Решение № 1130 от 02.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3145/2025
- Вид
- Решение № 1130
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл. 519, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1130 гр. София, 02.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000503145 по описа за 2025 година
С решение № 5779 от 23.09.2025г., постановено по гр.д. № 138/2023г. по описа на СГС, ГО, I-9 с-в, Г. фонд, със седалище в гр. София е осъдено да заплати на основание чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ на И. П. П. от гр. София сума в размер на 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.05.2018 г., около 05:45ч., в гр. София на Северната скоростна тангента в района под моста на ул. „Лазар Михайлов“, от неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 21 024,79 лв. – имуществени вреди, под формата на разходи за лекарствени продукти, консумативи, лечение и рехабилитация, сторени вследствие на гореописаното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателното плащане.
Срещу така постановеното решение в частта му, с която претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена над сумата от 70 000лв. до размера от 100 000лв., ведно със законната лихва е подадена въззивна жалба от ответника в производството Г. фонд с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли иска в тази му част. Решението се обжалва и в частта, с която върху сумата от 30 000лв. е присъдена законна лихва, както и в частта, с която се присъжда законна лихва върху главницата за обезщетение за имуществени вреди и в частта за разноските. По отношение на тази част от решението се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата, от която се дължи такава лихва. Поддържа се, че доколкото фондът не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетение по силата на договор, а изпълнява чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и спазване на определената в КЗ процедура,то задължението за заплащане на законна лихва възниквало след изтичане на срока за произнасяне по претенцията. В случая Фондът се произнесъл в законоустановения тримесечен срок, като отхвърлянето на претенцията било 1 постановено поради това, че ищецът не представил необходимите документи /като същите му били изискани/. Затова ГФ бил поставен в обективна невъзможност да определи обезщетение и и не е изпаднал в забава. Поради това не следвало да се присъжда обезщетение от датата на завеждане на претенцията пред Фонда. Правят се оплаквания, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено с оглед установените болки и страдания, които е претърпял ищецът. Първоинстанционният съд не съобразил обстоятелството, че към момента на постановяване на решението оздравителният процес вече е завършил и здравословното състояние на пострадалия се определя като „добро“, а походката и функционалното му състояние били възстановени добре. Поддържа се нарушаване на принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди за справедливо. По отношение на дължимостта на законната лихва поддържа, че отговорността на Г. фонд за законна лихва е приравнена на тази на застрахователя на основание нормата на чл.558, ал.1 от КЗ.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1, б „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът И. П. П. излага твърдения, че на 17.05.2018г. около 05.45 ч. в гр. София, шофирайки лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № ******** по Северната скоростна тангента с посока на движение от кв. „Илиянци“ към ул. „Чепинско шосе“, в района под моста на ул. „Лазар Михайлов“ e бил блъснат отзад от друг лек автомобил. Поддържа, че причината за настъпване на инцидента са действията на неизвестен водач, управляващ неизвестно МПС, с неизвестен регистрационен номер.
Ищецът сочи, че в резултат на произшествието е получил фрактура на таза, фрактура на пубиса, състоящо се в счупване на горното и долното леви рамена и фрактура на кръстцовата кост.
Твърдят, че доколкото автомобилът, чийто водач е станал причина за настъпилите вреди е неизвестен, е осъществена хипотезата, предвидена в чл. 519, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на Г. фонд. С оглед на това моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и сума в размер на 21 024,79 лв. за претърпени имуществени вреди-разходи за извършено лечение. Претендират и присъждане на законна лихва върху посочените главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя за претендираното обезщетение – 29.04.2022 г., до окончателното им изплащане.
С подадения отговор на исковата молба ответникът Г. Ф. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва описаният в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че пострадалият е пътувал в увреденото МПС без поставен предпазен колан. Поддържа, че не следва да заплаща застрахователно обезщетение, тъй като същото се следва от застраховател. Счита, че предявения иск за неимуществени вреди е в завишен размера.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал пред първоинстанционния съд медицинска документация, която настоящият състав не следва да обсъжда поотделно, доколкото преценката й изисква специални знания. Тези документи са съобразени при изготвянето на приетото по делото заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
По делото са представени и доказателства за извънсъдебно сезиране на ответника с искане за изплащане на процесните обезщетения, по което е постъпил отговор, с който същите са отказани. Тези обстоятелства обуславят допустимостта на предявените искове по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
2
С оглед обхвата на подадената въззивна жалба следва да се приеме, че предметът на въззивното производство е ограничен до правилното приложение на принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗДД при определяне на размера на причинените на ищеца неимуществени вреди и по отношение на определянето на началната дата на законната лихва.
От приетата по делото комплексна съдебно- медицинска и техническа експертиза в нейната медицинска част се установява, че в резултат на процесното ПТП пострадалият е получил следните травматични увреждания: счупване на таза- фрактура на горния и долния клонове на лявата срамна кост - закрито и фрактура на долния клон на дясната срамна кост с частично изкълчване и разместване н областта на симфизата; счупване на сакралната кост в областта на дясната маса латералис. Вещото лице е приело, че от медико-биологична точка е налице трайно нарушена функция на двата долни крайника и походката за период по-голям от 30 дни, като не са установени данни за увреждане на части от отделителната система /уретрата/ и на други органи, ситуирани в малкия таз. Болките са били много интензивни непосредствено след травмата. Пострадалият следоперативно е имал и болки при опит за движение, поради засягането на двете тазови половини, бил е предимно на легло за период от 35-45 дни. Използвал е помощни средства по време на ходене за период от над 100 дни.
През периода на възстановяване на походката и рехабилитация е имал постоянни болки до пълното зарастване на фрактурите /период от 150-200 дни/. Вещото лице е изяснило е, че фрактурите на тазовия пръстен са зараснали за средностатистическия срок в рамките на около 200 дни, функционалното възстановяване е протекло по план, металните импланти са били отстранени в срок и не е отразено да има усложнения.
Въззивният съд намира, че заключението на вещото лице в тази му част е компетентно дадено и поради това следва да бъде ценено при формиране на правните изводи.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л. П.-майка на ищеца.
От същите се установява , че инцидентът е станал една седмица преди абитуриентският бал на И.. Когато свидетелката го видяла в болницата, той изпитвал изключително силни болки. Такива търпял и веднага след операцията и при придвижването му от болницата до вкъщи около 10 дни след произшествието. В продължение на месец и половина пострадалият бил само на легло, а всяко вдигане за поставяне в инвалиден стол за отИ.е до тоалетна било съпроводено с ужасни болки. След този период последвал такъв на рехабилитация, но движението било трудно, като с десния то не можело да се осъществява добре( ищецът “замятал“ с този крак по думите на свидетелката). Пироните било свалени около 10 месеца след това и тогава се решил проблемът с това „замятане“.
През първите месец и половина в дома си И. не искал да се вижда и да чува с никой.
Заявил, че никога няма да се качи в кола. На родителите му било изключително трудно да го накарат да излезе от вкъщи и да чуе дори със сестра му. Когато приятелите му започнали да идват в дома им, той се разплаквал.
В продължителен период от време след произшествието при промяна на времето пострадалият изпитвал болки. Той срещал проблем при намирането на работа, защото когато тя била свързана с носене на тежки предмети и друга физическа дейност не успявал да се справи. Трябвало да търси нещо, което е преимуществено в седнало положение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, включително при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото същите са ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Тяхната достоверност се потвърждава от заключението на вещото лице по приетата КСМАТЕ.
С оглед на така събрания доказателствен материал въззивният съд намира от правна страна следното:
Правната норма, регламентирана в чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди 3 срещу Гаранционния фонд, когато деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, респ. когато травматичните увреждания са причинени при ПТП, при което е участвало неидентифицирано МПС. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал водач на неидентифицирано МПС или без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и 3. да са настъпили твърдените неимуществени вреди.
Предвид обстоятелството,че решението е влязло в законна сила в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера от 70 000лв. и в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди, то със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е налице фактическият състав на посочената по-горе норма, както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Пред въззивната инстанция спорът е ограничен до правилното приложение на принципа на справедливост в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, както и за присъждане на законната лихва върху сумата от 30 000лв., както за и законна лихва върху главницата за обезщетение за имуществени вреди и в частта за разноските.
Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1913f3c2-657a-4798-8b6c-4b0b4073c754