Определение № 6250 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6250 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100110939 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Комплексна опитна станция – Ямбол“ ЕООД, с която са предявени искове срещу Прокуратурата на Република на България и Областна дирекция на МВР-Сливен. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците.

Съдът приема предявените искове за редовни и допустими.

1. По правната квалификация на предявените искове:

Ищецът претендира обезщетения за имуществени вреди, причинени от противоправно поведение, извършено от служители на ответниците и изразяващо се в незаконно – в нарушение с разпоредбите на НПК, изземване на готова продукция растителна маса коноп с общо тегло от 1 500 кг., собственост на „КОС - Ямбол“ ЕООД, неправомерен отказ да бъде върната иззетата продукция, както и незаконосъобразно унищожаване на част от иззетата продукция (622 кг), без надлежно произнасяне на съда и без основание за това.

Първоначално приетата от съда правна квалификация (в производството по чл.129 ГПК – за целите на определяне и събиране на дължимата държавна такса), а именно – по чл.2б ЗОДОВ е неправилна, доколкото съобразно фактическите твърдения в исковата молба, ищецът не се позовава на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

След проучване на приложимата съдебна практика по аналогични случаи съдът установи, че с постановено по реда на чл.290 ГПК решение 1

№465 от 20.12.2011 г. по гр.д. №1794/2010 на ВКС, ІV ГО, касационно обжалване по което е допуснато по въпрос относно правната квалификация на иск за вреди от изземване и задържане на вещта като веществено доказателство, когато е липсвала необходимост съгласно НПК, е даден отговор, че „претърпените вреди и пропуснати ползи от предварително производство, което е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещ като веществено доказателство, подлежат на обезщетяване по иск с правно основание чл.49 ЗЗД“. В подобен смисъл е и разрешението, дадено с решение № 76 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС – „всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и задържане на вещта като веществено доказателство в предварителното производство, подлежат на обезщетяване по чл. 49 ЗЗД“.

Изложените в исковата молба твърдения формално попадат в приложното поле на новата норма на т.9 на чл.2, ал.1 ГПК – за вреди от установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс. Доколкото обаче фактическият състав е приет с разпоредба, обнародвана с ДВ, бр. 36 от 2024 г., същата не е съществувала към момента на възникване на претендираните вземания, съответно – не може да послужи за тяхна правна квалификация.

Ето защо съдът приема, че исковете следва да бъдат квалифицирани по реда на чл.49 ЗЗД. Новата правна квалификация води до извод за нередовност на исковата молба, тъй като дължимата държавна такса съгласно чл.1 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 4 на сто върху цената на иска или 64 503,24 евро. На ищеца следва да се дадат указания за довнасяне на дължимата държавна такса в така определения размер.

2.По възражението на ответника за Областна дирекция на МВР-Сливен за местна подсъдност:

Разпоредбата на чл.115, ал.1 ГПК предвижда алтернативната възможност за ищеца да предяви исковете си за вреди от непозволено увреждане: според общата подсъдност (чл.105 – чл.108, ал.1 ГПК) или по местоизвършването на деянието (чл.115, ал.1 ГПК). В същото време, 2 доколкото ответници по иска са държавни учреждения, приложима е нормата на ал.2 на чл.108 ГПК, според която исковете срещу държавата и държавни учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Съобразно задължителната практика по прилагането на чл. 108, ал. 2 ГПК (определение № 1971 от 05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1997/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и цитираните в него: определение № 620 от 23.07.2021 г. по к. ч. гр. д. № 2699/2021 г., определение № 544 от 16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019 г. на III ГО, определение № 48 от 12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г. на IV ГО, определение № 52 от 18.10.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС) нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална и императивна, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и чл. 105 ГПК.

Доколкото съдът приема, че квалификацията на иска е по чл.49 ЗЗД, неприложими са специалните процесуални правила, установени в ЗОДОВ – чл.7, според които исковете се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Ето защо, макар седалището на ищеца да е в гр. София, той не може да се ползва от учредената специална подсъдност по чл.7 ЗОДОВ.

Доколкото твърдените вреди са от изземване, отказ за връщане и унищожаване на движими вещи, собственост на ищеца, то местонастъпването на деликта е в землището на гр. Сливен, където се твърди да са извършени посочените противоправни действия и бездействия на ответниците. Това е и мястото на възникване на деликтното правоотношение, от което се претендират вреди. Съответно – съгласно специалната и императивна норма на чл.108, ал.2 ГПК, която дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и чл. 105 ГПК, местно компетентен да разгледа и реши делото е съдът, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът – Окръжен съд – Сливен.

Към настоящия момент съдът констатира нередовност на исковата молба – не е внесена в цялост дължимата държавна такса. Доколкото обаче тази нередовност се установява в процесуален етап след размяна на книжа по чл.131 ГПК – поради промяна на първоначално приетата правна 3 квалификация, то с оглед своевременно направения отвод за местна подсъдност, компетентен да извършва процесуални действия, включително по реда на чл.129 ГПК, е местно компетентният съд. Ето защо, макар да е констатирана нередовност, процесуалните действия по отстраняването й следва да се извършат след приемане на делото за разглеждане от Окръжен съд – Сливен. Поради което и на основание чл.118 ГПК, производството следва да се прекрати и делото да се изпрати за разглеждане на Окръжен съд – Сливен.

По изложените съображение, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №10939/2025 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – Сливен.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от определението.

Делото да се изпрати на Окръжен съд – Сливен след влизане в сила на определението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4