Определение № 1379 от 14.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1379 гр. Стара Загора, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500768 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „А.Б.“ ЕАД гр.С. против разпореждане от 10.10.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2269/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. М. М. за сумите от 970,40 лв. за неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и устройства; 240 лв. за неустойка за невърнато оборудване; 2 лв. за обезщетение за обработка на просрочени вземания и 275,19 лв. мораторни лихви за периода от 19.08.2021 г. до 31.07.2023 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането относно неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги; относно неустойка за продажба на устройство с отстъпка от стандартната цена; относно невърнато оборудване и относно такси за обработка на задължения.

Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. срещу Е. М. М. от гр. К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 4495,09 лв., от които 1169,49 лв. за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги; 1598,34 лв. за неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 1727,26 лв. за неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между „А.Б.“ ЕАД и Е. М. за електронни съобщителни услуги и продажба на 1 устройство на изплащане.

Частната жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения в закона срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна, като съображения за това са следните:

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 970,40 лв. за неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и устройства; 240 лв. за неустойка за невърнато оборудване; 2 лв. за обезщетение за обработка на просрочени вземания и 275,19 лв. мораторни лихви за периода от 19.08.2021 г. до 31.07.2023 г. За да постанови този акт, съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в тези части, тъй като сумите, явяващи се неустойка за невърнато оборудване и за дадена отстъпка от цена на услуги и устройство не се дължат при разваляне на договора, защото развалянето има действие само за напред и и уговорката за плащането й излиза извън функциите на неустойката.

Поради това приема клаузата за неравнопоставена. Приел е, че не е ясно как е формирано обезщетението за обработка на просрочени вземания, което затруднява преценката дали това вземане не се основава на неравноправна клауза от договора или общите условия. На трето място заповедният съд е приел, че е недопустимо кумулирането на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, тъй като длъжникът би поел по този начин две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Неоснователно е оплакването в частната жалба относно начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги. Видно е от издадената заповед за изпълнение и обжалваното разпореждане, че заповедният съд е издал заповед за изпълнение за тази претендирана неустойка. Относно неустойката за продадено устройство с отстъпка от стандартната цена. Въззивният съд намира, че всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена на същото устройство.

Цената на устройството обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство, има характер на неустойка за вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й функции. Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг или покупко-продажба на изплащане би получил имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на договора се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му 2 обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

Неоснователно в частната жалба се твърди, че длъжникът, след като не е върнал устройството, дължи стойността на предоставеното му оборудване.

Със заявлението заявителят (сега частен жалбоподател) е претендирал суми, съставляващи неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, каквато неустойка не е била уговаряна. Всъщност под формата на неустойка заявителят се е домогвал да получи плащане на цената на невърнато от длъжника оборудване. Такава неустойка страните по договора не са уговаряли.

По отношение на претенцията за обезщетение за обработка на просрочени задължения е налице нищожност на тази клауза от общите условия на оператора на електронни съобщителни услуги поради противоречието й със закона – чл.33 ЗПК, представляващ императивна правна норма, която предвижда при забава от страна на длъжника право на кредитора единствено на законната лихва за забава.

В частта относно сумата от 275,19 лв. за мораторни лихви за периода от 19.08.2021 г. до 31.07.2023 г. разпореждането не се обжалва – липсват изложени оплаквания, поради което въззивният съд няма да го разглежда.

С оглед на тези съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3769 от 10.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2269/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3