01.2024 година по описа на Районен съд - Стара Загора обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2, предложение 1 от НК.

Със същата присъда съдът е осъдил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК тъжителя И. К. И., ЕГН **********, да заплати на подсъдимата Т. К. Д., ЕГН **********, сумата от 1800,00 лева за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се претендира за това, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По детайлно изложени доводи се иска да се постанови нова присъда, с която Т. К. Д. да бъде призната за виновна и да й се наложи справедливо наказание.

От адв. М. – защитник на подсъдимата се прави искане и за присъждане тъжителят да заплати изцяло направените разноски като адвокатско възнаграждение в хода на първоинстанционното производство.

През въззивната инстанция адв. С. А. Г. поддържа аргументите в жалбата и допълнението към нея, като счита, че в хода на съдебното следствие и след разпита на свидетелката Д. се установило по един безспорен начин извършване на съставомерното деяние, акцентира се и на писмените доказателства, които са представени от самата подсъдима и които показват категорична злоупотреба с правото. Счита, че повдигнатото обвинение е доказано и от обективна и от субективна страна, поради което се моли за справедливо решение, с което да се признае подсъдимата за виновна.

Частният тъжител И. е съгласен с изложеното от защитника му.

Адв. М. от своя страна приема, че подадената жалба е неоснователна и моли да се остави присъдата, постановена от първоинстанционния съд в сила.

Застъпва тезата, че мотивите на първоинстанционния съд за обективни и правилни и моли настоящия съд да ги възприеме и отхвърли подадената жалба. Претендира разноски.

След като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба, становищата на страните в съдебното заседание и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, въззивният съд намира за установено следното:

Районният съд е установил правилно, пълно и всестранно фактическата обстановка, релевантна към предмета на доказване по делото.

2

При постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, обсъждайки ги както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при стриктно спазване на принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК.

Поради това въззивният съд изцяло възприема установената от районния съд фактическа обстановка, като я намира за обоснована от доказателствата по делото.

От събраните доказателства правилно е прието за установено следното:

Подсъдимата Т. К. Д. е родена на *** в гр. ***, ЕГН **********, б.,б.г., неосъждана, ***, живуща в град ***.

Тъжителят И. И. и подсъдимата Т.Д. заживели на съпружески начала през месец май 2012 г. в жилище, собственост на бащата на тъжителя, находящо се в град ***. От съвместното им съжителство на 08.03.2013 г. се родила дъщеря им В. И.И..

Впоследствие отношенията между родителите се влошили. На 01.12.2017 г. подсъдимата предявявила иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс пред Районен съд – Стара Загора. По този иск е било образувано гражданско дело № 6536/2017 г., което приключило със съдебна спогодба по реда на чл. 234 ГПК. Съгласно постигнатата между страните спогодба е постановено детето В. да живее при майката Т.Д. на определен адрес, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата И. е определен режим на лични контакти с детето.

Впоследствие, на 14.05.2019 г., подсъдимата предявила нов иск с правно основание чл. 59, ал. 3 и ал. 9 от СК пред Районен съд – Стара Загора.

Образувано е бшло гражданско дело № 2524/2019 г., приключило с решение № 1817/23.12.2019 г., с което е изменен режимът на лични отношения между бащата и детето.

След подадена въззивна жалба от страна на ищцата, с решение № 143/16.06.2020 г. по гр. д. № 1165/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и е определен нов режим на лични контакти между бащата И. и детето В..

Съгласно постановения режим бащата имал право да вижда детето всяка втора и четвърта седмица от месеца – от 12:00 часа в петък до 08:00 часа в понеделник с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с 3 платения годишен отпуск на майката, както и определени дни от зимната и пролетната ваканция и някои празнични дни.

Към инкриминираната дата тъжителят и подсъдимата живеели разделени в град ***. Всеки от тях съжителствал с друг партньор. Тъжителят живеел със свидетелката И. Д., а подсъдимата съжителствала със свидетеля Г.

И., заедно с детето В..

Подсъдимата работила като ***, а свидетелят Г.И. – като ***, чиято дейност е свързана с ***.

От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че по установена практика в дружеството през летния сезон за определен кратък период се преустановява работният процес, като работниците и служителите ползват платен годишен отпуск. През 2023 г. по решение на ръководството този период е определен от 10.07.2023 г. до 14.07.2023 г.

За този период свидетелят Г.И. направил резервация в хотел *** в град ***, където той, подсъдимата и детето В. да прекарат почивката си.

Същевременно датата 14.07.2023 г. съвпаднала с петък от втората седмица на месеца, когато съгласно съдебно определения режим бащата има право да вземе детето, като по постановения режим на лични отношения И. имал правото да вземе детето си от 12:00 часа до 8:00 часа в понеделника на следваща седмица с преспиване. В началото на седмицата, когато Г. И., подсъдимата и В. били в гр. ***, тъжителят звъннал на дъщеря си, за да я чуе.

Подсъдимата взела телефона на детето и съобщава на И.И., че е в отпуск и той няма да може да вземе детето в петъка. Тъжителят заторил, а малко след това телефонирал на Д. и разбрал, че те са на почивка, като пак му било казано, че този петък няма да може да вземе дъщеря си. След това Д. го попитала кога смята да вземе В. за лятото, защото вече е юли месец, но не получила сигурен отговор, а преди И.И. да затвори му пояснила, че през месец август също има една седмица отпуск и като се приберат в града, ще си погледне графика и със сигурност ще му напише съобщение от коя до коя дата е този отпуск.

Към 12:00 часа на 14.07.2023 година, въпреки че знаел, че детето му е на почивка с майка си, тъжителят отишъл с И. Д. до ***, където би трябвало да е В., за да я търси. Не я намерил, при което попитал Д. в писмена комуникация по интернет приложение защо не е докарала детето, къде е, че трябва да я вземе по съдебно решение, а след това звъннал на подсъдимата с въпрос къде 4 е В.. Отново получил отговор от майката, че е с нея на почивка и не са в града.

И.И. затворил с думите, че подсъдимата ще си понесе последствията и в 12:15 часа телефонирал на ЕЕН 112, за да се оплаче относно нарушаване на определения му по съдебен ред режим на лични отношения с детето. Насочен бил към органите на полицията и тъжителят отишъл в 01 РУ на МВР – Стара Загора, където депозирал заявление, че при потърсване в детското заведение не е открил детето си, а майката му е заявила, че е на почивка и няма да му го даде. По случая е била образувана Преписка № УРИ 195900-14252 / 2023 година по описа на Управлението, приключила с Постановление № 9126 / 2023 / 14.09.2023 година на Районна прокуратура – Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство. След 14:00 часа на същия ден – 14.07.2023 година, И.И. отишъл с И.Д. да зареди колата си, което правил в една и съща бензиностанция. Минавали през квартала, в който живеели подсъдимата и В., и видели как двете си идват от ваканцията. Подсъдимата се прибира вкъщи, а детето отишло да поиграе на площадката пред блока. Към 17:00 часа тъжителят звъннал на дъщеря си, за да я пита как е, научил, че си играе пред блока и поискал да я види по Вайбър, но детето не осъществило обратна връзка. Баща му пак звъннал и В. му казала, че не може да го види във Вайбър.

Същия ден нямало повече комуникация между тъжителя от една страна и подсъдимата и детето от друга.

На 19.07.2023 година по интернет приложение Д. написала на И., че седмица от 14.08.2023 година до 20.08.2023 година включително ще е в отпуск. На 30.07.2023 година тъжителят й написал, че от следващия ден – 31.07.2023 година ще вземе детето за един календарен месец. Във връзка с отпуската си през месец август и по предварително написаното от нея сутринта на 14.08.2023 година Д. очаквала И. да й доведе В., но той не го направил и тя му се обадила към 08:30 часа. Отговорът, който получила, е, че дъщеря й няма да й бъде докарана. Тогава в 8:49 часа подсъдимата телефонирала на ЕЕН 112 и пред адреса на тъжителя пристигнал полицейски патрул, но тъжителят не дал детето на майката. Във връзка с това на 04.09.2023 година подсъдимата депозирала жалба в Районна прокуратура – Стара Загора. Образувана е Преписка № УРИ 195900-19621 / 2023 година по описа на 01 РУ на МВР Стара Загора, приключила с Постановление от 08.12.2023 година на Районна прокуратура – Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство.

5

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Настоящият въззивен състав намира, че районният съд е извършил подробен, обективен и съобразен със законовите изисквания анализ на събраните доказателства, като е обсъдил всички доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки принципите на непосредственост, свободна оценка на доказателствата и вътрешно убеждение, закрепени в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК.

За изясняване на фсички факти, предмет на доказване въззивният съд допусна до преразпит св. И. Д..

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимата Т.Д., доколкото същите се отличават с последователност, логическа непротиворечивост и съответствие с останалия доказателствен материал. В изложението си подсъдимата дава обяснения относно обстоятелствата около ползването на платения си годишен отпуск, организираната почивка, както и проведената комуникация с тъжителя във връзка с режима на лични контакти. Тези обяснения намират потвърждение както в показанията на свидетеля Г.И., така и в писмените доказателства по делото, включително представените документи относно отпуските и електронната комуникация между страните.

Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетеля Г.И., който е съжител на подсъдимата и е пряк очевидец на част от релевантните факти. Макар и в определена степен заинтересован от изхода на делото поради личните си отношения с подсъдимата, неговите показания се отличават с вътрешна последователност и се подкрепят от останалите доказателства, включително писмените такива. Свидетелят дава конкретни сведения относно периода на отпуската, организираната почивка и обстоятелството, че отпускът е бил определен по решение на работодателя за всички служители на дружеството.