Акт от 27.02.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1908

Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ административно дело № 1531 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 АПК вр. с чл. 118, ал.2 КСО.

Жалбоподател

С.А. К. чрез адв. Н.К. обжалва Решение № 2153-15-160/07.06.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с което е заличено погасеното по давност задължение на К. по Разпореждане № РНП-2-4-15-01252126/12.12.2022г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. в размер на 54 720.28 лева от които главница в размер на 30 271.52 лева и лихва за минало време в размер на 24 448,76 лева и в частта на Решението с която е оставено в сила Разпореждането от 12.12.2022г. за събирането на сумата от 14 361,33 лева от които 10 300,31 лева – главница за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2020г. и лихва в размер на сумата от 4061,02 лева начислена към 12.12.2022г. както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО след 12.12.2022г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата са изложени доводи за допуснато нарушение на административните правила, материално-правните норми, както и необоснованост. Поддържа се, че жалбоподателят е добросъвестен при подаването на заявление за пенсия и получаването на отпусната пенсия, от една страна, а от друга – неправилно е определен размера на претендираните за възстановяване суми, а освен това установено е че за целия период на претендираните задължения /не само за този за който няма плащания/ е направено прихващане от вземанията на жалбоподателя за погасяване на вземанията на НОИ без затова да е издаден административен акт.

Ответник по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив чрез юрк. Г.В. оспорва жалбата в частта й по отношение искането за отмяна на атакуваното Решение относно оставянето в сила на Разпореждането от 12.12.2022г. за събирането на сумата от 14 361,33 лева – главница и лихви като неоснователна и недоказана, а в частта на жалбата против Решението относно заличеното и погасеното по давност задължение на К. като недопустима поради липсва на правен интерес. Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното.

Жалбата е процесуално недопустима в частта й в която се атакува Решение № 2153-15-160/07.06.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с което е заличено погасеното по давност задължение на К. по Разпореждане № РНП-2-4-15-01252126/12.12.2022 на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. в размер на 54 720.28 лева – главница и лихви поради което и жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено поради следните съображения:

На първо място, в обжалваната част актът е благоприятен за жалбоподателя, тъй като в хода на производството по проверка Разпореждането от 12.12.2022г. по административен ред е установено от административния орган – Директор ТП на НОИ – Пловдив, че за част от сумите в общ размер на 54 720,28 лева, които подлежат на възстановяване е изтекла давността поради което и същите са заличени като задължения на жалбоподателя;

Второ, прогласяването на изтеклата погасителна давност по отношение на сумите отнема правомощието на административния орган да иска събирането им по реда на ДОПК, т.е по принудителен ред поради което и спрямо жалбоподателя не могат да настъпят неблагоприятни последици, респ. след като спрямо жалбоподателят не може да се проведе принудително изпълнение е безпредметно установяването основанието и размера на задължението включително извършването на проверка на изложените от него факти и обстоятелства и оплаквания, тъй като дори и да бъде извършена такава проверка и да се констатират правоизключващи обстоятелства правният резултат за жалбоподателя би бил идентичен. В тази връзка е неприложимо правилото на чл. 160, ал. 4 ДОПК, когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че Ревизионния акт не подлежи на принудително изпълнение така Решение по адм.д. № 2906/2021 г. на ВАС, Решение по адм.д. № 8750/2020 г. на ВАС/.

В останалата си част жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

От фактическа страна е установено следното.

Жалбоподателят

К. е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с Разпореждане № **********/ прот. № 01021 от 09.03.2005 г., при условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване считано от 05.09.2004 г. по подадено в ТП на НОИ - Пловдив заявление вх. № 8957/09.02.2005 г., при зачетен осигурителен стаж, както следва: от втора категория труд - 20 г. 08 м. 03 дни, осигурителен стаж по чл.

104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО - 02 г. 10 м. 17 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 04 г. 06 м. 15 дни. На основание чл. 104 от КСО е приет общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд в размер на 39 г. 00 м. 10 дни. Пенсията е определена от тригодишен базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. с осигурителен доход 36396.00 лв. и индивидуален коефициент 1.823. По тези факти страните не спорят и същите са несъмнено установени както в хода на административното производство по издаването на Разпореждането от 12.12.2022г., така и в хода на обжалването му по административен ред.

С

Разпореждане № **********/Протокол № N01049/05.02.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив постановено на основание чл.99, ал.1, т.2, б. “г” от КСО и §4, ал.1 от ПЗР на КСО е отменено Разпореждане № **********/прот.

№01021 от 09.03.2005 г. и всички последващи като е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, като на С.А.К. е отпусната считано от 05.11.2018 г., лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО по повод на подадено от нея заявление вх. № Ц2113-15-4886/02.12.2020 г., на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.

Причината за отмяната на Разпореждането от 09.03.2005 г. е че поради постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019г. по прокурорска преписка №2818/2019г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив е преценена необходимостта от изясняване правомерността на получаваната от жалбоподателката лична пенсия като в хода на производството по издаването на Разпореждането от 05.02.2021г. жалбоподателката не е установила материално-правните предпоставки за отпускането на пенсията й от 2005г., а именно зачетения осигурителен стаж, от втора категория труд, който към онзи момент е бил приравнен на 39 години стаж като органите на държавното обществено осигуряване са положили всички процесуални усилия за установяването на стажа от втора категория чрез изискване на писмени документи от трети лица при спазване принципите на служебното начало и издирването на действителните факти за изясняването на случая в съответствие с чл. 9 и чл. 7 АПК. Разпореждането от 05.02.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е било потвърдено с Решение на директора на ТП на НОИ-Пловдив, което е било предмет на съдебна проверка по административно дело №1676/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, приключило с влязло в сила Решение № 536/28.03.2022г. с което била е отхвърлена жалбата на К. срещу решение № 2153-15-193/07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, като Разпореждането от 05.02.2021г. е влязло в сила считано от 23.11.2022г. Органите на ДОО са приели, че К. няма право на пенсия при условията §4, ал.1 ПЗР на КСО тъй като реалният й действителен стаж е само от трета категория труд в размер на 16г. 04м и 21 дни като не са налице изискуемите условия – 15 години стаж от втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 94.

Предвид установеното несъответствие на основание чл. 114, ал.1 вр. с чл. 98, ал.2, т.2 КСО и след като е било прекратено получаването на пенсията по реда на §4, ал.1 от ПЗР на КСО органът на ДОО е инициирал производство по установяване размера на недобросъвестно получените суми от К. като пенсия, която не й се следва с оглед на нейното възстановяване, била е извършена преценка затова налице ли са от фактическа страна обстоятелства въз основа на който да се направи извод за недобросъвестност от страна на жалбоподателя К. тъй като съгласно чл. 114, ал.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица. Прието е че е налице недобросъвестност както при подаването на заявлението за отпускане на лична пенсия от 2005г., така и при получаване на същата, тъй като са използвани документи с невярно съдържание досежно осигурителния стаж от втора категория с цел облагодетелстване с пенсионни права. Производството е приключило с Разпореждането от 12.12.2022г. в което са определени суми за главница и лихва, които подлежат на възстановяване, като при обжалването му по административен ред, Директор ТП на НОИ – Пловдив изцяло е възприел фактическата обстановка, приел е също, че е налице недобросъвестност от страна на К. при получаването на пенсията й, приложил е чл.115, ал.1 КСО като е определил сумите за главница и лихва и съответните периоди които са погасени по давност и ги е заличил.

В хода на съдебното производство са приобщени за послужване адм.дело № 2252/2020г. / с предмет обжалване спирането изплащането на пенсията по Разпореждането от 2005г./и адм.дело № 1676/2021г. / с предмет обжалване Разпореждането от 05.02.2021г. и потвърдителното Решение на Директор ТП на НОИ с което е отменено Разпореждането за определяне на пенсията по §4, ал.1 ПЗР на КСО и е определена пенсия по реда на чл. 68, ал.3 КСО/. По делото е била приета и справка за изплатени суми на К. както следва по Разпореждането от 09.03.2005г.за времето от м.02.2020г. до месец 05.2020г. вкл. или общо 4 месеца в общ размер на 1 998,56 лева или по 499,64 лева месечно, сумите са получени по личната банкова сметка ***верение № 1012-15-226#/11.10.2023г.

Съответно за времето от м.06.2020г. до м.02.2021г. вкл. на К. е изплатена сума за пенсия по Разпореждането от 05.02.2021г. в размер на 2 321,52 за която е представено извлечение от съответната ведомост /л.149 от делото/ и която сума също е получена.

Документите, съставляващи оригиналното пенсионно досие на жалбоподателя К., първоначално приобщени към ДП №260/2019 г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР-Пловдив, прокурорска преписка №2818/2019г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив са част от доказателствения материал по административно дело №2252/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив /листове 92-103/ и доказателствения материал по административно дело №1676/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив /листове 153- 165/. От тях е установено, че К. подава заявление вх.

№ 8957/09.02.2005г. до Директор Районно управление „Социално осигуряване“ / л.67 от дело 2252/2020г. на ПАС/ като в заявлението изрично е посочено искане отпуснатата лична пенсия да се превежда на личен влог № 40426763304 и банков код 30015012, който банков код съответства на доставчик на платежни услуги Банка ДСК и е публично известен, т.е личния влог е на К. е при Банка ДСК. Подадена е й молба с която се прилагат документи за трудов стаж, които да се имат предвид при определяне правото и размера на пенсията /л.74 и л. 100 от дело 2252/2020г./. С Протокол № 123 на вещо лице – графолог Н.Б.вх. № 29/04.01.2021г. по дело 2252/2020г. е установено, че положените подписи в заявлението от 09.02.2005г. и в молбата на л. 74 и л. 100 не са изпълнени от К..