Решение № 302 от 02.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20221100900415 по описа за 2022 година

Предявен e иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД.

Ищецът В.-г.с., БУЛСТАТ ****, твърди, че като възложител сключил договор за обществена поръчка рег.№ ИД-09-18/30.09.2020 г. със „С.Е.” ЕООД, EИK **** - изпълнител, с предмет доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за срок от 12 месеца, считано от първата доставка.

Ищецът поддържа, че първата доставката на електрическа енергия е извършена през месец декември 2020 г. и то само за единия от трите обекта, включени в договора. Сочи, че за периода на действие на договора е доставено количество от 161 Мвтч, а прогнозното количество за едногодишиия период по договора е 340 Мвтч.

В исковата молба се излагат твърдения, че с писмо от 22.04.2021 г. „С.Е.“ ЕООД поискало предоговаряне на цената поради рекордно ниските температури през месеците март и април 2021 г., окончателното сключване на „Зелената сделка“, както и повишени нива на износ и липса на дългосрочно предлагане от държавни производители. Ищецът поддържа, че в отговор посочил, че цената е фиксирана за целия период, а в случая не били налице условията съгласно чл. 116 от ЗОП за изменение на договора.

Сочи, че с писмо от 15.06.2021 г. ответникът го уведомил, че ще преустанови доставката на ел. енергия, считано от 01.07.2021 г., позовавайки се на стопанска непоносимост по чл. 307 от ТЗ. Твърди, че доставката на електрическа енергия от дружеството е преустановена от тази дата, а електрическа енергия му е доставяна от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.

Намира, че е налице виновно неизпълнение на задължението за доставка на електрическа енергия от страна на ответника и съгласно клаузата на чл. 23 от Договора се дължи неустойка в размер на 3% от прогнозната стойност без ДДС, а именно 2 038,35 лв. Излага, 1 че във връзка с посоченото била усвоена внесената от ищеца гаранция за изпълнение на договора в същия размер, за което дружеството е уведомено с писмо от 30.09.2021 година.

Сочи, че съгласно чл. 20, изр. 2 от Договора, задържането на гаранцията за изпълнение изцяло или отчасти не изчерпва правата на възложителя да търси обезщетение в по-голям размер.

Поддържа, че първата доставка на електрическа енергия е направена за м. декември 2020 г. и изпълнението му е следвало да продължи до м. ноември 2021 г. включително, т.е. доставките били преустановени за периода 01.07.2021 г. - 30.11.2021 г. - пет месеца преди края на договорения срок.

Счита, че реално претърпените имуществени вреди от неизпълнението на договора представляват разликата в стойностите между потребеното количество ел. енергия, платено по цената от издадените от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД фактури за периода от 01.07.2021 г. - 30.11.2021 г. за всички обекти, включени в договора, и същото това потребено количество, в случай че е платено по уговорената с ответника цена от 102.90 лева за Мвтч без ДДС. Намира, че тази вреда е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от неизпълнението на договора от страна на „С.Е.“ ЕООД за посочения период.

При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на виновно неизпълнение на Договор № ИД-0918/30.09.2020 г. за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г. в размер на 30 765 лева, ведно със законната лихва за забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът „С.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, е подал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Не оспорва твърдението на ищеца, че между страните е сключен процесният договор за обществена поръчка.

Намира, че настъпилите вреди не са в причинно-следствена връзка с негово виновно поведение, а са следствие на неизпълнение, което е настъпило поради обективна невъзможност за изпълнение на задължението и поради това не дължи заплащане на обезщетение.

Излага твърдения, че през периода на изпълнение на Договора са настъпили обстоятелства, вследствие на които изпълнението станало невъзможно при полагане на дължимата от него грижа на добрия търговец. Сочи, че те са подробно описани в представеното от ищеца копие на писмото от „С.Е.“ ЕООД от 22.04.2021 г. Поддържа, че вследствие на настъпилите промени от началото на изпълнението на договора до 31.03.2021 г. натрупаните загуби за дружеството били в размер на 227,01 лв. и при прогнозна средна месечна консумация в размер на 16,22 МВтч, от 01.04.2021 г. до края на договора допълнително натрупаните загуби за дружеството щели да възлязат на 4165,79 лв. Счита, че генерирането на подобни загуби от страна на изпълнителя излиза отвъд границите на дължимата грижа на добрия търговец. Прави заключение, че не се дължи изпълнение, тъй като то е невъзможно с оглед 2 критерия за дължимата грижа, поради което се изключва вината на длъжника за неизпълнението.

Намира, че са били налице предпоставките за изменение на договора по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП - новонастьпили непредвидени обстоятелства, направили изпълнението невъзможно при договорените условия, поради което страните са имали възможност да изменят Договора така, че той да отговаря на променилите се икономически условия, без това да води до загуби, съответно вреди за която и да е от страните.

Прави извод, че с отказа да бъдат изменени условията на Договора, ищецът сам се е поставил в ситуация, в която за него са настъпили претендираните вреди, следователно те на са пряка и непосредствена последица от виновно поведение на ответника, а са резултат от поведението на ищеца, с което е била прекъсната причинно-следствената връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.

В условията на евентуалност, ако бъде преценено, че неизпълнението се дължи на виновно поведение на ответника, както и че поведението на ищеца, изразяващо се в неправомерен отказ за изменение на условията на договора не прекъсва причинно-следствената връзка, то моли да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, тъй като длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи дължимата грижа. Счита, че ищецът е могъл, при полагане на дължимата грижа, да намали размера на претърпените от него вреди, като приеме предложеното от Дружеството за изменение на условията на Договора. Сочи, че заплатената цена на МВтч (около 207,62 лв./МВтч) е по-висока от предложеното от Дружеството увеличение – 141,10 лв./МВтч, поради което недължимо се явява обезщетението за разликата между сумата, която ищецът би заплатил на ответното дружество за доставка на ел. енергия за процесния период при изчисляване на същата на база на предложената нова цена (141,10 лв./мвтч) и сумата, която е била действително заплатена.

Моли искът да бъде изцяло отхвърлен, а при условията на евентуалност, на основание чл.

83, ал. 2 от ЗЗД да бъде частично отхвърлен за разликата между сумата, която ищецът би заплатил на ответника за доставка на ел. енергия за процесния период при изчисляване на същата на база на предложената нова цена (141,10 лв./МВтч), и сумата, която е била действително заплатена.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът е подал допълнителна искова молба в указания му срок, с която пояснява първоначалната. Уточнява, че за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г. за всички обекти на Военно-географската служба е доставено общо количество от 139 463 КВтч електроенергия, което е заплатено по различни цени и тарифи през различните месеци, както следва:

- м. юли 2021 г. - консумирани 25 159 КВтч, за които са платени 5 223,51 лв.;

- м. август 2021 г. - консумирани 26 051 КВтч, за които са платени 6 761,40 лв.;

- м. септември 2021 г. - консумирани 20 868 КВтч, за които за платени 5 907,07 лв.;

3

- м. октомври 2021 г. - консумирани 33 631 КВтч, за които за платени 14 287 лв.;

- м. ноември 2021 г. - консумирани 33 754 КВтч, за които за платени 7 809,46 лв.

Сочи, че общо са платени 39 988,44 лв. без ДДС или 47 986,13 лв. с ДДС, като за същото количество електроенергия съгласно сключения с ответника договор ищецът би заплатил следните суми:

- м. юли 2021 г. - 2 588,86 лв.;

- м. август 2021 г. - 2 680,65 лв.;

- м. септември 2021 г. - 2 147,32 лв.;

- м. октомври 2021 г. - 3 460,63 лв.;

- м. ноември 2021 г. - 3 473,29 лв. или общо за целия период - 14 350,74 лв. без ДДС или 17 220,89 лв. с ДДС.

Сочи, че размерът на иска е 30 765 лева и представлява разликата между консумираното количество електроенергия от общо 139 463 КВтч, за което са платени общо 47 986,13 лв. с ДДС, и сумата, която ищецът би платил при надлежно изпълнение на договора от страна на „С.Е.“ ЕООД - 17 220,89 лв. с ДДС.

Счита, че в случая е налице виновно неизпълнение на процесния договор от страна на „С.Е.“ ЕООД. Допълва, че и в двете писма, изпратени от дружеството, с които се иска предоговаряне на доставната цена на ел. енергия, е изразено становище, че са налице условия за приложимост на института на стопанската непоносимост, въпреки това ответната страна не била предприела действия да сезира съда с молба да бъде изменен договорът, а вместо това прекратила доставките, което счита за виновно неизпълнение на същия.

Сочи, че при стопанската непоносимост по чл. 307 от ТЗ изпълнението е обективно възможно, а твърдяното от ответника основание по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП за изменение на договора предполага изпълнението да е абсолютно невъзможно, поради което счита, че посочената хипотеза не е приложима в настоящия случай.

Възразява срещу становището на ответника, че отказът от предоговаряне на цената от страна на възложителя е неправомерен, като счита, че изменението на договора не е задължение, а предполага постигане на съгласие. Намира, че предоговаряне на цената за доставка на електрическа енергия три месеца след началото на изпълнението на договора би се явило заобикаляне на ЗОП и е в противоречие с основната му цел и принципи.

Ответникът е подал допълнителен отговор, в който оспорва становището на ищеца, че не е приложима разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, като излага подробни съображения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащи от сключен между тях договор за обществена поръчка рег.№ ИД-0918/30.09.2020 г.

4

Възраженията на ответника се свеждат до настъпили след сключване на договора обстоятелства, довели до значително повишаване на цените на ел.енергията - неестествено ниски температури през м.Март и м.Април 2021 г., довели до драстично и непредвидено изменение в цената на ел.енергията на ел. борсите в РБ; рекордно високи цени на въглеродните емисии, в следствие на окончателното сключване на „Зелената сделка“; повишаване на износа, за сметка на устойчиви показатели при производството и потреблението, които са довели да драстично увеличение на цените на ел. енергията и е направило изпълнението невъзможно при полагане на дължимата от него грижа на добрия търговец.

По делото е изслушано заключение на съдебно счетоводна експертиза(ССЕ), съгласно която:

Общото количество потребената енергия за трите обекта, за времето от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г., по данни от фактурите на ЧЕЗ Е.Б. АД е 139,463 МВтч. Общата стойност по цените на доставчика е 39988,44 лв. без ДДС. Доставените и фактурирани количества ел.енергия са заплатени.

Потреблението по обекти е, както следва:

Доставено количество в кВтч

Стойност по цени на 40 в

Обект: Адм. 2209. войскови район 2209. гр. Троян, обл.

Ловеч, ул. **** I (** № 1, клиентски № 210044362797

65580

18515.01

Обект: Поделение 26480, войскови район 1183, гр. Троян. обл. Ловеч, ул. **** 1 (** №1, клиентски № 110007040498

68470

19868.47