Решение № 41 от 31.01.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.

Казанлък – 31.01.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Казанлъшкият районен съд ,наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

Председател ; Тодор Тодоров

При секретаря Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 1161/19г. по описа на Казанлъшкия

РС за 2019-та година и за да се произнесе взе предвид следното ;

М О

Т И В

И ;

Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000058 от 01.10.2019г. на и.д. Началник ОО ‘АА’ Стара Загора с което е наложено административно наказание – имуществена санкция.

Недоволни от това останали жалб. от ‘А.Е.- 7.’ ЕООД представлявано от К.К. които го обжалват пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството,че не са извършили административно нарушение , както и ,че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

Редовно призовани изпращат пълномощник който, поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното ;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел и посочил,че на 20.09.0219г. в гр.

Стара Загора кв. ‘Индустриален’ в сградата на ОО ‘АА’ при извършване на тематична проверка във връзка с настъпило ПТП в обл. Перник с ППС на лицензирания превозвач фирма ‘А.Е.- 7.’, притежаваща лиценз ЕО № 9709 сключен до 23.05.2028г. за извършване на международен превоз на товари се установило следното нарушение;

Лицензирания превозвач не е организирал работата на водача Борислав Стефанов Ганчев на 17.09.2019г..Водачът е управлявал без прекъсване на 4 ч. и 30 мин. Като превишението е с 1 ч. и 33мин. За времето от 15.20ч. до 21.05ч.същия не е ползвал намалена дневна почивка от най-малка продължителност от 9 часа / последователни/ в периода от 17.09.2019г. до 18.09.201г. като почивката е намалена с 5 ч. и 20 мин.,по такъв начин,че да спазва изискванията на регламент № 561/2006г. на ЕО. В посочения период водачът е управлявал МПС марка ‘Скания’ с рег. № СТ 4142 ВТ от категория N 3 видно от съставения АУАН № 264493 от

18.09.2019г., тахографски лист за 17.09.2019г. и CMR от 17.09.2019г., с което виновно е нарушил чл.10 § 2 изр.1 от Регламент 561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

На основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложил административно наказание – имуществена санкция в размер от хиляда лева.

Възраженията на жалб.,че не е извършил административно нарушение съдът приема.

От показанията на актосъставителя и св. по акта се установява,че жалб. не е организирал работа си така,че водача не е спазил времето за управление и почивка .

Това нарушение е било констатирано по повод изпратения им АУАН съставен на водача на МПС от инспектор в ОО ‘ АА’ гр. Перник на водач от фирмата на жалб. участвал в ПТП.

И двамата свидетели твърдят,че това нарушение са го констатирали въз основа на съставения от служители на АА от гр. Перник

В съдебното заседание жалб. ангажира гласни доказателствени средства- показанията на св. Й. Йорданов в които той категорично заявява,че инструктирал шофьорите когато тръгват на път,кога да спират и кога да почиват.

Твърди,че водача е знаел кога трябва да спре да почива и кога да тръгва и ,че в случая са касае за нарушение от негова страна .

В констативния протокол за извършената комплексна проверка не е посочено какво не е била направено от жалб. за организирането на работата съобразно изискванията на

Регламент № 561/06г. на ЕО. Единствено като общо предписание в № 20 под т. 4 е дадено предписание / най-общо/ превозвачът да организира работата така ,че да се спазват изискванията на Регламент № 561/06г. на ЕО.

Изложеното дава основание на съдът да счита,че нарушението не е доказано по несъмнен начин.

В тежест на наказващия орган е да установи по безспорен начин, в какво точно се изразява нарушението . Какво точно е следвало да направи жалб. с оглед обезпечаване работата на водача на влекача Борислав

Ганчев.

Това е необходимо за да може да отграничи вината на жалб. или се касае за самоволно нарушение от страна на водача на времето определено му за почивка.

Вместо това автоматично АНО е ангажирал отговорността на жалб.,без да изследва въпроса за нарушение от страна на водача .

Гореизложеното влече като последица неправилност на наказателното постановление и същото подлежи на отмяна.

От извършената от съда служебно проверка за законосъобразност на наказателното постановление се установи,че АНО не е изпълнил изцяло императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Липсва посочване на мястото на осъществяване на административното нарушение .

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено,че е извършена проверка в гр. Стара Загора в ОО ‘АА’, както и къде е настъпило ПТП / област Перник/. Изрично обаче не е посочено къде жалб. е бил длъжен да организира работата на водача съобразно изискванията на Регламент 561/06г. на ЕО по отношение ползването на дневната почивка.

Нарушаването на разпоредите на чл.57 ал. 1 от ЗАНН винаги пък води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Предвид на това наказателното постановление подлежи и на отмяна като незаконосъобразно.

Изложеното дотук дава основание на съда да не се занимава със въпросите свързани с размера на санкция и др. поради което не го прави.

Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски .

Пълномощника на жалб. в съдебното заседание направи изрично искане за присъждане на разноските, като представи и списък .

Преди започване на съдебното следствие пълномощника на жалб., представи договор за правна помощ и съдействие ведно със пълномощно съгласно което е следвало да му бъде изплатена сумата от 300 лв..

Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН препраща към чл.143 ал.1 от АПК като според последната

, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа за издаването на такъв акт, държавните такси и разноските по производството и възнаграждението за адвокат ако жалб. е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ.

В т.6 на ДР на АПК е дадено определение за поемането на разноските от административен орган , което е поемане на разноски от юридическото лице в структурата на което е административния орган.

Изпълнителна агенция ‘Автомобилна администрация’ съгласно чл.2 ал.3 от Закона за автомобилните превози е юридическо лице, към което на основание същия законов текст има регионални звена каквото и е ОО ‘АА’ гр. Стара

Загора поради което разноските следва да бъдат заплатени от тази структура на административния орган.

Разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от

09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда при материален интерес до 1000 лв. , възнаграждението да е 300 лв..

Предвид на това и със оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, а и предвид,че производството по делото продължи в едно съдебно заседание с разпита на трима свидетели съдът счита,че следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител на жалб. към минималния размер от 300 лв..

Водим от горните мотиви съдът,

Р Е Ш