Определение № 27 от 21.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. К., 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500003 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 30 от 03.01.2025г. по входящия регистър на РС – К., подадена от „С.“ ООД, ЕИК *, гр.С., чрез представител по пълномощие, против определение N 1094/30.09.2024г. по гр. д. N 1790/2023 г. на РС – К., с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноски.

Определението се обжалва като неправилно, с искане да бъде отменено и искането на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ да се остави без уважение, а при условията на евентуалност да не се присъждат разноски за държавна такса и адвокатски хонорар предвид злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК. В частната жалба са обосновани съображения, извлечени от определение N 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д. N 2266 от 2016г. на ВКС и определение N 50050 от 21.03.2023г. по т.д. N 2662 от 2021г. на ВКС, II т.о., че при направено възражение от ответната страна преценката за наличие при материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото и доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето не е материално затруднено, е на насрещната страна, в случая на дружеството „С.“ ООД, което е представило доказателства и е направило доказателствени искания, които не са разгледани от съда, като същите опровергават обстоятелствата за материална затрудненост на ищеца и сочат, че договарянето на безплатна правна помощ е при злоупотреба с право, с цел да се печелят средства от разноски по множество отделни производства. Частният жалбоподател изтъква, че 1 практиката да не се изследват предпоставките за присъждане на разноски по договори за безплатна правна помощ се отнася за случаите, в които насрещната страна в процеса не е възразила по отсъствието им, като при наличие на такива, опровергаващи осъществяване на основанието по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съдът сам е длъжен да вземе предвид същите и без да е направено възражение от другата страна. С постановеното по делото решение съдът е присъдил на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение общо от 960 лв. за осъществена безплатна правна помощ по всеки от двата кумулативно съединени искове за нищожност на клауза от договор и кондикционен иск, с които се защитава един и същ материален интерес от 108.24 лв., по дело без правна и фактическа сложност, с което възнаграждението се явява непропорционално на обема на работата, за което се дължи и води до неоснователно разместване на имуществени блага. Наред с това първоинстанционният съд не е съобразил, че делото е заведено при злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, тъй като ищецът подал четири искови молби срещу един и същ ответник, по които вече са присъдени разноски за оказана безплатна правна помощ на един и същ процесуален представител, поради което и на ищеца не следва да се присъждат разноски за повече от едно производство. В тази връзка жалбоподателят се позовава на съдебна практика на съдилищата в страната.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба чрез адв.Д. М. М. от АК-С., осъществил безплатна правна помощ в полза на ищеца В. П. Ч., с който частната жалба се оспорва като неоснователна, с искане обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното: С решение N 262 от 03.06.2024г. по гр.д. N 790/2023 г. РС – К. е признал за установено по предявения от В.

П. Ч. срещу „С.“ ООД иск, че клаузата за неустойка по чл.6, ал.2 от сключения между страните договор за паричен заем N 690696/13.06.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка при предоставяне на обезпечение, отговарящо на условията на договора, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави и „С.“ ООД е осъдено да заплати на В. П. Ч. на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД сумата от 108.24 лв. като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по договора за паричен заем, ведно със законна лихва от предявяване на иска, както и сумата 100 лв., представляваща разноски по делото, а на процесуалния представител на ищеца, осъществил безплатна правна помощ и сумата 960 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38А от ЗАдв, което видно от мотивите на решението е формирано от минималния размер на адвокатските възнаграждения от по 400 лв. без ДДС и от 480 лв. с ДДС по всеки един от предявените искове съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба N 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ответникът „С.“ ООД с молба вх.N 2

6775/27.06.2027г. е поискал районният съд да измени решението си в частта за разноски в полза на процесуалния представител на ищеца, по съображения, които са изложени идентично в частната жалба и са описани по-горе, както и поради липса на представен договор за правна помощ за предоставяне на безплатна правна помощ. Към молбата са представени доказателства, че ищецът е регистрирана като развиваща дейност като земеделски производител /отглеждане на едър рогат добитък/, наред с което са направени доказателствени искания за установяване, че ищецът не е материално затруднено лице.В указания срок ищецът чрез процесуалния си представител е оспорил искането за изменение на решението в частта за разноски поради недоказаност на липсата на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ и за злоупотреба с права.

С обжалваното определение N 1094/30.09.2024г. по гр.д. N 1790/2023 г. РС –К. е оставил без уважение искането на ответника по исковете по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение N 262/ 03.06.2024г. по гр.д. N 1790/2023 г. на РС – К., в частта му за разноски. В мотивите към определението е приел, че е представен договор за правна помощ, с който е между ищеца и процесуалния му представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ, като ищецът е декларирал с подписа си, че е материално затруднено лице, което е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

Въззивният съд, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването срещу определение, възлагащо в негова тежест и в полза на процесуалния представител на насрещната страна разноски в исково производство за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на договор за правна защита и съдействие между ищеца и процесуалния му представител за договорена безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв са правилни, като такъв договор е представен пред първоинстанционния съд на 02.09.2024г., ведно с доказателства за регистрацията на процесуалния представител адв. Д. М. по ЗДДС и списък на разноски по делото по чл.80 от ГПК. Към това следва да се добави, че представеното към молбата по чл.248 от ГПК доказателство за регистрация на ищеца като земеделски производител не опровергава обстоятелството, че ищецът е материално затруднено лице, а в настоящото регламентирано като закрито производство съдът не може да събира други доказателства по искания на страните.

На следващо място съдът счита, че не е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГП, защото с отговора на исковата молба предявените искове са оспорени от 3 ответника, поради което между страните е налице действителен правен спор и не следва извод, че упражняването на правото на иск в защита на едно накърнено субективно право, в т.ч. и с оглед изхода на спора, приключил с влязло в сила решение на първоинстационния съд, е с цел генериране на съдебни разноски в полза на ищеца, още повече, че адвокатското възнаграждение се присъжда не на ищеца, а на адвоката, осъществил правна помощ и то по всяко отделно исково производство по арг. от чл.81, вр. 78, ал.1 от ГПК. Относно размера на присъденото възнаграждение, предвид, че понастоящем Наредба N 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения служи само за ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, то същото е в минимален размер и не може да се намали под същия съгласно чл.78, ал.5 от ГПК. Освен това по арг. от чл.2, ал.5 от Наредба N 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение се дължи по всеки един от двата предявени иска, с които се защитават различни интереси – да се отрече действителността на неустоечния договор и да се върне обратно полученото по нищожния договор, като различен е предметът на доказване по всеки един от исковете, аргумент за което е и дължимостта на държавна такса за разглеждането на всеки един от предявените искове съгласно чл.72, ал.2 от ГПК.

В съдебната практика е прието, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да опровергават предпоставките по искането. Тези предпоставки в случая са налице, наред с което не е опровергана материалната затрудненост на страната, получила безплатна правна помощ, при недопустимост на национална правна уредба, която да възлага част от разноските на потребителя /в т.ч. и за държавна такса/ при недействителност на потребителския договор или на част от него - предмет на делото съгласно цитираната от първоинстанционния съд в постановеното по делото решение практика на Съда на ЕС, поради което обжалваното определение като краен извод е правилно и обуславя правомощие на въззивния съд да го потвърди.

При тези мотиви, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение N 1094/30.09.2024г. по гр. д. N 1790/2023 г. на РС – К., с което е оставена без уважение молбата на „С.“ ООД, за изменение на решение N 262/03.06.2024г. по гр.д. N 1790/2023г. на РС-К., в частта му за разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5