Решение № 1383 от 08.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. Варна, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110111883 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор „А. с. в.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д. П. Д. *** офис-сграда „Л.", ет.***, ап.*** за установяване на вземането му от длъжника В. И. А., ЕГН ********** по договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2020 г., сключен между ответницата и първоначалния кредитор „А. т.“ ЕООД. Вземането е прехвърлено от последния на ищеца с договор за прехвърляне на вземания за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. За дължимите суми е издаден заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8049/2024 г. за следните суми: 1209.66 лева - ГЛАВНИЦА по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.06.2024 год. до окончателното изплащане на задължението; 112.11 лева - ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА за периода от 28.02.2022 год. до 30.11.2022 год.; 152.08 лева ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 01.03.2022 год. до 28.06.2024 год. Вземането произтича от задължения по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 год.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати разноски за заповедното и за исковото производство.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, чрез упълномощен представител.

Оспорва изцяло предявения иск и моли за отхвърлянето му. Счита същия за неоснователен по следните съображения:

Ищецът не е представил доказателства за изплащане на задължението от гаранта.

Няма доказателства, че вземането на ищеца съществува. Няма валидна цесия. Заявява възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл.22, вр.чл.23 ЗПК, тъй като същият е сключен в нарушение на чл.19, ал.1 ЗПК.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, приема за установена следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 8049 по описа на РС Варна за 2024 г., на 01.07.2024 г. съдът е издал заповед № 3545 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 1 от ГПК с която разпорежда длъжникът В. И. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., жк В. В., бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, общ. В., обл. В. да заплати на кредитора А. с. в. ЕАД с ЕИК:

*** и адрес: гр. С. ***, ет.***, ап.***, бул. Д. П. Д. ***, офис-сграда Л. с пълномощник юриск. И. Н. Н., общ. С., обл. С. сума в размер на 1209.66лв. - главница по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.06.2024 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 112.11 лв. - възнаградителна лихва за периода от 28.02.2022 год. до 30.11.2022 год.; сума в размер на 152.08 лв. - лихва за забава за периода от 01.03.2022 год. до 28.06.2024 год., както и разноските по делото в размер на 29.48 лв. - внесена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 год.

Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и с разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си за което е образувано настоящото производство.

Ищецът е представил договор за поръчителство от 24.11.2020 г. ведно с приложение № 1 към същия /Възнаграждение на поръчката/, сключен между „К.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С. и „А. т.“ ЕООД, ЕИК ***, гр.С. – поръчител по силата на който и съгласно условията на Договора за потребителски кредит, сключен между „К.“ ЕАД като кредитор /заемодател/ и В. И. А., ЕГН ********** - потребител за предоставен потребителски кредит в размер на 2600.00 лева със срок за погасяване 2022-11-30 г., след предоставяне на обезпечение за задълженията на Потребителя по Договора за потребителски кредит под формата на поръчителство, под условие, че подаденото от Потребителя заявление за потребителски кредит е одобрено, като по силата на същия договор за поръчителство от 24.11.2020 г. страните са постигнали съгласие поръчителят да отговаря пред К. за изпълнението на всички задължения на Потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на Потребителя по Договора за потребителски кредит: 1. задължение за връщане на сумата по предоставения от К. на Потребителя потребителски кредит в размер 2600.00 лв; 2. задължение за плащане на определената в Договора за потребителски кредит възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на всички дължими от Потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на Договора за потребителски кредит; 4. задължение за плащане на определената в Договора за потребителски кредит лихва за забава в случай на забава на плащането на което и да е изискуемо парично задължение на Потребителя по Договора за потребителски кредит или задължение за плащане на друго предвидено в Договора за потребителски кредит обезщетение за неизпълнение; 5. задължение за плащане на всички разноски на К., направени за извънсъдебното или съдебното събиране на вземанията на К. по Договора за потребителски кредит, включително, но не само, разноски за поставяне на Потребителя в забава, покани за доброволно изпълнение, посещения на място, съдебни разноски (държавни такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и представяне на доказателства), адвокатски хонорари. В приложението е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 160,79 лева на месец за периода на действие на договора за кредит.

Възнаграждението се дължи на датата на падежа, на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Последният падеж за плащане на задълженията по договора за потребителски кредит и по договора за поръчителство е настъпил на 30.11.2022 г.

В чл.3 на договора е посочено, че поръчителят отговаря пред К. за изпълнението на задълженията на Потребителя по чл.2 до пълното погасяване на задълженията на Потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение от страна на Потребителя по Договора за потребителски кредит.

Поръчителят остава задължен и след падежа на задълженията на Потребителя по Договора за потребителски кредит независимо от това дали К. е предявило иск срещу Потребителя и/или поръчителя в 6- месечен срок от падежа на задължението по Договора за потребителски кредит, за чието изпълнение поръчителят отговаря съгласно условията на този Договор. Чл. 4. Поръчителят се задължава при писмено поискване от страна на К. да 2 плати всички изискуеми задължения на Потребителя по Договора за потребителски кредит.

(2) Искането по ал. 1 не може да бъде направено преди изпращане на съответното уведомление по чл. 6, т. 1.2 или т. 1.4.

В договора е посочено, че поръчителят е включен в оповестения от К. списък на лицата, от които К. приема поръчителство за задълженията по отпуснати от К. потребителски кредити, се сключи настоящият договор за поръчителство („Договор").

Договора за потребителски кредит, сключен между К. ЕАД и В. И. А. и приложение № 1 към същия, представляващо погасителен план са представени с исковата молба /л.5-10/ .

Представено е извлечение на приложение към договора в което е посочено задължението на ответника. От същите доказателства, съдът приема за установено, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора.

Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г. От същия е видно че „К.“ ЕАД, гр. С. и „А. т.“ ЕООД, наричани продавачи са прехвърлили възмездно на купувача „А. с. в.” ЕАД, гр.С. свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им с пълномощно рег. № *** от 14.11.2022 г. и пълномощни от 01.02.2022 г. Уведомителното писмо за извършената цесия не е връчено на ответника, като в известието за доставяне е отбелязано, че пратката не е потърсена от адресата /листи 68-69 от делото/.

В решение №3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.

Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Допустимо е цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника. В този смисъл решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., II т. о. и др.

По предявения иск с пр.осн.чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му произтича и едва след това ответникът следва да докаже възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е сключен между „К.“ ЕАД и „А. т.“ ЕООД договор за поръчителство, за обезпечаване на вземането на кредитора от длъжника В. И. А. от договор за потребителески кредит № *** от 24.11.2020 г. Същите вземания са прехвърлени на ищеца от „А. с. в.” ООД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В случая уведомлението за цесията, приложено към исковата молба е връчено на упълномощен представител на ответника.

С молба от 31.10.2025 г. ответникът е посочил изрично, че оспорва размера на задължението, тъй като същото е платено и в отговора са заявени възражения, че договора за кредит е недействителен и това води до недействителност на договора за поръчителство, с оглед на което кредитополучателят дължи само връщане на чистата стойност на кредита, а именно главница в размер 2600 лв. От представените доказателства е видно, че ответницата е заплатила по кредита сума значително надвишаваща главницата и е заявила, че не оспорва наличието на договор за заем от 24.11.2020 г.

В открито заседание съобразно становищата на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдението в исковата молба, че между К. ЕАД и В. И. А. е сключен договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2020 г., както и че между А. т.

3

ЕООД и В. И. А. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2020 г.

По делото е изслушано и прието заключение на ССЕ, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено. От същото е установено, че на 14.11.2022г. поръчителят А. т. ЕООД е заплатил на кредитора К.

ЕАД, предявените от К. ЕАД суми, дължими по Договор за паричен заем №***/24.11.2020г. към датата на предсрочна изискуемост 14.11.2022г., на обща стойност 1355,60лв., в т.ч.:

Главница: 1209,66лв.; Договорна лихва: 112,11 лв.; Дължими лихви просрочие: 33,83лв.