Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 01.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 884/2021
Вид
Решение № 179
Подписан
01.03.2022
В сила
09.04.2022
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.459, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.505 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.505, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.73 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.1 и 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25, ал.1 и 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бургас, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20212100100884 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от двама от изпълнителните си директори, действащи чрез пълномощник юрисконсулт Васил Василев, против М. П. И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 91, ет.1 – адвокат Марио Златарев. Предявен е иск да бъде прието за установено по отношение на ответника съществуването на следните вземания на ищеца, основани на договор за договор за предоставяне на кредит № 000LD-R012220/ 05.09.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 260673/ 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 935/ 2021г. по описа на РС – Бургас : • 105 883,66 евро - просрочена и непогасена главница;

• 458,83 евро - договорна лихва начислена за периода 13.01.2021г. 01.02.2021г.; • 4174,01 евро - разсрочена договорна лихва за периода 13.04.2020г. - 13.10.2020г.; • 176,47 евро - законна лихва за периода 02.02.2021г. - 07.02.2021г.; • 32,40 евро - разноски по застраховка.

Обстоятелства, на които ищецът основава предявения иск :

Ищецът твърди, че страните са обвързани от договор за предоставяне на кредит № 000LD-R-012220/ 05.09.2012г., изменен и допълнен с анекс № 1/ 29.04.2020г., по силата на който банката предоставила на ответника кредитополучател банков кредит в размер на 127 005 евро с краен срок за 1 погасяване 13.03.2036г. с погасителен план към анекс № 1/ 29.04.2020г.

Съгласно раздел II, т.4 от договора за ползвания кредит се дължи и годишна лихва в размер на БЛП, увеличен с надбавка от 2,71 пункта, като към датата на сключване на договор БЛП в евро е в размер на 5,09 % годишно.

Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 11.09.2012г. по сметка с IBAN: BG 25 FINV 9150 1015 6092 70, открита на името на кредитополучателя в банката.

В раздел X, т.10.1 във връзка е т.10.1.1, буква „а“ от Общите условия на банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, е регламентирано, че ако кредитополучателят допусне да се наложат ограничения на правата му върху собствени недвижими имоти или върху неговите недвижими имоти бъде наложена възбрана или вещна тежест и/или допусне принудително изпълнение върху негово имущество, банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. По отношение на недвижим имот на кредитополучателя, ипотекиран в полза на банката, е насочено принудително изпълнение от ЧСИ с peг.№ 803 с район на действие Окръжен съд - Бургас чрез налагане на възбрана с изх.№ 6923/ 12.03.2019г., вписана в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег.№ 14263/ 15.03.2019г., акт № 280, том 4, с вх.рег. № 13776 по образувано изпълнително дело № 20198030400020. Впоследствие изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ с рег.№ 924, с район на действие Софийски градски съд, при който е образувано ново изпълнително дело № 20209240400961. По същото дело е извършен опис и е насрочена публична продан на ипотекирания в полза на банката имот. Поради това банката връчила на ответника писмено уведомление, получено лично на 20.01.2021г., за задълженията по договора за кредит, с предоставен 7-дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят не е платил задължения по Договора за кредит в предоставения срок за доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.02.2021г.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор на пълномощник, с който оспорва исковете. Признава облигационната връзка и нейното съдържание, обявяването на кредита за предсрочно изискуем на посоченото от ищеца договорно основание, както и насочването на принудително изпълнение към негов недвижим имот, ипотекиран в обезпечение на кредита, по което е била насрочена публична продан, осуетена от съпругата на ответника по реда на чл.505, ал.1 от ГПК – заплатила е равностойността на дела на ответника в имота. Възразява по иска, като твърди, че задължението му към банката е изцяло изпълнено в изпълнителното производство, в което на банката като първи по ред ипотекарен кредитор са разпределени 222 501,91 лв. и това е сторено преди подаването на възражението по чл.414а от ГПК срещу заповедта за изпълнение – в срока по чл.412, т.8 от ГПК. Ищецът, който като ипотекарен кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителното производство, вместо да получи разпределените му средства, е образувал новото 2 изпълнително дело, в което е жалил необжалваемото постановление за възлагане на имота и извършеното впоследствие разпределение на събраните средства от 08.03.2021г. Поради плащането на задълженията преди завеждането на настоящото дело, оспорва и претендираните в това производство съдебни разноски.

Твърди още, че в заповедното производство не е взето предвид плащане от 15.02.2021г. на сумата от 2017,26 лв. /1031,40 евро/,която следва да бъде приспадната от задълженията.

Сочи още, че до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е заплащал точно задълженията си по договора за кредит съобразно погасителния план. Поради това счита, че не е дал повод за завеждането на делото и не дължи разноски и лихви.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното :

Предявените установителни искове са с правно основание чл.124, ал.1 и чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

По заявление на ищеца от 08.02.2021г. по ч.гр.д. № 935/ 2021г. по описа на РС – Бургас е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 260673/ 22.02.2021г. срещу ответника М. П. И. за процесните парични задължения, дължими по договор за кредит № 000LDR-012220/ 05.09.20212г. с анекс № 1/ 29.04.2020г. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на ответника на 08.04.2021г. В срока по чл.414, ал.2 длъжникът е подал против заповедта за изпълнение възражение по чл.414а ГПК – възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение.

Възражението на длъжника е основано на следните твърдения: банката в качеството си на ипотекарен кредитор по силата на закона е присъединен взискател по изп. д. № 20209240400961 на ЧСИ с рег. № 924 към СГС; насрочената по това дело публична продан е осуетена от съпругата на длъжника, която е внесла по сметка на ЧСИ равностойността на дела на длъжника и на 25.02.2021г. е издадено необжалваемо постановление за възлагане на 1/2 от имота на съпругата; това е сторено преди подаването от страна на банката на молба за присъединяване като взискател по изпълнителното дело въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист; на 05.03.2021г. получените средства в размер на 222 501,91 лв. са разпределени в полза на банката в качеството й на ипотекарен кредитор. По тези съображения длъжникът твърди, че задължението му към банката е изпълнено изцяло, поради което не е дал повод за процедурата по чл.417 от ГПК и не дължи присъдените разноски.

В указан срок по чл.414а, ал.3 от ГПК ищецът – заявител в заповедното производство е оспорил основателността на възражението на длъжника.

Признал е висящото изпълнително дело № 20209240400961, по което била 3 насрочена публична продан, осуетена по реда на чл.505, ал.1 от ГПК, като след внасянето на паричната сума имотът бил възложен на П. В. К. – И. с постановление от 25.02.2021г., обжалвано от банката. Преди влизането в сила на това постановление ЧСИ изготвил разпределение, по което не е възможно да се извърши плащане, тъй като е обжалвано от банката. Поради това заплатената за осуетяването на проданта сума се намирала в сметката на ЧСИ и не била преведена на взискателя и присъединените кредитори, поради което не може да се приеме, че процесните задължения са погасени. Сочи също, че възражението по чл.414а от ГПК се отнася само за доброволно изпълнение, каквото в случая не е налице.

С определение от 26.04.2021г. заповедният съд е указал на кредитора на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. Настоящият иск е предявен в указания срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което е процесуално допустим.

Не се спори по делото относно съществуването на облигационното правоотношение между страните и обявената предсрочна изискуемост на задълженията. С договор № 000LD-R-012220/ 05.09.2012г. „Първа инвестиционна банка“ АД предоставила на ответника М. П. И. банков кредит в размер на 127 005 евро със срок за погасяване до 13.09.2035г., платим на равни месечни вноски от по 1001,12 евро. С анекс от 29.04.2020г. страните уговорили нов краен срок за погасяване на кредита – 13.03.2036г. съгласно нов погасителен план с равни месечни вноски от по 1023,54 евро при годишен лихвен процент - 7,8%. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека в полза на банката, учредена върху имот, собственост на длъжника М. П. И. и съпругата му П. В. К. – И. – апартамент № *** с площ от 178,09 кв.м, находящ се в ***; с поръчителство от „Мултипак България“ ЕООД и със запис на заповед.

Върху така ипотекирания имот е насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20198030400020 на ЧСИ с рег. № 803 – Бургас, образувано за задължения на ответника М. П. И. към Национална агенция за приходите.

Изпълнението впоследствие е прехвърлено на ЧСИ с рег. № 924 с район на действие СГС, при когото е образувано ново изп.д. № 20209240400961 и е извършен опис на описания ипотекиран имот.

Не е спорно също, че насочването на принудително изпълнение върху имущество на длъжника представлява основание за предсрочна изискуемост на кредита, уговорено в раздел Х, т.10.1.1.,б.“а“ от Общите условия на банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, приложими към процесния договор за кредит. Поради това с покана, връчена на 20.01.2021г., банката уведомила длъжника за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, възлизащ на обща стойност 111 183,99 евро.

В качеството си на ипотекарен кредитор на ответника М. П. И. ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е конституиран като взискател по изп.д. № 20209240400961 на ЧСИ с рег.№ 924, присъединен по право на основание 4 чл.459, ал.2 вр. ал.1, изр.1 от ГПК.

С обявление от 25.01.2021г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на собствената на длъжника 1/2 ид.ч. от имота - за периода 26.01. – 26.02.2021г. В срока по чл.505, ал.1 от ГПК на 24.02.2021г. съсобственикът П. В. К. – И., с посочено от ЧСИ качество на съпругнедлъжник, е внесла по сметка на ЧСИ сумата от 232 157 лв., представляваща равностойността на дела на длъжника в имота. С постановление от 25.02.2021г. на основание чл.505, ал.1 от ГПК ЧСИ е възложил имота на П. В.

К. – И.. Постановлението е обжалвано от ищеца, като с влязло в сила съдебно решение № 264981/ 22.07.2021г. по ч.гр.д. № 4686/ 2021г. по описа на СГС, жалбата е оставена без уважение. С влязло в сила съдебно решение по ч.гр.д.

№ 4745/ 2021г. по описа на СГС, е оставена без уважение и жалба на „ПИБ“ АД срещу отказ на ЧСИ по искане на взискателя да не се извършва възлагане по чл.505 от ГПК.

На датата на внасянето на сумата по сметка на ЧСИ – 24.02.2021г. въз основа на постановената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 935/ 2021г. по описа на РС – Бургас, за процесните вземания в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист. Въз основа на този изпълнителен лист кредиторът е образувал изп.д. № 20218440400367 по описа на ЧСИ с рег. № 844 – СГС. С представяне на удостоверение от това изпълнително дело и приложен изпълнителен лист с молба от 26.02.2021г. ищецът “ПИБ“ АД е отправил искане за присъединяване като взискател по изп.д. № 20209240400961 на ЧСИ с рег.№ 924 на основание чл.456 от ГПК.