Решение № 68 от 11.03.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. С., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 30/14.06.2024г., постановено по гр.д.№ 62/2021г. по описа на Районен съд-Ч. е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС правото на ползване на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ч., одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на изп. директор на АГКК,последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 09.02.2021г. с административен адрес: град Ч., област С., ***, с площ 355 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: /ниско застрояване /до 10 м/, при граници: ***, ***, ***,

***, между съсобствениците С. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., област П., ***, М. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. ж.к. С. № 1Б, вх. Б, ет. 2,ап. 67 и Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., *** по вариант втори от заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице инж.Р.К., и приложената към него схема, която, приподписана от настоящия съдебен състав, представляваща неразделна част от настоящото решение, както следва: на ищеца С. М. Т., ЕГН **********, се предоставя ползването на част от поземления имот, с площ на частта 24.85 кв.м., в това число незастроена площ 15.29 кв.м., стопанска постройка 8 кв.м. и антре 4 кв.м., представляваща ДЯЛ III от заключението на вещото лице и схемата към него, оцветена със син цвят на схемата; на ответника М. А. Т., ЕГН **********, се предоставя ползването на част от поземления имот, с площ на частта 84.34 кв.м., в това число незастроена площ 56.14 кв.м., 1 стълби към сграда с ид. № *** – 4.20 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв. м., представляваща ДЯЛ I от заключението на вещото лице и схемата към него,оцветена с червен цвят на схемата; на ответника Е. А. К., ЕГН **********, се предоставя ползването на част от поземления имот, с площ на частта 27.49 кв.м., в това число незастроена площ 15.49 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12.кв.м., представляваща ДЯЛ II от заключението на вещото лице и схемата към него, оцветена със зелен цвят на схемата;Отредена е обща част за ползване от С. М. Т., М. А. Т., Е. А. К., Л. И. К., Ю. Е. К., М. Б. К., А. Е. К. и Т. М. К., представляваща достъп до водомерна шахта и подходи, необходими за достъп и обслужване на сграда с идентификатор ***, оцветена в жълт цвят на приложената към заключението схема; отредена е обща част за ползване от Е. А. К., Л. И. К., Ю. Е. К., М. Б.

К., А. Е. К. и Т. М. К., представляваща достъп до етажи 2, 3 и 4 от сграда с идентификатор ***, оцветена в бял цвят на приложената към заключението схема. Осъден е Е.

А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., *** да заплати на С. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. К., област П., *** сумата в размер на 72.22 лева, представляваща направени разноски по делото пред настоящата инстанция за платена държавна такса и депозит за СТЕ, съразмерно на правата му в съсобствеността на процесния имот. Постановено е, че схемата, представляваща вариант № 2 от заключението на вещото лице инж. Р.К. по изготвената и приета СТЕ, приложена на л. 366 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

Решението е обжалвано от С. М. Т., чрез пълномощника му адв. В. И.-С. с въззивна жалба с вх.№ 2009/16.07.2024г. с оплаквания за немотивираност и неправилност, като постановено в противоречие е трайната съдебна практика. За да разпредели правото на ползване по вариант втори от заключението на СТЕ съдът е приел, че дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му. В случая всички съсобственици на процесния имот притежават обекти в сградата, която с в режим на етажна собственост и отделно от това всеки съсобственик притежава друга самостоятелна сграда в имота. Твърди се, че е налице съчетание между т.нар. вертикална етажна собственост и хоризонтална етажна собственост. Не може да се твърди, че правата на собственика на индивидуалната сграда не биха били зачетени, ако се приеме, че земята е загубила своя самостоятелен характер. След учредяването на право на строеж за гаражите в ПИ и след извършеното строителство/надстрояване на трети и четвърти жилищни етажи от сграда с идентификатор ***, е възникнала етажна собственост. В момента на възникване на тази етажна собственост земята е загубила своята самостоятелност. С факта на надстрояването с още два етажа на сградата и с факта на построяването на гаражите е възникнала хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗС и собствеността върху прилежащата земя следва 2 да се разпредели и прехвърли срещу заплащане на собствениците на индивидуални самостоятелни обекти при условията на чл.40 от ЗС. Съгласно трайната съдебна практика след учредяването право на строеж на индивидуални сгради и след построяването им в съсобствен имот, земята се е превърнала по предназначение в обща част и с загубила своята самостоятелност. Етажна собственост възниква не само когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот. И в двата случая теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, поради което разпределението следва да се извърши по реда на чл.40 от ЗС. Застроен терен /урегулиран поземлен имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда (Решение № 137/29.11.2018 г. по гр. д. № 4874/2017г. на ІІг.о. на ВКС).И в двата случая поземленият имот е загубил своето самостоятелно предназначение и разпределението следва да бъде осъществено по реда на чл.40, ал.2 от ЗС. При тази хипотеза делото следва да бъде върнато за ново разглеждане като се изготви съответната експертиза за прилагане правилото на чл.40, ал.2 от ЗС. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че разпределението следва да се извърши по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Съгласно съдебната практика при разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС се изхожда само от фактическото положение. Районният съд обаче, въпреки тази съдебна практика и приетото за установено от показанията на свидетелите, че от южната страна на гаража на Т. има отвор за врата, е приел, че не е налице възможност за излаз на ищеца към южната част от имота.

Процесният поземлен имот има лице и входове от две улици и доколкото ищецът откъм южната част на имота от улица „Ц.К.“ има входна /дворна/ врата, необосновано е прието, че ищецът няма възможност за излаз в южната част от имота.След като е налице етажна собственост по отношение на жилищната сграда с идентификатор *** на всички собственици на самостоятелни обекти, включително и тези на трети и четвърти етаж, които нямат право на собственост върху дворното място, следва да имат достъп и подход до сградата, като този достъп може да се осигури и с вариант четвърти от заключението на вещото лице, който вариант в по-голяма степен отговаря на нуждите на страните. В жалбата се твърди, че частта, определена за индивидуално ползване от С. Т. откъм улица „Н.Ч.“, по продължение на границата на имота от западната и северозападната страна от входа откъм улицата до шахтата е невъзможно да бъде ползвана, тъй като попада непосредствено под оградата, която е построена на нивото на тротоара, а самата част е под нивото на тротоара. В тази част липсва осветеността, която съществува от южната част на имота. Жалбоподателят сочи, че не претендира ползване непосредствено пред жилището на М. Т., но частта, която е под прозорците му и зад неговия гараж може да се ползва от него.

Съгласно установената съдебна практика на разпределение по реда на чл.32,ал.2 от ЗС подлежи само незастроената част от съсобствения терен извън усвоената за законно построените сгради (Решение № 252/25.11.2014 г. по гр.д. № 933/2014 г. на І г.о. на ВКС), поради това гаражът на С. Т. е законно построен и квадратурата на същия не следва да се 3 включва в тази на ползваните от него части съобразно квотата му в съсобствеността върху поземления имот. По този начин е ощетен както с квадратурата на антрето, така и с квадратурата на гаража. На приспадане подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж- Решение № 94/28.03.2012 г. по гр.д. № 897/12 г. на ІІг.о.; Решение № 51/07.05.2013 г. по гр.д. № 764/12г. на II г.о.; Решение № 99/23.05.2013 г. по гр.д. № 509/2012 г. на II г.о. и др. Правомощието на съсобственика, изградил сграда в общия имот въз основа на надлежно учредено право на строеж, да ползва застроената част, е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза вещно право, което на собствено основание поражда за него правомощие да владее и да ползва застроената част – по арг. от чл. 64 ЗС. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал.1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с вещта. По отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими правилата на съсобствеността. (Решение № 2 от 18.03.2016 г. но гр. д. № 3267 / 2015 г. на І г.о.)В противоречие с посочената съдебна практика вещото лице е приспаднало от квадратурата за ползване от С. Т. и от Е. К. площта на гаражите им, които са построени въз основа на учредено право на строеж. Неправилно съдът е приложил в тази част експертизата без да съобрази задължителната съдебна практика. Необосновано вещото лице инж.К. е посочила, че антрето, което е към етажа на С. Т., е извън квадратурата по документа му за собственост. В този смисъл погрешно тази площ от 4 кв.м е добавена втори път към площта за ползване на С. Т.. Видно от Постановлението за възлагане това антре е част от жилището, част от общата площ от 84 кв.м. С изключването му от тази квадратура се ощетява ищецът, който в обема на правото си на собственост на първия етаж притежава това антре.Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се приеме, че поземленият имот е загубил своя самостоятелен характер и собствениците на индивидуални обекти в него следва да получат право на ползване съгласно чл.40, ал.2 от ЗС, а ако съдът приеме, че разпределението следва да се извърши по реда на чл.32, ал.2 от ЗС да се избере друг вариант, който да отговаря на интересите на страните, като се осигури достъп до жилищната сграда на всеки от собствениците на самостоятелните обекти, както и да се осигури възможност на ищеца да ползва реална част от незастроеното дворно място с южно и югоизточно изложение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2060/22.07.2024г. от М. А. Т., чрез пълномощника й адв.Н. С., в който оспорва същата като неоснователна. Сочи, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. Твърди се, че с въззивната жалба за първи път се прави оплакването, че процесния поземлен имот е загубил своя самостоятелен характер и собствениците на индивидуални обекти в него следва да получат право на ползване съгласно чл.40, ал.2 от ЗС. Ищците с исковата си молба и след оставянето й без движение с молбата –уточнение са определили търсената от тях защита по чл.32,ал.2 от ЗС и несъстоятелно е във въззивната си жалба да се иска разпределението да се извърши по правилата на чл.40,ал.2 от ЗС, при положение, че от 4 събраните по делото доказателства се установява, че процесния имот може да бъде разпределен само по реда на чл. 32,ал.2 от ЗС. Имотът не е обща част към сградата, тъй като не принадлежи на всички етажни собственици и най-вече защото в него има сградииндивидуална собственост, затова и правилно първоинстанционния съд е приел, че теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата предназначение, т.е. не представлява обща част, в който смисъл е и съдебната практика ( Решение № 816/07.07.2011г. по гр. д. № 2028/2009 г., I г. о., Решение № 1323/25.10.1984 г. по гр. д. № 484/84 г. на IV г. о., Определение № 270/07.11.2003 по гр.д. № 217/2003 г. на ВКС, I г. о., Решение № 676/05.04.1976 г. по гр. д. № 290/1976 на I г. о. и др.), в която се приема, че когато в едно дворно място има хоризонтално разположени две и повече сгради и те са собственост на отделни лица, не е налице етажна собственост. Етажна собственост възниква за всяка сграда поотделно, тъй като в нея различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в сградата.Етажната собственост се отнася до вертикално изградена постройка, в която са разположени самостоятелни обекти на собственост. Освен това в хипотезата на т. н. наречената "хоризонтална етажна собственост" извън режима на земята, която по своята неделимост е аналогичен на обща част, не са налице другите характеристики на обща етажна собственост и наличие и на другите общи части между двете сгради, визирани в чл. 38, ал. 1 ЗС, които съществуват само при вертикално изградена постройка, в неразривна връзка със самостоятелните обекти на собственост. Следователно между собствениците на отделните сгради съществува съсобственост върху дворното място, поради което отношенията между собствениците на двете сгради следва да се разгледат и уредят по реда на чл. 32 ЗС,като се разпредели ползването между собствениците на двете сгради, което е направил съдът в обжалваното решение. Неоснователно е и твърдението, че районният съд не е приложил съдебната практика, че на разпределение ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС подлежи само незастроената част от съсобствения терен извън усвоената за законно построените сгради, с изрично оплакване, че е включил при разпределението гаражите, които са индивидуална собственост. Във всички варианти вещото лице е посочило, че предлага разпределение ползването на незастроената част от собствения терен извън усвоената площ за законно построените сгради. Несъстоятелно е оплакването, че антре от 4 кв.м. определено за ползване от Т., е включено в постановлението за възлагане от ЧСИ. В съдебно заседание от 05.02.2024г. вещото лице К. установява, че това антре не е антре от жилищната сграда с квадратура 85 кв.м., а е пристроено с една метална конструкция, извън квадратурата от 85 кв.м. Сочи се, че правилно първоинстанционния съд е избрал като най-удачен вариант втори, който в най-голяма степен отговаря на установеното по делото фактическо ползване на имота и същевременно е съобразен не само с квотите на страните в съсобствеността, но и необходимостта да се осигури подход и от южната част от имота към сградата в режим на етажна собственост, както на останалите съсобственици на ПИ, така и на етажните собственици, които не притежават идеални части от същия, с оглед обслужването и поддържането й. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.