Решение № 14037 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14037 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110146999 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Й. Й. Й. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 6363,30 евро /в левова равностойност от 12 445,54 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по мотоциклет марка „Дукати“, модел „Десерт Х“, с рег. № СА 5..., вследствие на ПТП, настъпило на 14.11.2023 г. около 07:50 часа в гр. София, по ул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от ул.

„8-ми декември“ към ул. „Проф. Атанас Иширков“ и в района на № 56, ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. до окончателното плащане, както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 650,23 евро /в левова равностойност от 1 271,74 лева/, представляваща мораторна лихва върху заплатената от ответника главница от 4934,66 лева за периода от 20.12.2023 г. до доброволно извършеното плащане на 28.10.2025 г.

Ищецът Й. Й. Й. твърди, че на 14.11.2023 г. около 07:50 часа в гр. София, по ул.

„Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от ул. „8-ми декември“ към ул.

„Проф. Атанас Иширков“ и в района на № 56, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фиат“, модел „500", peг. № СТ 2..., и мотоциклет марка „Дукати“, модел „Десерт Х“, с рег. № СА 5..., по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел „500", peг. № СТ 2..., който предприема непозволена маневра обратен завой, с цел да се включи в движението по посока на ул. „8-ми декември“, и удря попътно движещия се мотоциклет. Излага, че в резултат на реализирания удар са възникнали множество щети по мотоциклета, собственост на ищеца, а именно: дясно огледало, ляво огледало, дясна планка за закрепване на степенка, задна дясна степенка, горна плоча (рамка) за куфар, страничен защитен спойлер, резервоар за гориво, топлинен протектор, щифт за педал, дясна степенка, винт, държач, комплект спирачен лост, горен куфар от алуминий 1706, заглушител, капак на съединителя, капак, шплент и щифт за степенка.

Твърди, че във връзка с процесното ПТП било образувано досъдебно производство № 11370/2023 г., а впоследствие и НАХД № 1593/2025 г., което приключило с одобрено от съда споразумение, съгласно което водачът Д. К. се признава за виновна за настъпване на произшествието и което споразумение има значение на влязла в сила присъда.

1

Сочи, че за лек автомобил марка „Фиат“, модел „500", peг. № СТ 2..., е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, сключен с ответното дружество, с оглед на което с молба с вх. № 6268/20.12.2023 г. ищецът е завел претенцията си към него за заплащане на обезщетение за претърпените от виновния водач имуществени вреди. С оглед на обстоятелството, че към настоящия момент плащане от страна на ответното дружество не е извършено, обуславя правния си интерес от предявяване на исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 12 445,54 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между него и водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел „500", peг. № СТ 2.... Оспорва механизма на процесното ПТП, както и че всички твърдени от ищеца увреждания по мотоциклета са в причинно – следствена връзка с реализирания на 14.11.2023 г. удар.

Твърди, че изключителна вина за настъпване на произшествието има водачът на мотоциклета, с оглед допуснатите от него нарушения на ЗДвП – тъй като не е поддържал необходимата дистанция пред движещото се пред него МПС „Фиат“, модел „500", peг. № СТ 2.... Заявява, че след завеждане на делото е заплатил сумата 4934,66 лв., при съобразяване приноса на двамата водачи. Намира, че претенцията е завишена по размер, тъй като не кореспондира със средните пазарни цени към датата на ПТП. С оглед на това и при евентуално уважаване на исковата претенция, моли същата да бъде в по-малък размер при съобразяване Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. и приложения № 1-6 от нея. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване при твърдения, че водачът на мотоциклета е управлявал МПС със скорост над максимално разрешената.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателност на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на следните правопораждащи факти: 1. предпоставките по чл.

45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди , както и размера на имуществените вреди; 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответника.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да докаже погасяването на дълга.

С оглед становищата на страните за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен между ответника и водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел „500", peг. № СТ 2..., настъпване на процесното ПТП на 14.11.2023г. със сочените в ИМ участници.

Формираният правен спор по делото е концентриран върху въпросите за механизма на ПТП, вината на водача на процесното МПС за настъпване на ПТП, вида и характера на претърпените от ищеца имуществените вреди по мотоциклет „Дукати 2

Десерт Х“, с рег. № СА5..., наличието на причинно-следствена връзка между първите и процесното ПТП, както и размера на обезщетението за причинените имуществени вреди.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К – 670 от 14.11.2023 г., съставен от дежурен младши автоконтрольор при „Пътна полиция“ на СДВР, приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица на ПТП-то, съставени от разследващ полицай, от 14.11.2023 г., опис на щети по претенция, преводно нареждане, събрани гласни доказателствени средства, както и от заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 14.11.2023г., около 07:50 часа, в гр. София, водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „500", peг. № СТ 2..., предприема маневра за обратен завой от спряло състояние на ул. „Акад. Стефан Младенов“, като в същото време и по същата улица се е движел мотоциклет „Дукати Десерт Х“, с рег. № СА5..., с посока на движение ул. „Атанас Иширков“. Вследствие на предприетата от водача на лекия автомобил маневра, траекториите на двете превозни средства са се пресекли и е настъпил удар между тях, в резултат на който мотоциклетът е променил траекторията си на движение и е навлязъл в платното за насрещно движение, където е реализирал втори удар с паркирания лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № СВ0....

За установяване механизма на ПТП като свидетел по делото е разпитан по делегация и водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „500", peг. № СТ 2... – Д.

К. К.. Същата е разказала пред съда, че си спомня за произшествието, настъпило на 14.11.2023 г. в 07:50 часа в гр. София, като излага следните твърдения за механизма: В деня на ПТП-то свидетелката сочи, че е отивала на работа, като атмосферните условия били добри. Излага, че автомобилът й е бил паркиран на ул. „Акад. Стефан Младенов“, като след потегляне е предприела маневра обратен завой, за да се придвижи по бул. „8-ми декември“ в посока към ул. „Атанас Иширков“. Сочи, че преди настъпване на произшествието е подала ляв мигач, за да се включи в движението и да направи ляв завой, и въпреки, че се е огледала преди да потегли с автомобила, не забелязала движещия се по ул. „Акад. Стефан Младенов“ мотоциклетист. Твърди, че същият се е движил с не повече от 30-35 км./ч., като свидетелката е признала пред разпитващия по делегация съд, че е виновна, защото не го е видяла при предприемане на маневрата. Изложила е твърдения, че в резултат на произшествието били ударени предния ляв калник или фар на автомобила й, както и решетката му отпред, а по отношение на мотоциклета е посочила, че си спомня само за нанесени вреди по каската на ищеца.

С оглед релевираните в открито съдебно заседание от 17.02.2026 г. от ищеца доводи за непълнота на показанията на допуснатия свидетел Д. К. К., дадени пред РС – Казанлък, настоящият съдебен състав е допуснал разпит на същата при режим на призоваване.

Разпитана в открито съдебно заседание от 31.03.2026 г., свидетелката разказва, че в деня на процесното произшествие е била паркирала лекия си автомобил на платното за движение на бул. „Акад. Стефан Младенов“, и след като се опитала да се включи към бул.“8-ми декември“, чрез предприемане на маневра обратен завой, бил реализиран удар с процесния мотоциклет. Твърди, че преди да извърши маневрата се е огледала отляво и отдясно, като отляво не е имало никой, а отдясно се е наложило да изчака преминаващ автомобил, след което потеглила. Сочи, че в момента на удара е била точно по средата на пътното платно, като пътят бил двулентов. Свидетелката заявява, че след удара автомобилът й е останал на място, а мотоциклетът се е 3 отклонил няколко метра напред вляво, като на място пристигнали служители на МВР и Бърза помощ. Твърди, че в резултат на произшествието по автомобила й са възникнали вреди по ляв калник, фар и решетка. Сочи, че не си спомня дали и какви вреди са възникнали по мотоциклета на ищеца.

Показанията на свидетелката К. са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал – писмени доказателства и заключение по съдебно – автотехническа експертиза.

С оглед на изложеното, съдът намира, че механизмът на процесното ПТП от 14.11.2023 г. е безспорно установен, като следва да бъде обсъден въпросът относно претърпените от ищеца имуществени вреди, причинно-следствената връзка между тях и произшествието и вината на застрахования при ответника водач за настъпването им.

От изслушаното заключение по съдебната – автотехническа експертиза се установява, че пътното платно в района на най-вероятното място на настъпване на проценото ПТП е съставено от четири ленти за движение, по две във всяка посока, разделени помежду си с двойна непрекъсната линия, като лентите са за движение в една посока и са разделени помежду си с бяла единична прекъсната линия. Установено е от експертизата, че в района на настъпване на произшествието, към момента на удара са липсвали знаци, които да указват максимално разрешената скорост на движение, с оглед на което се приема за максимално допустима скорост в населени места такава от 50 км./ч. Вещото лице посочва, че в момента на потегляне на лекия автомобил мотоциклетът се е намирал на разстояние 16,02 метра от мястото на удара, като по посочена в експертизата формула е изчислено, че последният се е движел с 38,45 км.ч., а лекият автомобил – с 10 км./ч. преди настъпване на ПТП-то. От събраните по делото доказателства се установява, че видимостта на водачите на двете превозни средства, преди настъпване на удара, не е била ограничена, като при извършено сравнение на опасната зона на мотоциклета (20,19 метра) и отстоянието му от мястото на удара в момента, в който лекия автомобил е потеглил, се стига до извод, че ищецът не е имал техническа възможност да предотврати настъпване на удар, при движение с установената по делото скорост /38,45 км./ч./, която е в рамките на максимално разрешената скорост в участъка на процесното произшествие. От своя страна пък, водачът на лекия автомобил е следвало да предприеме поведение, преди да извърши маневра обратен завой, чрез което да се убеди, че ще може да завърши същата безопасно и без да настъпи съприкосновение с някой от останалите участници в движението, в случая с движещия се от лявата страна на автомобила мотоциклет „Дукати“.