Решение № 1676 от 14.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1676 гр. Пловдив, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330109770 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Х. Н. Д., ЕГН **********, против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, с която е предявен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 360 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в производството по изпълнително дело № **** г. по описа на *****, за която сума е издадена Заповед № 4079/03.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 804/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ граждански състав.

В исковата молба се посочва, че на 26.07.2019 г. срещу ищеца било образувано от страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД изп. дело № *****, за събиране на сумите по изпълнителен лист от 14.10.2005 г., издаден по ч. гр. д. № 3483/2005 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ гр. с., както и по изпълнителен лист от 30.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 6027/2012 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІ гр. с. По искане на взискателя, по изпълнителното дело били извършвани изпълнителни действия.

На 11.06.2021 г. между ищеца Х. Д. и адв. Р. К. бил сключен Договор за правна защита и съдействие във връзка с процесуално представителство и защита по горепосоченото изпълнително дело. Твърди се, че въз основа на сключения договор и получените правомощия, адвокатът предприел необходимите фактически и правни действия, които довели до постановяване на Решение № 795/14.03.2022 г. по гр. дело № 9748/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по силата на което било установено по реда на чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите по двата изпълнителни листа, въз основа на които било образувано изп. дело № *****, като погасени по давност преди образуване на изпълнителното производство. След влизане в сила на постановеното съдебно решение, процесуалният представител на ищеца депозирал нарочна молба и образуваното изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

1

Ищецът твърди, че настъпилите за него вреди в претендирания размер представляват направени разходи за заплатен адвокатски хонорар във връзка с горепосоченото изпълнително дело. По изложените в исковата молба съображения, моли да бъде уважен предявеният установителен иск. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявения иск.

Счита, че представеният договор за правна защита и съдействие е нередовен и недействителен, поради което не установява действителното заплащане на адвокатски хонорар в размер на 360 лева от ищеца в полза на адв. К..

Твърди, че изпълнителните листове от 14.10.2005 г. и 30.07.2012 г. са били годни основания за образуване на ново изпълнително дело, което било сторено на 26.07.2019 г. Поддържа, че взискателят е поискал да се изпълнява събирането на вземанията, които към онзи момент били дължими по силата на посочените изпълнителни листове. С оглед изложеното счита, че не е налице елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправност на деянието. Сочи, че ищецът не е поискал от **** присъждане на направените разноски нито е поискал допълване или изменение на постановлението и същото не е обжалвано. Счита, че възможността за присъждане на разноските по изпълнителното дело е преклудирана. Намира, че заплатената от ищеца сума в размер на 360 лева не следва да бъде обезщетена чрез водене на исково производство, тъй като в случая липсва злоупотреба с право.

На следващо място твърди, че адвокатът, на когото е заплатено адвокатското възнаграждение, предмет на настоящия спор, не е извършил никакво процесуално действие по изп. дело № ****, не е подал молба за прекратяване на делото, не е поискал спиране на същото и пр. Поради това, при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен предявеният иск счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба№ 1/09.07.2004 г.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в настоящото производство. Претендират се сторените разноски.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

От представените доказателства по делото се установява, че на 26.07.2019 г. срещу ищеца било образувано от страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД *****, за събиране на сумите по изпълнителен лист от 14.10.2005 г., издаден по ч. гр. д. № 3483/2005 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ гр. с., както и по изпълнителен лист от 30.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 6027/2012 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІ гр. с.., както и че на 11.06.2021 г. между ищеца Х. Д. и адв. Р. К. бил сключен Договор за правна защита и съдействие във връзка с процесуално представителство и защита по горепосоченото изпълнително дело. Твърди се, че въз основа на сключения договор и получените правомощия, адвокатът предприел необходимите фактически и правни действия, които довели до постановяване на Решение № 795/14.03.2022 г. по гр. дело № 9748/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по силата на което било установено по реда на чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите по двата изпълнителни листа, въз основа на които било образувано изп. дело № ****, като погасени по давност преди образуване на изпълнителното производство.

2

Поради изложеното, по образуваното изпълнително дело, от процесуалния представител на ищеца е постъпила молба за прекратяване на основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК.

С постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № ******, е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК.

При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК. От посочената разпоредба следва, че в случаите на прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, както е в настоящия случай, то разноските по изпълнението, включително заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение, следва да бъдат за сметка на взискателя. В ГПК обаче не е предвиден процесуален механизъм за реализиране на това право на длъжника по висящото изпълнително производство, тъй като съдебният изпълнител не е овластен да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му ги заплати. Подобна възможност не може да бъде изведена от разпоредбата на чл.81 от ГПК, според която с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, тъй като актът на съдебният изпълнител, с който той би присъдил разноски в полза на длъжника не съставлява изпълнително основание п о чл.404 от ГПК и не подлежи на принудително изпълнение. Същият не може да бъде изпълнен и в рамките на образуваното изпълнително производство чрез събиране на присъдената сума, тъй като осъденото с него лице има качеството на взискател, а не на длъжник по същото. Предвид горното следва да се приеме, че единствената възможност за длъжника, който е направил разноски по прекратеното изпълнително производство, да получи възстановяване на същите, е чрез снабдяването му с изпълнителен лист против кредитора посредством предявяване на претенцията му по общия ред на заповедното или исковото производство./така

Решение

№ 1328 от 24.10.2016 г. по гр. д. № 1840 / 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 837 от 18.08.2020 г. по в. гр. д. № 1672/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив и Определение № 3402 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 1729/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив/. Според настоящия съдебен състав заплатено адвокатско възнаграждение от длъжника по изпълнителното дело при неговото прекратяване може да бъде претендирано в общия исков процес под формата на непозволено увреждане, в която насока и предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

3

Фактическият състав на тази деликтна отговорност изисква да се установи наличието на следните предпоставки- виновно и противоправно поведение, от което са причинени вреди; същите да са причинени от лице, на което е възложена конкретна работа, като вредите да са предизвикани при или по повод изпълнението на тази работа.

Няма спор в случая, че ответникът е образувал изпълнително дело срещу длъжника. Само по себе си образуването на едно изпълнително дело с цел защита на правата на правоприемника на кредитора не представлява противоправно действие, освен ако не е свързано със злоупотреба с права, каквато тук не е имало към момента на представяне на изпълнителен лист за принудително събиране, нито пък този на конституирането на новия взискател. От значение е само, че молбата за образуване е подадена от юрисконсулт, с приложено пълномощно, който е натоварен по силата на изпълняваната от него функция при ответника да го представлява и в изпълнителни дела. В този смисъл е налице възлагане на работа по чл. 49 от ГПК от законния представител на дружеството и оттук- възложителят носи гаранционно- обезпечителна отговорност при виновно и противоправно поведение на своите служители. Именно това следва да бъде проверено по делото- дали има такова поведение, от което да са настъпили вреди за длъжника, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Видно от влязлото в сила Решение № 795/14.03.2022 г. по гр. дело № 9748/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по силата на което е установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по двата изпълнителни листа, въз основа на които било образувано изп. дело № *******, като погасени по давност.

Действително, към момента на образуване на изпълнителното производство, взискателят е разполагал с изпълнителен лист, който е удостоверявал изпълняемо право, но изпълняемото право е отпаднало с обратно сила, което е обусловило и прекратяване на изпълнителното производство. С депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство от служител на ответника, последният е дал повод за образуване на изпълнителното производство, което в последствие е било прекратено, поради което същият следва на основание чл. 79, ал.1, т.1 ГПК да понесе разноските в производството.

Досежно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на длъжника в изпълнителното производство, съдът намира, че същото следва да бъде разгледано в настоящото производство, доколкото е могло да бъде направено за първи път именно с отговора на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може да присъди по- нисък размер на разноските в тази част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая процесното изпълнително дело спрямо ищеца не се отличава с особена правна или 4 фактическа сложност, а и същото е прекратено много скоро след сключване на договора за правна помощ и заплащането на адвокатското възнаграждение, поради което съдът намира, че следва дължимото адвокатско възнаграждение да бъде определено съобразно предвидения минимален размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл. 10, т.2 от Наредбата /ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. /: за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В случая изпълнителното производство е образувано за удовлетворяване на парично вземане на кредитора в размер на 2468,74 лева, включващи главница, лихва и разноски съобразно издадените изпълнителни листове. Изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата в размер на 288,12 лева, или половината от него, дължащата се в изпълнителното производство – на сумата в размер на 144,06 лева. До посочения размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 360 лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.