Определение № 744 от 27.07.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 700/2023
- Вид
- Определение № 744
- Подписан
- 27.07.2023
- В сила
- 27.07.2023
- Състав
- Миглена Йовкова, Гюлфие Яхова, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744 гр. Благоевград, 27.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Миглена Йовкова
Членове:
Гюлфие Яхова
Крум Динев като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500700 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба , подадена от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул.“***“ № 16, ет. 8, чрез адв. С. У., против Определение № 433/11.05.2023г., постановено по гр.д. № 1539/2022г. по описа на Районен съд - П.. С атакувания акт съдът е отказал да уважи молба на „***“ АД за изменение на решението в частта за разноските, като намали същото на 400 лв. Сочи се, че в случая защитаваният интерес е идентичен и правоотношението е само едно, поради което се дължи само едно възнаграждение. Отделно делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъждането на възнаграждения за всеки иск е злоупотреба с право и води до неоснователно обогатяване. Твърди се, че адвокатско възнаграждение надхвърля материалния интерес пет пъти.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Сочи се, че атакуваният акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Налице е константна и непротиворечива съдебна практика, според която при обективно кумулативно съединени искове се дължи възнаграждение за всеки иск.
След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
1
Районен съд - П. в сезиран с искове предявени от ищцата В. А. В. срещу ответника „***“ АД. Предявени са искове за прогласяване нищожност на договорна клауза за неустойка, договорена в Договор за потребителски кредит № 442339/20.11.2021г. и за връщане на заплатената сума в размер на 142,50 лв. поради нищожността на клаузата за неустойка.
Пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Д. М., видно от който е договорена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал.1, т. 3 Закона за адвокатурата по всеки един от исковете.
С решението предявените искове са уважени, а ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката в размер на общо 800 лв. - по 400 лв. за всеки иск. В срок е направено искане за изменение на съдебното решение, недоволен от което е останал ответникът, но същото не е уважено и съдебния акт е предмет на обжалване пред настоящата инстанция.
Атакуваният акт е правилен.
Съобразно изхода на спора – основателност на предявените два иска, на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според посочената разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединени искове се определя върху цената на всеки от исковете, а не върху техния сбор. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата също се има предвид цената на всеки от обективно съединените искове, а не от техния сбор. В случая ищцата е представлявана от адвокат Д. М., който е осъществил безплатна адвокатска защита и съдействие, като на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за всеки иск е договорена безплатна адвокатска защита. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от посочената по-горе наредба е посочено, че в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. В случая предявените искове са с цена за всеки от тях 142,50 лв., при което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи минимално възнаграждение – по 400 лв. за всеки иск или общо 800 лв.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще следа да се потвърди.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 433/11.05.2023г. постановено по гр.д.
№ 1539/2022г. по описа на Районен съд - П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3