Решение № 1719 от 17.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1719 гр. Варна, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110109000 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС с вх. рег.

№ 15376/21.06.2021г. от ищцовото дружество „И.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Р. К. М., чрез процесуален представител - адвокат П.Ч. Г. от Адвокатска колегия - гр. Варна с личен № **********, с адрес за съобщения: **** срещу ответника Г. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ****, с посочено правно основание в титулната част на иска чл. 225, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и цена на иска: 1861,12 лева.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: През 2014 год. трето на спора юридическо лице, а именно „К. Г.“ ЕООД подало пред ВРС искова молба срещу „Е. П. П.“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 1861,12 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е. П. П.“ АД фактура № 0084281168/20.09.2011г. На основание така подадената искова молба било образувано гр.д. № 10007/2014г. по описа на ВРС.

В хода на производството по гр.д. № 10007/2014г. по описа на ВРС, на 23.10.2014г., „К. Г.“ ЕООД прехвърлило вземането си в размер на 1861,12 лв. на ищцовото дружество „И.“ ЕООД, като делото продължило между първоначалните страни съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК.(Доказателство № 1: Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г.)

1

С Решение № 468/07.02.2019г. по гр.дело № 10007/2014г., ВРС уважил предявения от „К. Г.“ ЕООД срещу „Е. П. П.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (Доказателство № 2: Решение № 468/07.02.2019г. постановено от ВРС по гр.д. № 10007/2014г.)

На 25.03.2019 г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К. Г.“ ЕООД за сумата в размер на 1861,12лв., представляваща главница по фактура № 0084281168/20.09.2011г.

На 23.12.2014г. между „К. Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД била подписана Спогодба - Анекс към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К. Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД. (Доказателство № 3: Спогодба-Анекс от 23.12.2014г.). Процесното вземане било описано в т. 191 от Приложение № 1, неразделна част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата Спогодба-Анекс, „К. Г.“ ЕООД се задължило да предаде на ищцовото дружество в 14 дневен срок получения изпълнителен лист. Въпреки, че изпълнителния лист бил издаден още на 12.12.2018 год. същият до настоящия момент,сочи ищцовото дружество,че не му бил предаден

Освен това, твърди ищцовото дружество „И.“ ЕООД, на 03.07.2019г. получило Покана от „Е. П. П.“ АД по изп.д. № 2019****0400377 по описа на ЧСИ С. К.-Д.

(Доказателство № 4: Покана по изп. д. № 2019****0400377 по описа на ЧСИ С. К.-Д.). От същата покана,твърди ищцовото дружество,че установили, че на 26.06.2019г. „Е. П. П.“ АД получили покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 2019****0400377 по описа на ЧСИ С. К.-Д., рег. № ****, район на действие ОС - гр. Варна.Изпълнителното дело било образувано по вземането, което било прехвърлено в полза на ищцовото дружество с договора за цесия от 23.10.2014г. и на основание издадения в полза на „К. Г.“ ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр. дело № 10007/2014г. по описа на ВРС.

Изпълнителното дело обаче,твърди ищцовото дружество, че не било образувано от „К. Г.“ ЕООД, а от друго неизвестно трето лице - „П. М.“ ЕООД.Именно поради тази причина бил депозиран иск срещу „П. М.“ ЕООД, за което и било образувано гр.д. № 13892/2019г. по описа на Районен съд - Варна, г.о., 51-ви състав.След справка в деловодството на Районен съд - Варна,гражданско отделение, сочи още ищцовото дружество, че установило, че Г. АТ. АТ., ЕГН ********** завел искове срещу „К. Г.“ ЕООД, ЕИК **** и „П. М.“ ЕООД, ЕИК ****, за установяване на титулярството на вземането от 1861,12 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е. П. П.“ АД фактура № 0084281168/20.09.2011г., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, което вземане му било прехвърлено от „К. Г.“ ЕООД, с договор за цесия от 22.10.2014г., за която сума бил издаден изпълнителен лист от дата 25.03.2019г. от PC - Варна, по гр.д. №10007/2014г., ГО, 18 състав, в полза на „К. Г.“ ЕООД, като исковете били насочени срещу „К. Г.“ ЕООД и „П. М.“ ЕООД - т.е. за същото вземане, чийто титуляр твърди да е ищцовото дружество „И." ЕООД и за което вземане „И.“ ЕООД преди две години завело искове срещу „К. Г.“ ЕООД, ЕИК **** и срещу „П. М.“ЕООД, ЕИК: **** гр.д. № 13892/2019г. по описа на Районен съд - Варна,ГО, 51 с.

На следващо място ищцовата страна заявява, че от представените по гр.д. № 2

6419/2021г. на ВРС, ГО, 31-ви състав доказателства се установявало, че същото вземане било прехвърлено от „К. Г.“ ЕООД на Г.А., като страните привидно изписали в договора дата 22.10.2014г. За да придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К. Г.“ ЕООД на Г. АТ. АТ., че това е извършено преди цесията между „К. Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД същите, твърди ищецът: „умишлено са изписали в договора за прехвърляне на вземане като дата един ден по-ранна от договора за цесия сключен между „* „ ЕООД и „ И. „ ЕООД. Изрично ищцовото дружество оспорва достоверността на датата на договора за прехвърляне на вземане между „К. Г.“ ЕООД на Г. АТ. АТ., като твърди, че същият не е сключен на 22.10.2014г., а едва през 2021 г. Тези действия на „К. Г.“ ЕООД и Г.А., счита ищцовото дружество, че били направени с единствената цел: „да увредят законните права и интереси на „И.“ ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане“ . Същите били и в разрез и със сключената между „К. Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К. Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД/, подписана на 23.12.2014г. Съгласно чл. 8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К. Г.“ ЕООД декларирало, че към датата на сключване на договорите за продажба на вземане, описани подробно в Приложение № 1 /процесното под номер 191 от приложението/, е изключителен собственик на вземането по чл. 1, ал. 1, буква „А“ от договорите, като същият се задължил да не прехвърля на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за прехвърляне на вземания, приложени в Приложение №1.

Според ищцовото дружество било видно от представеното към настоящата искова молба доказателство Уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД за сключения договор за цесия между „К. Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД,че цесията била съобщена на длъжника „Е. П. П.“ АД на 26.10.2014г. (Доказателство № 5: Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 26.10.2014г. ).От друга страна по настоящото дело нямало приложени доказателства, нито твърдения „К. Г.“ ЕООД да е уведомявал длъжника за цесия между него и Г.А. - което също за ищеца представлявало ясна индиция за антидатиране на договора за цесия между „К. Г.“ ЕООД и Г.А.. Съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,подчертава ищцовото дружество, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. С Решение от 01.07.2005г. на ВКС по гр.д. №1046/2004г., т.к. , 2-ро т.о., решаващият състав приел, че: „Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. След този момент цедентът не може да прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие договора за цесия, цедентът е загубил вземането си, той не е материалноправно легитимиран и нищо не може да оттегля, респ. да влияе на отношенията между длъжник и цесионер. Да се приеме обратното, означава, че цедентът все още е носител на правата, които е прехвърлил на новия кредитор, което противоречи на същността на договора за цесия.Договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането и със съобщаването му на длъжника.

Немислимо е да се сложи край на нещо, което не съществува. Цедентът би могъл да се 3 легитимира като носител на материалното право, след като вече го е загубил, поради цедирането му, но само ако отново го придобие „.Следователно „И. „ ЕООД, обобщава в исковата си молба, че надлежно е придобило от „К. Г.“ ЕООД вземане за сумата в размер на 1861,12 лв., по Договор за цесия от 23.10.2014г., като цедентът „К. Г.“ ЕООД е изпратил Уведомление на длъжника „Е. П. П.“ АД на 26.10.2014г. След тази дата /26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е. П. П.“ АД за процесното вземане бил именно ищцовото дружеството „И." ЕООД.

По-късното прехвърляне на вземането в размер на 1861,12 лв. по Фактура № 0084281168/20.09.2011 г. в Г.А. с антидатирана цесия нямало никаква правна стойност, тъй като след уведомяването на длъжника „Е. П. П.“ АД за цесията между „И.“ ЕООД и „К. Г.“ ЕООД единствен кредитор по това вземане било ищцовото дружество „И.“ ЕООД. От представените към исковата молба доказателства, счита още ищцовото дружество, че се установявало, че Уведомлението по договора за цесия сключен между „К. Г.“ ЕООД и „П.

М.“ ЕООД е от дата 20.01.2015г., т.е. няколко месеца след като „Е. П. П.“ АД било уведомено, че титуляр по процесното вземане е именно „И.“ ЕООД.

На следващо място, в исковата молба ищцовото дружество подчертало, че безспорно чрез предявяване на иск за титулярство на процесното вземане и представянето на цесия затова, ответникът Г. АТ. АТ. оспорвал обстоятелството, че „И.“ ЕООД е титуляр на процесното вземане. Следователно ответникът Г. АТ. АТ. правел изрични твърдения /вкл. като представял антидатирани документи/, че той е носител на процесното вземане, което на самостоятелно основание обективирало правния интерес на „И.“ ЕООД да заведе настоящия положителен установителен иск.В подкрепа на твърденията си за наличие на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск а и допустимостта на иска, ищецът се позовава на практиката на въззвиния Окръжен съд Варна, обективирана в Определение по ВЧТД № 621/2020 на ВОС, Т.О., докл. Мария Терзийска и Определение по ВЧТД № 641/2020 на ВОС, Т.О., докл. Галина Чавдарова и др., според която категорично се приема, че : „с оглед целените правни последици от успешното провеждане и доказване на установителната претенция, в това число възможността за реализация на вземането срещу длъжника „Е. П. П.“ АД, не може да се отрече правен интерес за „И." ЕООД от установяване на сигурност по отношение законосъобразното предприемане, респективно упражняване на права, т.е. установяване наличие на противопоставимо на ответника основание за извършване на валидни правни действия.“С оглед на изложеното, ищцовото дружество мотивира наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане компетентния съд да постанови решение, по силата на което да признае за установено между страните Г. АТ. АТ. и „И.“ ЕООД, че „И.“ ЕООД с ЕИК **** , със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Р. К. М. е титуляр на вземането в размер на 1861,12 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и дванадесет стотинки ), представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е. П.

П.“ АД фактура № 0084281168/20.09.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което 4 вземане е прехвърлено от „К. Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 25.03.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10007/2014г., 18 с-в в полза на „К. Г.“ ЕООД.

Отправеното до съда искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните: Г. АТ. АТ., ЕГН: ********** и „И.“ ЕООД, ЕИК ****, че „И.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Р. К. М. е титуляр на вземането в размер на 1861,12 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и дванадесет стотинки ), представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е. П. П.“ АД фактура № 0084281168/20.09.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К. Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г ., за която сума има издаден изпълнителен лист от 25.03.2019 г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10007/2014г., 18 с-в в полза на „К. Г.“ ЕООД, на основание чл.124,ал.1 ГПК.