Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 11.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 258/2024
Вид
Решение № 222
Подписан
11.07.2024
В сила
07.04.2025
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Стара Загора, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500258 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Рудник „Т.-*“, с.М., клон на „М.М.-И.“ ЕАД от гр.Р., против Решение № 24 от 18.03.2024г. постановено по гр.дело № 430/2023г. по описа на Районен съд Гълъбово.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Намира същото за неправилно, противоречащо на материалния закон, необосновано и недопустимо. Счита, че мотивите му почиват на изопачени факти и обстоятелства целящи облагодетелстване на ищеца и омаловажаване на неговото съпричиняване на трудовата злополука. Излага подробни съображения за това. Сочи се, че със съдебното решение са уважени и двата предявени иска на М. Н. Г., като се отхвърля претенцията по чл.200 от КТ за заплащане на имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 1810,85 лева до претендираната 4550 лева без да е отчетено от съда, че сумата е недължимо, тъй като е изплатена от НОИ.

Въззивното дружество сочи, че размерът на присъдената от първоинстанционният съд сума, като обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 от КТ е силно и необосновано завишен. Излагат подробни съображения в тази насока.

Посочват, че предявеният от М. Г. иск с правно основание чл.200 от КТ е напълно неоснователен, тъй като работодателят в тази злополука има 0 % 1 вина. Считат, че правното основание следва да бъде друго, тъй като има наличие на проявена груба небрежност от страна на ищеца изразяваща се в причинената от него злополука. Считат, че вината е пострадалия от злополуката, в случая - работник на когото са възложени ръководни функции по наряда на 26.05.2022г. и който е трябвало да бди за здравето, безопасността и живота на всички членове на бригадата. Считат, че ищецът съзнателно е поставил себе си в състояние на повишен риск от трудова злополука, като по този начин е станал основна причина за настъпване на злополуката.

Посочват, че порочността на обжалваното решение се състои и в това, че на първа инстанция са поискали отвод /което искане е било отхвърлено/ на вещото лице д-р М.К.С., който е бил и един от членовете на експертната лекарска комисия, постановила експертното решение на ТЕЛК, което сочат, че е отявлен конфликт на интереси. Още повече, че впоследствие решението на съда изцяло почива на заключението на това вещо лице.

Във въззивната жалба се сочи, че с първоинстанционното решение въобще не се кредитира, че ТЕЛК е определила степента на увредата в поясната областна 10 % временна трудоспособност, като навсякъде в решението си кредитира сбора от водещото заболяване плюс трудовата злополука и постановява обезщетение за претърпени болки и страдания в изключително прекомерен и несъотносим размер. Посочват, че силното преувеличение на увредата се съдържа и в думите при разпита на съпругата М.Д.Г. и състудента на ищеца Т.Ж.Т..

Посочват, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено, тъй като обективната истина за случилото се в деня на трудовата злополука се интерпретира от съда по крайно противоположен на показанията на Г.Н.С. - издаващия наряда в деня на инцидента.

Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и вместо него бъде постановено ново, с което бъдат отхвърлени двата предявени иска.

В случай, че въззивният съд уважи предявените искове, молят на основание чл.200, ал.4 от КТ да бъде справедливо и съразмерно намалено присъденото обезщетение с определената на ищеца 10% НР за срока от две години, както и да бъде справедливо и съразмерно намалено присъденото обезщетение с размера на получените суми от Застрахователя при трудови злополуки за претърпени болка и страдания и направени разходи за лечението и възстановяването на ищеца от страна на работодателя.

Молят да се вземе предвид съпричиняването на трудовата злополука от страна на ищеца, както и факта, че НОИ е изплатил дължимите суми по втория предявен и уважен от РС Гълъбово иск за претърпените имуществени вреди.

При условията на евентуалност, ако въззивният съд потвърди решението в тази му част, тогава сумата получена от НОИ в размер на 1306,96 лева следва да бъде приспадната до разликата от 1810,85 лева.

Претендират направените разноски за водене на делото и в двете 2 съдебни инстанции.

Предварително правят възражение за прекомерност на адвокатските хонорари на адвокатите на въззиваемия във въззивното производство.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна М. Н. Г. от гр.С.З., чрез адв.Н. М. от АК - Стара Загора, с който сочат, че въззивната жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна, като излага съображения в тази насока. Взема становище по всяко от оплакванията направени във въззивната жалба. Счита, че обратно на тезата на жалбоподателя пряко отговорен за неспазване правилата за безопасност на труда в предприятието, съответно за настъпване на трудовата злополука с ищеца е работодателят, а не пострадалият работник. Съответно, счита, че районният съд не е изопачил фактите, а ги е възприел и ценил така, както ги е възпроизвел свидетеля посочен от самия жалбоподател.

По отношение на обжалването от страна на жалбоподателя на първоинстанционното решение в частта за присъдената на ищеца сума от 1810,85 лева по иска за претърпени имуществени вреди, че тази сума е недължима, въззиваемият сочи, че съгласно чл.200, ал.3 от КТ се предвижда пострадалият от трудова злополука работник да бъде възмезден от работодателя и за претъпените от него „пропуснати ползи“, каквато по същността си представлява претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Още повече посочва, че размерът на дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца бил определен от вещо лице по назначена и приета по делото съдебносчетоводна експертиза.

Претендира оставяне без уважение , като неоснователна депозираната от въззивното дружество жалба и потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение, като законосъобразно и правилно.

Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са направени.

Въззивникът Рудник „Т.-*“, с.М., клон на „М.М.-И.“ ЕАД от гр.Р., чрез пълномощника им юрисконсулт С. Б., редовно и своевременно призовани, за тях се явява процесуалния им представител юрисконсулт С. Б., която моли да бъде уважена подадената въззивна жалба от този въззивник, ведно с всички законни последици от това. Подробни съображения излага в съдебното заседание по съществото на делото от 05.06.2024 год., както и в депозираната подробна писмена защита по делото.

Въззиваемият М. Н. Г. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Н. М. от АК - Стара Загора, сочат, че въззивната жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна, като излага съображения в тази насока. редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния представител адв. М., който моли съда се остави без уважение въззивната жалба на въззивниците и да се 3 уважат изцяло възраженията против въззивната жалба, като се потвърди изцяло Решението на първоинстанционния съд в обжалваната от жалбоподателите част. Подробни съображения излага също в съдебното заседание по съществото на делото от 05.06.2024 год.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.

В първоинстанционното фактическа обстановка: производство е установена следната

Не е спорно между страните, че между пострадалия и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, обективирано съответно в трудов договор с № 61/14.05.2018 г., по силата на който ищецът и въззиваем М. Н. Г. е назначен на длъжността - „Механик минни машини-багер Рс-2000“, отдел 60 - „РТНК-5“, звено 75- „Багер Рс-2000-6“, в Рудник „Т.-*“, с.М., клон на „М.М.-И.“ ЕАД, гр.Р..

На датата 26.05.2022г. ищецът М. Г. при изпълнението на трудовите си задължения е извършвал ремонт на ножовете на роторното колело на багер Рс-2000-6. От роторното колело на багера се е откъснало и паднало върху ищеца голямо парче земна маса. В резултат на това ищецът е получил травматично увреждане на гръбначния стълб - фрактура на поясен прешлен L1.

От приетите като писмени доказателства по делото медицински документи - епикризи, амбулаторни и болнични листи, както и от приетото по делото заключение по назначената Съдебно-медицинска експертиза, се установява обема и вида на назначеното на ищеца и проведено лечение на полученото от него травматично увреждане на гръбначния стълб, както и продължителността на временната нетрудоспособност на ищеца, настъпила в резултат на злополуката.

От Фиш за спешна медицинска помощ е видно, че повикването към ЦСМП е от 14,00ч. на същата дата. След инцидента ищецът е транспортиран до ЦСМП - Ст.Загора. Там след преглед и осъществяване на образни изследвания е установена травма на гръбначния стълб, изразяваща се в компресивна фрактура на първи поясен прешлен.

От Епикриза към ИЗ № 9965, издадена от КНХ при УМБАЛ - Ст.Загора е видна анамнеза: По време на работа върху гърба му паднала голяма плоча с пръст, при което направил флексия и бил притиснат. Изпитал остра болка, която по-късно започнала да ирадиира към корема, ингвиналната област и краката. Отрича загуба на съзнание. Обективен статус - неврологичен статус:

Вертебрален синдром в торако лумбалния отдел с палпаторна болезненост върху шиповидните израстъци на Тх12, Л1, Л2 и паравертебрално; отрицателни растежни симптоми; сетивност съхранена. Осъществени 4 параклинични изследвания, рентгенографии и КАТ. От скенерното изследване на шийния и гръдния отдел няма патологични увреждания. От КАТ на лумбален сегмент е установено клиновидно снишение на тялото на Л1 прешлен в предните 2 колони при запазен вертебрален канал. Останалите лумбални прешлени са с нормална форма, големина и структура без травматични промени. Компресионна фрактура с фрагментация на тялото на Л1 прешлен. Приложена е медикаментозна терапия целяща намаляне на травматичния оток, обезболяване. На 30.05.22г. е дехоспитализиран и насочен за продължаване на лечението в КНХ - Пловдив.

От Епикриза към ИЗ № 34898 издадена на М. Г. от лечението му в КНХ при УМБАЛ - Пловдив е видно, че там е хоспитализиран на 30.05.22г.

Основната диагноза е: Фрактура вертебре Л1. След подготовка още същия ден под обща анестезия, чрез педикуларен достъп на ниво Л1 е извършено вертебро пластика-инжектиране на 6сс костен цимент в тялото на Л1 прешлен. При гладък следоперативен период, спокойна оперативна рана, афебрилност и след вертикализиране и раздвижване на 02.06.22г е дехоспитализиран с препоръки за щадящ лумбалната област режим, носене на лумбален колан 40 дни, контролни прегледи и контролни рентгенографии.

За случилия се инцидент с М. Г. ТП - Ст.Загора при НОИ е издало разпореждане №61 от 07.06.22г, с което приема декларираната злополука от 26.05.22г за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

За болничния и следболничния лечебен период ищецът е бил временно нетрудоспособен, съгласно болнични листове:

-БЛ № Е20213013265 за периода от 26.05.22г до 24.06.22г-30 дни -БЛ № Е20222020916 за периода от 30.05.22г до 02.07.22г-34 дни -БЛ № Е20221795257 за периода от 03.07.22г до 01.08.22г-30 дни -БЛ № Е20222450324 за периода от 02.08.22г д о31.08.22г-30 дни -БЛ № Е20223027040 за периода от 01.09.22г до 23.09.22г-23 дни -БЛ № Е20223027246 за периода от 24.09.22г до 23.10.22г-30 дни -БЛ № Е20223595258 за периода от 24.10.22г до 21.11.22г-29 дни С Експертно решение под № 564/21.11.22г ТЕЛК при УМБАЛ Ст.Загора е разрешил продължаване на временната нетрудоспособност за още 2 месеца. -БЛ № Е20223595534 за периода от 22.11.22г до 21.12.22г-30 дни БЛ № Е20223595723 за периода от 22.12.22г до 20.01.23г-30 дни.