Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 23.08.2023, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Гражданско дело 290/2021
Вид
Решение № 105
Подписан
23.08.2023
В сила
26.09.2023
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Първомай, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100290 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представляван по пълномощие от адв. М. Д. Б., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, и адв. А. Г. М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № ******* по Търговския и фирмен регистър, със седалище и адрес на управление: *******, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, представлявано от Д. Л. и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Д. И. В.-В., В. Н. В. и П. С. Л., че Договор за потребителски паричен кредит ******* г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК:

******* (заличено), и ищеца, е нищожен поради противоречието му на добрите нрави, и да го осъди да му заплати сумата от 8 868, 61 лева (осем хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), подлежаща на връщане като платена без основание по нищожния договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата подаване на исковата молба в съда – 28.05.2021 г., до окончателното й изплащане, а при евентуално отхвърляне на иска за прогласяване на нищожност да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи поради изтекла погасителна давност следните суми – предмет на принудително изпълнение по Изпълнително дело № 2012***0401699/2012 г. по описа на 1

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) К. П. с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив: 6 457, 34 лева (шест хиляди четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) – главница по горецитирания договор за кредит, и 695, 48 лева (шестстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) – мораторна лихва върху главницата за периода от 28.05.2018 г. до 28.05.2021 г.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит ******* г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *******, правоприемник на което е ответното дружество, предоставило на ищеца паричен заем в размер на 7 000, 00 лева срещу насрещното му задължение да възстанови на заемодателя общо 14 095, 87 лева разсрочено чрез 80 равни месечни вноски от по 176, 20 лева. След като заплатил тези, дължими се за периода от 30.09.2008 г. до 04.05.2010 г., възлизащи на 2 498, 20 лева, преустановил платежите, поради което вземането било обявено за предсрочно изискуемо.

Въз основа на издаден за принудителното му удовлетворяване в полза на кредитодателя Изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 434/2011 г. по описа на Районен съд – Първомай по негова молба срещу длъжника било образувано Изпълнително дело № 2012***0401699/2012 г. по описа на ЧСИ К. П. с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив, непогасеният остатък от дълга по което след сторените погашения от общо 14 851, 36 лева включвал главница от 6 457, 34 лева и мораторна лихва върху нея за периода от 28.05.2018 г. до 28.05.2021 г. от 695, 48 лева.

Според ищеца плащанията от общо 8 868, 61 лева, които извършил в изпълнение на кредитната сделка, са лишени от кауза предвид абсолютната й недействителност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, произтичаща от противоречието й на добрите нрави. Визираният порок се обосновава с нееквивалентността на насрещните престации по договора, доколкото подлежащата на връщане сума надхвърля двукратно заетата. Отделно от горното, текстът му съдържал посочване само на величината на годишния процент на разходите от 21, 80%, но без конкретизация на начина на неговото формиране и на уговорения лихвен процент, което създавало неяснота за потребителя относно обхвата на отговорността му. Дребният шрифт, на който било изготвено и отпечатано съглашението, възпрепятствало запознаването със съдържанието му, а предвиденото в клаузата му по т. 6 преизчисление с индекса на инфлация било недопустимо и натоварвало прекомерно заемателя.

При условията на евентуалност ищецът релевира, че погасителната давност за принудителното събиране на вземанията е изтекла, по съображения че изпълнителното дело било образувано на 22.06.2012 г., поканата за доброволно изпълнение му била изпратена на 24.10.2012 г., последното изпълнително действие – запор на трудовото му възнаграждение, получавано от работодателя Община Първомай, било реализирано на 24.10.2012 г., а изпълнителните действия след настъпилата на 24.10.2014 г. съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК перемпцията на производството и доброволно предприетите плащания по него не прекъсвали давностния срок.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 813/24.03.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва становище за недопустимост на 2 исковете, в подкрепа на което изтъква, че правната възможност на длъжника да оспорва притезанията – предмет на издадената заповед за изпълнение, е преклудирана с нейното стабилизиране. При условията на евентуалност намира претенциите за неоснователни с доводи, че уговорената лихва не се отклонява недопустимо от обичайните й размери, че ГПР от 21, 80% не надвишава горния предел, въведен от законодателя с новоприетия Закон за потребителския кредит, че договорът е четим от дееспособно лице и изцяло съответства на императивните изисквания на действалия към момента на сключването му ЗПК (отм.), който не поставял изисквания към шрифта му и за посочване в него на лихвения процент. Освен това инкорпорирал декларация на кредитополучателя в уверение на това, че внимателно го е прочел и е наясно с него, а клаузата му по чл. 6, изр. последно била предназначена да отъждествява престациите във всеки бъдещ момент и не предпоставяла неравнопоставеност между страните.

Твърди, че е предприемал активни и периодични изпълнителни действия в рамките на изпълнителния процес, и пояснява, че институтът на перемпцията е различен от този на погасителната давност и че респективно перемирането на едно изпълнително дело не е пречка за същите задължения да бъде образувано ново.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Молби вх. № № 2918/17.10.2022 г. и 2915/17.10.2022 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, намира от фактическа страна следното:

От обявените по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за доказани факти и приобщените доказателствени материали се установява, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит ******* г. (л. 6 – л. 9) „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: ******* (заличено в Търговския регистър на 24.04.2018 г.), чийто универсален правоприемник е ответното дружество, осъществяващо дейност в Република България чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, КЧТ”, ЕИК: *******, и представлявано по пълномощие, включително и процесуално, от неговия заместник управител Д. Т. Д., съгласно Справка за актуално състояние от електронната платформа на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към 25.11.2021 г.

(л. 49 – л. 54), предоставило на ищеца паричен заем за потребителски цели и покупка на застраховка „Сигурност на плащанията” в размер на 7 728, 00 лева. Заемателят, от своя страна, следвало да възстанови на заемодателя заемната сума ведно с надбавка за покриване на разходите и печалбата му, или общо 14 095, 87 лева, разсрочено чрез 80 равни месечни вноски от по 176, 20 лева по погасителен план, инкорпориран в съглашението. По данни от Справка по кредит ******* (л. 10 – л. 15), изготвена на 08.02.2021 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, КЧТ”, кредитополучателят заплатил тези, дължими се за времето от 30.09.2008 г. до 04.05.2010 г., възлизащи на 2 498, 20 лева, след което преустановил доброволните платежи.

3

Дружеството кредитодател пристъпило към принудително удовлетворяване на непогасените притезания по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато от Районен съд – Първомай с влязла в сила Заповед за изпълнение от 14.11.2011 г. и издаден въз основа на нея Изпълнителен лист от 09.12.2011 г. (л. 112) по ч. гр. дело № 434/2011 г. за следните вземания: 6 988, 58 лева – главница, 4 609, 09 лева – надбавка (договорна лихва), 1 224, 30 лева – мораторна лихва за периода от 26.02.2010 г. до 14.10.2011 г., законната лихва, считано от датата на съдебното завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2011 г., до окончателното издължаване, и 356, 44 лева – съдебни разноски.

По Молба вх. № 11642/22.06.2012 г. (л. 111) на кредитора за започване на принудителното им събиране и предприемане на всички действия по чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) с Разпореждане на ЧСИ К. П. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив от 22.06.2012 г. било образувано Изпълнително дело № 2012***0401699/2012 г., което било спряно с негово Разпореждане изх. № 54050/12.07.2021 г. (л. 730) по повод постановената в текущия процес Обезпечителна заповед № 1/30.06.2021 г. (л. 727 – л. 728).

В хода на изпълнителното производство на ищеца чрез работодателя му Община Първомай, ЕИК: *******, била връчена Покана изх. № 30885/24.10.2012 г. (л. 132) за доброволно изпълнение, съдържаща съобщение за запора, наложен със Запорно съобщение изх. № 30886/24.10.2012 г. (л. 23) върху трудовото му възнаграждение, изплащано му по сключения помежду им Трудов договор № ******* г. (л. 136). В Известие за доставяне ИД ******* на „Български пощи” ЕАД (л. 134) е удостоверено, че поканата и съобщението са получени от Община Първомай на 29.10.2012 г.

В отговор на запитвания на съдебния изпълнител по чл. 191, ал. 3 от ДОПК и чл. 431, ал. 3 от ГПК за публичните задължения на длъжника, за трудови договори, за декларирано от него движимо и недвижимо имущество и за регистрирани пътни превозни средства, отправени до Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив и до Областна дирекция на МВР – Пловдив със Съобщение изх. № 16844/22.06.2012 г. (л. 120) и Искания изх. № № 16845/22.06.2012 г. (л. 121) и 30882/24.10.2012 г. (л. 139, били приобщени Писмо вх. № 15279/10.08.2012 г. от ТД на НАП – Пловдив (л. 122), придружено от Справки за декларирани пътни превозни средства (л. 124) и за актуално състояние на всички трудови договори (л. 123) към 27.07.2012 г., Удостоверение вх. № 17198/01.09.2012 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки (л. 125) и Писмо вх. № 22688/09.11.2012 г. (л. 160) от ОД на МВР – Пловдив с приложена Справка – КАТ за настояща собственост на превозни средства. Наред с горното били служебно изготвени Справки от електронната платформа на Имотния регистър за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналните партиди на ищеца и неговата съпруга от 24.10.2012 г. (л. 128 – л. 131) и Справки за осигуряването на първия (л.

127) и от НБД „Население” за семейните му връзки (л. 126).

Бил насрочен съответно за 14.08.2017 г. и 23.03.2020 г. и опис на движимите вещи на адреса му: *******, с Разпореждания съответно изх. № № 37375/20.04.2017 г. (л. 387) и 4

13920/14.02.2020 г. (л. 576) на ЧСИ К. П..

Видно от изготвена от последния Сметка изх. № 18309/11.03.2021 г. за размера на дълга (л. 704) и отбелязванията му на гърба на изпълнителния лист (л. 112 – л. 115) ежемесечно в периода от 21.12.2012 г. до 06.07.2021 г. с изключение на месец май 2018 г. по специалната му банкова сметка постъпвали суми в резултат на принудителните удръжки от работната заплата на длъжника от 21.12.2012 г. до 05.01.2018 г. и от 05.08.2019 г. до 06.07.2021 г., както и такива, доброволно внасяни от него от 16.02.2018 г. до 11.01.2021 г., които били разпределени за покриване на дължими такси и разноски по изпълнението и за погасяване на изпълняемите задължения към взискателя. Остатъкът от тях след последното разпределение по Протокол от 07.07.2021 г. (л. 722) се равнявал на 6 539, 26 лева.