Акт от 20.07.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. В. Търново, 20.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ при секретар

М.Н. и с участието на прокурора

НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА изслуша докладваното от съдия

ЧЕМШИРОВ по касационно наказателно-административен характер дело №10163 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от *** К. П., в качеството й на пълномощник на „Хай левъл сървисис“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение №229/23.04.2021г. по НАХД №372/2021г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено Наказателно постановление №484496-F520808/13.32.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение по чл.

33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/загл. изм. ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, съществени процесуални нарушения – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за разноски.

Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационата жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.

218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №229/23.04.2021г. по НАХД №372/2021г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №484496-F520808/13.32.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на „Хай левъл сървисис“ ЕООД от гр. В. Търново за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушение по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, правилно е квалифицирано нарушението, извършеното деяние не представлява маловажен случай.

Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно.

По делото от фактическа страна не е спорно, че на 30.10.2019г. органи на ответника по касация са извършили проверка в търговски обект – лавка, находяща се в Държавна психиатрична болница, с. Церова кория, обл. В. Търново, стопанисван от дружеството касатор. При проверката е било установено, че в обекта е въведен в експлоатация ЕКАФП “TREMOL ZM-UL V2” с инд. №ZK118695 и номер на фискалната памет 50142834. При изваждане на междинен отчет е отчетена сума от 2,70 лв., а фактически установената касова наличност е в размер на 232,50 лв., или разлика от 229,80 лв. Прието е било, че при тази касова наличност дружеството касатор не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Извършеното е било квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал. 1/ред. ДВ бр. 80/2018г./, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което се следва санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като извършеното нарушение не влече като пряка последица неотразяване на приходи, на основание изр. второ от ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС на касатора е наложена санкцията по чл. 185, ал. 1 от с.з. в минималния визиран в закона размер.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна правна квалификация на установените факти, както и непосочване на конкретен състав на административно нарушение по Наредба №Н-18, за което се налага санкцията по чл. 185 от ЗДДС. Тези възражения касационният състав намира за неоснователни.

Не е налице съществено процесуално нарушение при описание на нарушението и посочване на законовите разпореди, които са нарушени/неизпълнение на изискванията по чл. 57, ал. 1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН/. В издаденото наказателно постановление подробно е описаната установената в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, като спор относно фактите не е имало. Посочени са конкретно приетите за нарушени разпоредби от Наредба №Н-18/2006г., като начина на формулиране на съответния адмнистративнонаказателен състав е ясен и точен.

Посочените нарушени разпоредби, съответстват на приетите фактически установявания, като от описанието на нарушението недвусмислено следва извод какво деяние е осъществено. Следва да се посочи, че в конкретния случай не е извършено нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а за извършено нарушение по чл.

185, ал. 2 от ЗДДС се налагат санкциите посочени в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, т.е. налице е привилигирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. с ал. 1 от ЗДДС, както са приели административнонаказващия орган и въззивния съд.

В наказателното постановление ясно е посочено, че касаторът е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, а не за неизпълнение на задълженията по чл. 25 от същата наредба, като няма твърдения че сумите, представляваща фактическа наличност, произтичат от неотчетени приходи от продажби.

Не са налице и направените оплаквания за нарушение на закона. Касаторът „Хай левъл сървисис“ ЕООД е санкциониран на основание чл.

185, ал. 2, изр. последно, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна – предвижда административно наказание за нарушаване реда за отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред, препращайки към правила и норми, регламентирани в други нормативни актове, които конкретизират дължимото поведение. За да се ангажира административнонаказателна отговорност е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията си, предписани от тези правила. В конкретния случай съставът на административното нарушение е попълнен с правилото на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/ред доп. ДВ бр.

18/2018г./, съгласно който текст извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В случая посоченото изискване от наредбата не е било изпълнено, което осъществява състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

При безспорно установената фактическа обстановка и липсата на установени допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изводът на въззивният съд не може да бъде друг.

Неоснователно е възражението на касатора за нарушаване на принципа на пропорционалност по чл.

5, § 4 от Договора за Европейския съюз. Налагането на процесната санкция не надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да се постигне преследваната от ЗДДС цел – контрол върху оборотите от продажби. Такъв контрол би могъл ефективно да бъде постигнат единствено при строга отчетност и на тези налични в касата на съответния обект средства, които не изведени в резултат на стопански операции.

Що се отнася до оплакването за неприлагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то съдът е обсъдил тази хипотеза и е изложил последователни и правилни мотиви защо не е налице маловажен случай. Тези изводи напълно се споделят от настоящия състав.

Като е приел същото районният съд правилно е изтълкувал и приложил закона.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на делото и неявяването на неин представител в съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №229/23.04.2021г. по НАХД

№372/2021г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено Наказателно постановление №484496-F520808/13.12.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Хай левъл сървисис“ ЕООД от гр. В. Търново, ул.

„Васил Левски“ №15, ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 80/осемдесет/лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.