Определение № 36 от 30.03.2023, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. С., 30.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело № 20234150200043 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Производство по реда на чл. 24 4, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс.

Постъпила е жалба от процесуалния представител на пострадалия М.

В. М. от град С. адв. П.Д. против постановление от 15.02.2023 г. на РПВелико Търново, ТО-С. за спиране на наказателно производство - ДП №250/2022 г. по описа на РУ на МВР- С. (преписка № 4652/2022 г. по описа на ТО- С. към Районна прокуратура- Велико Търново).

Счита, че постановлението е неправилно, като противоречащо на закона, необосновано и издадено при съществено процесуално нарушение в аспекта на изключена съществена част от доказателствената маса при анализа на събраните доказателства, както и поради непълнота на доказателства.

Посочва, че наказателното производство е образувано за разследване на престъпление с правна квалификация по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК. С обжалваното постановление е прието, че от събраните по делото доказателства се установявало извършени от М.Л.Б. престъпления по чл.130, ал.1, чл.144, ал.1 и чл.146 от НК , пострадал от които бил М. И. М., за които престъпления, съгласно чл.161, ал.1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. На първо място счита наказателното постановление за необосновано, доколкото е наЛ. противоречие между фактическата обстановка описана от прокурора и правните му изводи. Сочи, че представителят на държавното обвинение в атакуваното постановление се е позовал на събраните доказателства, но не направил обстоен анализ на 1 същите. Така показанията на свидетелите Г.А. и С.Д. не са обсъдени в тяхната цялост и не са съпоставени нито с показанията на М. М., нито с тези на свидетеля В.М., нито дори с показанията на извършителя М.Б., също разпитан в качеството на свидетел. По същия начин в обжалваното постановление са изключени напълно и показанията на свидетелите Н.Д. и П.П., които в качеството на поЛ.йски служители, при изпълнение на службата им са посетили местопроизшествието и са възприели нараняванията на пострадалия М. и обясненията на М. и Б. за инцидента между тях. Същевременно на показанията на извършителя М.Б. било отдадено изключително значение, без да е извършвано от прокурора съпоставянето им с останалите доказателствени източници. Необсноваността на атакуваното прокурорско постановление се изразявала в несъответствие между фактическите изводи в постановлението и действително следващите се изводи за релевантните факти според точния смисъл на събраните доказателства. Този дефект на обжалваното постановление било последица от липсващия анализ на доказателствената маса в пълния й обем и според взаимната връзка между отделните доказателства. Обжалваното постановление противоречало на закона, тъй като инкриминираното Ф. увреждане на пострадалия М. М. било извършено по хулигански подбуди. Относно хулиганския мотив, с който е извършено инкриминираното деяние, развива подробни доводи.

Счита, че от съпоставянето на данните, събрани чрез разпита на М.Б., относно причините и механизма на разследвания инцидент, с останалите доказателства, се установяло наличието на съставомерния хулигански мотив. В показанията си М.Б. изрично е отрекъл да е захапвал пръст или друга част от тялото на М. М.. Тези негови твърдения са опровергани от свидетелите Н.Д. и П.П.. Д. и П. са полицаи от състава на РУМВР-С., които са били изпратени на местопрестъплението от ОДЧ. Пред тях М.Б. е заявил, че е захапал пръста на М. М., макар това да е било направено като акт на негова самозащита. Д. и П. са потвърдили тези свои непосредствени възприятия както при разпитите им. Позовава се и на заключение на съдебно- медицинската експертиза относно увреждането на свид. М.Б., приобщено по ДП №400/2021 г. по описа на РУМВР- С.. Предмет на това производство било увреждането на Б. при същия инцидент. Според пълномощника, изводите на експертите относно механизма на получаване на травмата на лявата колянна става Б. съответстват с описания от пострадалия 2

М. М. механизъм. Показанията на Б. относно собственото му поведение, насочено срещу М. М., били опровергани от показанията на очевидците Г.А. и С.Д.. Двамата са възприели различни епизоди от инцидента, във всеки от които са възприели физическа агресия на Б. срещу М. М.. Г.А. е потвърдил, че като е приближавал с автомобила си кръстовището между ул.’******” и ул.

„******” е възприел млад мъж, който нанасял удари с крака срещу защитаваш се мъж, в който разпознал М. М.. Според свидетеля, това е било във време и на място, които съвпадат с времето, мястото и с конкретностите на разследвания инцидент. С.Д. е възприел епизод от същия инцидент, но когато свид. В.М. вече е бил на местопроизшествието. Според С.Д., В.М. е бил между М.Б. и М. М., като Б. се опитвал да приближи до М. М., а В.М. му пречел в това негово намерение.

Счита, че мотива на М.Б. да травмира М. М. не може и не следва да бъде извличан от показанията на Б. поради пълното им несъответствие с показанията на останалите свидетели и със заключенията по двете СМЕ.

Счита, че мотивът за инкриминираното деяние на Б. се установява от доказателствата, събрани извън неговия разпит. Според пострадалия М. М. и свид. В.М., свид. М.Б. е демонстрирал враждебните си и агресивни към тях нагласи още с поведението си на сесията на Общински съвет С. в края на юни 2021 г. Посочва, че в тази му част делото разкрива съществена доказателствена непълнота. На общинската сесия Б. лансирал неверни твърдения за противоправно финансиране на спортния клуб на пострадалия М. от Общината. След това е отправил неоснователно персонални нападки срещу общинския съветник В.М., че си е правил личен пиар чрез общински мероприятия. Поведението му било скандално в степен да е наложило намесата на председателя на ОбС- С. д-р К.К.. В показанията на свид. В.М. се съдържат данни за готовност на общински служител в същата ситуация да потърси поЛ.йско съдействие за преустановяване скандалното поведение на Б..

Счита, че отстраняването на тази непълнота е възможно чрез изискване на протокола за проведената сесия на Общинския съвет, който е официален документ относно съдържащите се в него изявления на участници и присъствали на сесията. В същата връзка, с показанията на председателстващия заседанието на ОбС- С. д-р К. щели да се приобщят 3 доказателства за оценката му на очевидец какво е било поведението на Б. и какви са били демонстрираните от него нагласи към свид. В.М., тъй като според последния Б. е бил готов да упражни физическа агресия срещу него още по време на общинската сесия.

Очевидно било, че между Б. и М. е наЛ. коренно различие относно инициативата за срещата им на датата на инцидента. За този важен елемент от релевантната фактология можело да се съди по два критерия- какво е било поведението на Б. срещу М.и до датата на самия инцидент и какво е било поведението му по време на самия инцидент. За предхождащото инцидента поведение сита, че не били събирани доказателства от посочените по-горе доказателствени източници.

За поведението на Б. по време и на мястото на инцидента следвало да бъдат кредитирани показанията на М. М., В.М., Н.Д., П.П., Г.А. и С.Д..

Техните показания били логични и взаимно допълващи се. Едновременно с това били съответни на заключенията по двете СМЕ, защото именно тези заключения давали необходимия обективен критерий да се ценят показанията на М.Б. като несъстоятелни.

Показанията на Б. били опровергани и от други доказателствени източници, каквито са очевидците Г.А. и С.Д., незаинтересовани от изхода на делото.

От правна страна на първо място се налагал извод, че уврежданията, причинени от Б. на М. М., не били осъществени от Б. в хипотеза на неизбежна негова отбрана. На второ мястото – инцидента е улица и кръстовище, т.е. публично по характера си. Деянието на Б. е извършено на общодостъпно място и е станало достояние на случайно намиращите се в близост граждани.

Самото деяние било обективирано във физическа агресия без повод и основание за упражняването й. Освен това, Б. е имал поведение, отклоняващо се от нормалните житейски норми и в резултат водещо до нарушение на закона. Действията му били с хулигански мотив, т. е. по хулигански подбуди, защото е демонстрирал неуважение към обществото и обществения ред по особено груб и агресивен начин. Дори да се приемело, че в деянието на Б. има личен мотив за посегателството срещу М. М., това не винаги изключва определянето на подбудите като "хулигански", както е и в конкретния случай.

Съчетаването на личния мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на чл.

4

131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 г., т. 3. Моли съда да отмени постановлението за спиране на наказателното производство на РП –Велико Търново, ТО -С. и да върне делото със задължителни указания за прилагането на закона.

Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали по ДП №250/2022 г. по описа на РУ на МВР- С.

(преписка № 6452/2022 г. по описа на ТО- С. към Районна прокуратураВелико Търново), намира за установено следното:

Досъдебното производство било образувано с постановление за отделяне на материали, съдържащи данни за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12,пр.1-во вр. чл.130, ал.1 от НК, от което М. И. М. се явява пострадало Л. от досъдебно производство №400/2021г. по описа на РУ на МВР - С..

С атакуваното Постановление на РП-С., наблюдаващият прокурор на основание чл.244,ал.1,т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спрял воденото наказателно производство по ДП№ 250/2022 година по описа на РУ С. и е уведомил на осн. чл.50 от НПК пострадалия М. И. М. за правата му по чл.80 от НПК, че извършеното престъпление от което той е пострадал се преследва по тъжба на пострадалия до съда по реда на чл.81 от НПК в шестмесечен срок, считано от деня на получаване на съобщението за връчване.

Наблюдаващия прокурор приел следната фактическа обстановка :

Свид. М.Б. работи като треньор по карате от 2008 година в спортен клуб „А.“ град С.. Клубът функционира като сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и в него се развива дейност в областта на бойното изкуство карате „Киокушин“. Свид .М. М. е Председател на Годжу карате клуб „А.“. Неговият син свид. В.М. е треньор в клуба на свид. М. М.. Свид.М.Б. и свид. М. М. се познават от 2006 година. През 2008 година свид. М.Б. открил спортен клуб „А.“ между него и свид. М. М. възникнали упреци от страна на свид. М. М. ,че свид. М.Б. му отнел членска маса от неговия клуб. Всяка година спортните клубове получават финансиране от Община С. съгласно Наредбата за разпределяне на финансовите средства за спортните клубове. Според свид. М.Б. от всички клубове е намален размера на финансиране с по 500 лева ,с които е увеличено 5 финансирането на Годжу карате клуб „А. „ с цел да заплати дължими суми такса битови отпадъци за спортната зала ползвана от клуба. В тази връзка свид. М.Б. се изказал на заседанието на Общински съвет С. и поискал тази сума да бъде преразпределена на спортните клубове. Свид. М.Б. обяснява, че на 12.07.2021 година в около 22:00 часа се прибирал към дома си в град С., ул.“******“ №14 .Вървял по ул.„******“, като стигнал до кръстовището с ул.

„******“ преминал през пешеходната пътека и продължил по ул. „******“ към дома си. След като преминал по пешеходната пътека ,зад свид. М.Б. спрял л.а., управляван от свид. М. М.. Свид. М. М. твърди, че свид. М.Б. му махнал с ръка и това била причината да спре. Тези противоречия, относно причината за спиране на свид. М. М., не са изяснени с проведената очна ставка, от извършените ОИМ не са установени свидетели, които да са възприели случилото се в тази насока. Свид.М.Б. твърди, че свид. М. М. слязъл от л.а., тръгнал към него и поискал да му даде обяснения за изказването му в заседанието на Общински съвет С., казал му, че може да го изсели от града, заявил, че му обявява война, че може да затрие спортния му клуб и, че имал връзки и позиции да направи това. Свид. М. М. замахнал с дясната си ръка и с юмрук ударил свид. М.Б. в областта на дясната вежда.