Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30 от 13.01.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 764/2025
Вид
Определение № 30
Подписан
13.01.2026
В сила
28.01.2026
Състав
Полина Пенкова, Кремена Големанова, Галина Косева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Габрово, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500764 по описа за 2025 година Производство по чл. 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищцата по делото Д. П. Д. против Разпореждане №3367/16.10.2025г., постановено по гр.д. №1137/2025г. по описа на РС Габрово, в частта, с която е прекратено производството по делото и подадената от жалбоподателката искова молба е върната.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Посочва, че първоинстанционният съд неоснователно и незаконосъобразно се позовал на разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, че освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права. в конкретния казус именно чл.56, ал.6 СК предвиждал и давал основание на ищцата да заведе иска за да се постанови промяна в първоначалното решение, постановено при развода. Твърдението на ответника, че ищцата нямала интерес то водене на иска било неоснователно. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на действията по предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Габрово е образувал гр.д. №1137/2025г. по подадена искова молба от Д. П. Д. против А. С. У., с правно основание чл.56, ал.6 и чл.57 СК да бъде изменено Решение №368/24.07.2024г. по гр.д.№147/2024г. на РС Габрово в частта по предоставяне ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр.Г., като същото бъде предоставено за ползване на ответника, като и да бъде прекратено осъждането на ищцата да заплаща наем на ответника за ползване на семейното жилище. Предявен е и иск за заплащане на сторените разноски от 274,80лв. по уведомяване на ответника.

С обжалваното Разпореждане районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, в частта, относно ползването на 1 семейното жилище, находящо се в гр.Г., като същото бъде предоставено на ответника, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплаща месечен наем, като заплащането на наема да бъде прекратено.

Първоинстанционният съд приел, че по силата на чл.26, ал.2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

В разглеждания случай, ищцата предявила искане за защита чужди субективни права (такива на ответника), което е недопустимо.

По отношение искането за изменение на Решение №368/24.07.2024г. по гр.д. №147/2024г. на Районен съд - Габрово, в частта, в която ищцата е осъдена да заплаща месечен наем като заплащането на наема да бъде прекратено, съдът приел, че това искане също е недопустимо поради липсата на правен интерес.

С оглед изложените от ищцата факти, се налагал извод, че поради отпадане на жилищната нужда ищцата е упражнила потестативното си право да прекрати възникналото по силата на съдебното решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище, наемно правоотношение, като заедно с непълнолетно дете е освободила семейното жилище и е преустановила ползването му. С получаването на отправеното едностранно предизвестие наемното правоотношение било прекратено, като не е необходимо осъществяването на допълнителни факти. Последващо прекратяване по съдебен ред е недопустимо – правото на прекратяване било упражнено и конститутивните му последици са настъпили. В този смисъл липсвал предмет на предявения иск и не бил налице правен интерес от провеждането му.

Следователно искът по чл.56, ал.6 СК бил процесуално недопустим и исковата молба в тази част следвало да бъде върната.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С Решение №368/24.07.2024г. по гр.д. №147/2024г. на Районен съд – Габрово бракът между страните по делото е прекратен, като на ищцата е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г., на осн. чл.56 СК и същата е осъдена да заплаща на ответника ежемесечен наем в размерна 87,50лв. за ползване на семейното жилище, на осн. чл.57, ал.2 СК.

Ищцата е предявила иск по чл.56, ал.6 СК във вр. с чл.57 СК, да бъде изменено Решение №368/24.07.2024г. по гр.д. №147/2024г. на Районен съд – Габрово, в частта относно ползването на семейното жилище, като същото бъде предоставено на ответника, както и да бъде прекратено заплащането от нейна страна на наем. Ищцата твърди, че е напуснала семейното жилище.

С напускане на семейното жилище от страна на ищцата е прекратено наемното правоотношение между нея и ответника. Това прекратяване е настъпило въз основа на факта на напускане на жилището от страна на ищцата, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че в тази част не е налице правен интерес от водене на иска.

2

Въззивният съд изцяло възприема изводите на първоинстанционния, че предявения иск да бъде изменено Решение №368/24.07.2024г. по гр.д.

№147/2024г. на Районен съд – Габрово в частта относно предоставяне ползването на семейното жилище, като същото бъде предоставено на ответника, е недопустим. Ищцата предявява чужди права – на ответника, което е в противоречие с разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, че никой не може да предявява от свое име чужди права освен в предвидените от закона случаи.

Разпоредбата на чл.56, ал.6 СК не е такъв случай предвиждащ изключение от правилото на чл.26, ал.2 ГПК, напротив в нея правото да иска изменение на постановеното решение за прекратяване на брака в частта относно ползването на семейното жилище е предоставено на страната, която претендира ползването на жилището в резултат на изменението на решението по брачния иск.

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3367/16.10.2025г., постановено по гр.д.

№1137/2025г. по описа на РС Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Габрово, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500764 по описа за 2025 година Производство по чл. 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищцата по делото Д. П. Д. против Разпореждане №3367/16.10.2025г., постановено по гр.д. №1137/2025г. по описа на РС Габрово, в частта, с която е прекратено производството по делото и подадената от жалбоподателката искова молба е върната.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Посочва, че първоинстанционният съд неоснователно и незаконосъобразно се позовал на разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, че освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права. в конкретния казус именно чл.56, ал.6 СК предвиждал и давал основание на ищцата да заведе иска за да се постанови промяна в първоначалното решение, постановено при развода. Твърдението на ответника, че ищцата нямала интерес то водене на иска било неоснователно. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на действията по предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Габрово е образувал гр.д. №1137/2025г. по подадена искова молба от Д. П. Д. против А. С. У., с правно основание чл.56, ал.6 и чл.57 СК да бъде изменено Решение №368/24.07.2024г. по гр.д.№147/2024г. на РС Габрово в частта по предоставяне ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр.Г., като същото бъде предоставено за ползване на ответника, като и да бъде прекратено осъждането на ищцата да заплаща наем на ответника за ползване на семейното жилище. Предявен е и иск за заплащане на сторените разноски от 274,80лв. по уведомяване на ответника.

С обжалваното Разпореждане районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, в частта, относно ползването на 1 семейното жилище, находящо се в гр.Г., като същото бъде предоставено на ответника, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплаща месечен наем, като заплащането на наема да бъде прекратено.

Първоинстанционният съд приел, че по силата на чл.26, ал.2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

В разглеждания случай, ищцата предявила искане за защита чужди субективни права (такива на ответника), което е недопустимо.

По отношение искането за изменение на Решение №368/24.07.2024г. по гр.д. №147/2024г. на Районен съд - Габрово, в частта, в която ищцата е осъдена да заплаща месечен наем като заплащането на наема да бъде прекратено, съдът приел, че това искане също е недопустимо поради липсата на правен интерес.

С оглед изложените от ищцата факти, се налагал извод, че поради отпадане на жилищната нужда ищцата е упражнила потестативното си право да прекрати възникналото по силата на съдебното решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище, наемно правоотношение, като заедно с непълнолетно дете е освободила семейното жилище и е преустановила ползването му. С получаването на отправеното едностранно предизвестие наемното правоотношение било прекратено, като не е необходимо осъществяването на допълнителни факти. Последващо прекратяване по съдебен ред е недопустимо – правото на прекратяване било упражнено и конститутивните му последици са настъпили. В този смисъл липсвал предмет на предявения иск и не бил налице правен интерес от провеждането му.

Следователно искът по чл.56, ал.6 СК бил процесуално недопустим и исковата молба в тази част следвало да бъде върната.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С Решение №368/24.07.2024г. по гр.д. №147/2024г. на Районен съд – Габрово бракът между страните по делото е прекратен, като на ищцата е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г., на осн. чл.56 СК и същата е осъдена да заплаща на ответника ежемесечен наем в размерна 87,50лв. за ползване на семейното жилище, на осн. чл.57, ал.2 СК.

Ищцата е предявила иск по чл.56, ал.6 СК във вр. с чл.57 СК, да бъде изменено Решение №368/24.07.2024г. по гр.д. №147/2024г. на Районен съд – Габрово, в частта относно ползването на семейното жилище, като същото бъде предоставено на ответника, както и да бъде прекратено заплащането от нейна страна на наем. Ищцата твърди, че е напуснала семейното жилище.

С напускане на семейното жилище от страна на ищцата е прекратено наемното правоотношение между нея и ответника. Това прекратяване е настъпило въз основа на факта на напускане на жилището от страна на ищцата, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че в тази част не е налице правен интерес от водене на иска.

2

Въззивният съд изцяло възприема изводите на първоинстанционния, че предявения иск да бъде изменено Решение №368/24.07.2024г. по гр.д.

№147/2024г. на Районен съд – Габрово в частта относно предоставяне ползването на семейното жилище, като същото бъде предоставено на ответника, е недопустим. Ищцата предявява чужди права – на ответника, което е в противоречие с разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, че никой не може да предявява от свое име чужди права освен в предвидените от закона случаи.

Разпоредбата на чл.56, ал.6 СК не е такъв случай предвиждащ изключение от правилото на чл.26, ал.2 ГПК, напротив в нея правото да иска изменение на постановеното решение за прекратяване на брака в частта относно ползването на семейното жилище е предоставено на страната, която претендира ползването на жилището в резултат на изменението на решението по брачния иск.