Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1363 от 29.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3114/2024
Вид
Решение № 1363
Подписан
29.10.2024
В сила
25.02.2025
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 149 , ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 98 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 98, ал. 1 т. 5 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330203114 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-5697000038/29.03.2024 г. на Началник група в сектор „СПС“ към ОД на МВР Пловдив, с което на С. С. Р., ЕГН **********, с адрес ****, е наложена глоба в общ размер на 100 лв., както следва: за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки; за нарушение на чл. 98, ал. 1 т. 5 от ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв.

Жалбоподателят в жалбата моли за отмяна на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно неясно описание на нарушенията, - липсвала конкретизация на категорията на МПС, липсвала конкретизация на извършеното нарушение по чл. 98, ал. 1 т. 5 от ЗДвП, и липсвала конкретизация на нормата, по която се отнемали контролни точки. В съдебно заседание не се явява, в първото съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, представя списък с разноски.

Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната 1 съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 21.01.2024 г. около 14:38 ч. в гр. Пловдив, на бул. Цариградско шосе, жалбоподателят управлявал лек автомобил Опел Зафира с рег. № ****, собственост на Т. Ц.. При движението си автомобилът се приближил насрещно към служители на Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, които се движили със служебните си МПСта и изчаквали разрешителен сигнал на светофарната уредба. Свид. К. К. и В. Б. – ****, отдел ***, забелязали, че водачът го управлява без поставен обезопасителен колан и след като минал през кръстовище със светофарна уредба спрял върху пешеходната пътека.

Това мотивирало служителите да направят обратен завой и да спрат нарушителя, за да извършат проверка и да установят нарушенията. При проверката било установено, че водачът на автомобила е С. Р., като същия обяснил, че нямало къде да спре и поради това спрял върху пешеходната пътека.

Свид. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 1005900 от 21.01.20204 г., в присъствието на нарушителя и му го връчил.

На базата на съставения от Б. АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетеля по акта, чиито показания съдът кредитира напълно като логични, последователни и добросъвестно депозирани, както и от писмените доказателства АУАН, справка за собствеността на МПС, както и справка за нарушител/водач и Заповеди рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. Показанията на актосъставителя, който не си спомня случая, са полезни за установяване на фактическата обстановка дотолкова, доколкото се потвърждава авторството на АУАН и се поддържат констатациите в него.

Тъй като нито се въведоха конкретни оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да оборват констатациите в акта, а напротив същите се доказват от твърденията на актосъставителя, поради което съдът отчете презумптивната му доказателствена сила по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, в частта му относно неупотребата на обезопасителен колан и относно спирането на пешеходна пътека.

По отношение на фактите не се установиха противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на описание на извършеното от жалбоподателя, в частта му относно спирането върху пешеходна пътека. Относно другото нарушение, а именно не използването на обезопасителен колан са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на 2 чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Не така стои въпросът с описанието на извършеното нарушение по чл.

98, ал. 1 т. 5 от ЗДвП. При съставяне на АУАН и НП административнонаказващия орган следва да посочи всички съставомерни признаци на нарушението като ги облече във факти. В противен случай нарушителят е затруднен в упражняването на правото си на защита, като не знае какъв е предмета на доказване и какви са точно релевантните факти, по които следва да се защитава.

Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е нарушена гласи следното: Престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Видно от съдържанието на нормата има няколко алтернативни изпълнителни деяния, а именно

Престой или паркиране на пешеходна пътека,

Престой или паркиране на велосипедна пътека,

Престой или паркиране на разстояние по-малко от 5 метра преди пешеходна пътека

Престой или паркиране на разстояние по-малко от 5 метра преди велосипедна пътека.

От посочения текст в АУАН и НП, а именно „спира за престой и паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходна или велосипедна пътека“ не става ясно срещу какви факти следва да се защитава нарушителя и какво точно е обвинен да е извършил. Съдът намира, че доколкото престоя и паркирането са взаимосвързани дейности и нормата не прави разлика между тях, то разграничаването им не е съществено процесуално нарушение, но алтернативното посочване на най-малко 4 изпълнителни деяния, които може да е извършил, изключително затруднява нарушителя да упражни правото си на защита.

В атакуваното НП и АУАН липсват констатации относно какво точно е извършил, което да съставлява нарушение. Не става ясно какво се твърди от адимнистративнонаказващия орган да е било фактическото положение към момента на проверката по отношение на нарушението по чл. 98 от ЗДвП и за кое нарушение точно от всички алетрнативни е бил наказан жалбоподателя.

За да бъдат посрещнати изискванията на закона за пълно и точно описание на нарушението, то следва в актовете на АНО да е посочена ясно всяка една предпоставка за ангажиране на отговорността, но не и 4 алтернативни, които съдът да проверява една по една докато намери някоя която е била изпълнена в дадения момент. В настоящия случай липсват факти, единствено е посочено съдържанието на нормата, по която е наказано лицето, което не покрива изискванията на закона за ясно и недвусмислено описание на нарушението. Това грубо нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е наясно срещу кои точно съставомерни факти, следва да се защитава, а видно от текста, същият не е и обвинен от АНО да е извършил всяко едно от нарушенията, т.е. по тълкувателен път и според това, което се 3 установи в хода на съдебното следствие следва едва тогава нарушителя да разбере по какви факти следва да се защитава, което е недопустимо.

Недопустимо е едва във въззивната фаза на административния процес да се въвеждат фактите и да се достига до тях чрез тълкуване или както е в случая изключване една по една на установените от АУАН хипотези на нарушението. Поради изложеното, съдът намира, че чрез допусната неяснота при описание на съставомерните признаци на нарушението са опорочени административнонаказателните актове – АУАН и НП до степен, че същите следва да бъдат отменени в тази им част, поради накърняването в една сериозна степен на правото на защита на нарушителя.

В останалата си част актът и НП не страдат от този порок, поради което е необходимо да се посочи, че актът е съставен от компетентно лице по представената заповед № № 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 1.3.2, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед№ № 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 3.13, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е давностният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му, извън посоченото по-горе, се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: контролния талон към свидетелството за управление на МПС, както и че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на горецитираното нарушение.

Установява, се че С. Р. като водач на МПС на 21.01.2024 г. около 14:38 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, е управлявал автомобил Опел Зафира, с рег. № ****, като не е поставил обезопасителния си колан. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност.

Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като не е изпълнил вмененото му задължение да използва обезопасителния колан, с който е било оборудвано МПСто. Посоченото в НП правило за поведение има за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, включително и това на водача.

Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави 4 обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл.

Съдът намира за неоснователно въведеното възражение, че поради непосочване на категорията на МПС, на жалбоподателя било нарушено правото на защита да разбере в какво точно нарушение бил обвинен.

Категорията на МПС е определена от закона чл. 149 , ал. 1 от ЗДвП, същата не подлежи на доказване ако е индивидуализиран автомобилът управляван от нарушителя. Видно от АУАН, в същия е посочено подробно, че нарушителят управлява лек автомобил Опел Зафира, с рег.№ ****. Същото е посочено и в Наказателното постановление. Ето защо според настоящата инстанция управляваният от наказания лек автомобил е индивидуализиран в достатъчна степен както в АУАН, така и в НП.

Установиха се факти в хода на съдебното следствие, които да изпълват съставомерни белези на нарушението и по чл. 98, ал. 1 т. 5 от ЗДвП.

Установено е, че действително водачът е спрял, управлявания от него автомобил Опел Зафира с рег.№ **** на 21.01.2024 г. върху пешеходна пътека, което изпълва състав на описаното в нормата на чл.98, ал.1 т.5 от ЗДвП нарушение. Същото е извършено с пряк умисъл с целени и настъпили противоправни последици.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно установеното в хода на съдебното следствие нарушение за спиране върху пешеходна пътека е съотнесено към санкционната разпоредба по чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда да се налага глоба в размер на 50 лв. на водач, който спира в зоната на пешеходна пътека.