Решение № 1248 от 01.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100111018 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищецът Б. Х. Б. твърди, че на 27.02.2022 г., около 10:30 часа, вървял от лявата страна на ул. “*******” с посока на движение от ул. “Иван Киров” към ул. “Шарл Шампо”. Пред № 104, бл. 1 стъпил накриво в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя. В резултат получил счупване на външен малеолус на десния крак. След инцидента посетил УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД, където била констатирана фрактурата и му била поставена гипсова имобилизация. На 02.03.2022 г. му бил издаден болничен лист за временна натрудоспособност за период от 14 дни, считано от 02.03.2022 г. На 07.03.2022 г. бил извършен контролен преглед, направена била рентгенография, за прегледът ищецът заплатил потребителска такса от 2,90 лв. Фрактурата била имобилизирана с гипсов ботуш. На 16.03.2022 г. ЛКК продължила отпуска с 30 дни, считано от 16.03.2022 г. На 19.03.2022 г. била извършена рентгенография на дясна глезенна става и свален гипсовия ботуш.

Твърди се вследствие на инцидента ищецът да се е възстановявал за период от около 4 месеца. През този период той търпял силни болки, движението на десния крайник било невъзможно, затруднен бил в самообслужването, поддържането на хигиена, извършване на дейности от ежедневието. Нуждаел се от помощ за ежедневни нужди. Преживял силен страх, станал раздразнителен и напрегнат. Ищецът твърди ответникът да не е изпълнил 1 задължението си за поддържане на пътния участък в изправно състояние. По изложените съображения претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и обезщетение в размер на 2,90 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми считано от 27.02.2022 г. до окончателното изплащане.

В отговор ответникът Столична община оспорва иска. Посочва, че твърдяният инцидент е настъпил в светлата част на денонощието, не е имало влошени метеорологични условия, дупката е била изцяло видима и ищецът е могъл да предотврати настъпването на инцидента. Ищецът е бил задължен да ползва за придвижване тротоара, а не пътното платно. При прегледът в УБМАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД е отразено ищецът да е отказал оперативно лечение, наложително по медицински критерии, като така с поведението си е допринесъл за удължаване на оздравителния период. Посочва се, че вредите са недоказани, евентуално – че петендираното обезщетение е прекомерно.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Г., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез юрк. Стойкова, оспорва иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.М.. Свидетелят сочи, че е бил с ищеца през февруари 2022 г., заедно отишли в кв. „Манастирски ливади“, на ул. „*******“, в края на ул. „Ив. Киров“. Подминали „Геострой“, там свършвал тротоара и започвал следващия блок с гаражи. Ищецът вървял пред свидетеля, изведнъж стъпил в една шахта без капак. Свидетелят видял, как крака на ищеца се изкривил, ищецът извикал от болка, не могъл да се изправи. Шахтата била под нивото на улицата, около 15 см. Свидетелят помогнал на ищеца да стъпи и го закарал до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, 2 където констатирали фрактура и гипсирали крака на ищеца. Възстановявал се около 4 месеца. За ищеца се грижела жена му – по професия медицинска сестра. Първия месец ищецът станал трудно, не можел да работи, да се облича, обува. В хода на разпита свидетелят конкретизира, че шахтата е на пътното платно, тъй като на мястото няма изграден тротоар.

Ищецът е представил болнични листове за временна неработоспособност за периода 02.03.2022 г. – 15.03.2022 г., 16.03.-14.04.2022 г., както и фискален бон за сумата от 2,90 лв., издаден на 07.03.2022 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Експертът посочва, че при инцидент на 27.02.2022 г. ищецът е получил травматично увреждане в областта на дясна глезенна става, изразяващо се във фрактура на фибуларния (латерален, външен) малеол, съпроводена с едва забележима сублуксация на талокруралната става. Фрактурата е в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент от 27.02.2022 г. Според експерта фрактурата на фибулата би трябвало да зарасне в период от около 35-45 дни до 4-6 месеца.

Този период трябва да се последва от един или няколко курса рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в засегнатата глезенна става и ходилото, както и силата на мускулите на подбедрицата. Няма данни за необходимостта за възстановителен период извън обичайния, както и за усложнения. При личен преглед на ищеца вещото лице констатира самостоятелна походка, без помощни средства и без накуцване. Клякането е в пълен обем, ищецът реализира самостоятелен изправен стоеж на всеки крайник без да съобщава за болка. Няма белези и цикатрикси, налице са данни за пълна консолидация на фрактурата. Активните и пасивни движения в дясна глезенна става и ходило са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Ищецът е съобщил за болки при промяна в климатичните условия и при претоварване. Въпреки това ищецът е отговорил, че продължава да работи като хамалин и инцидентът не е довел до промяна в ежедневните му занимания. Разходът от 2,90 лв. – потребителска такса за преглед в амбулаторни условия на 07.03.2022 г. е необходим.

В съдебно заседание експертът допълва, че при оперативно лечение би имало около 15 дни разлика във възстановителния период.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по своето основание.

За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. От събраните гласни доказателства се установява, че процесния 4 инцидент е настъпил на ул. „*******“ № 104, като в участъка не е изграден тротоар. Ето защо съдът приема, че мястото на инцидента е участък на пътя, част от общинската пътна мрежа към Столична община (§7, т. 4 ЗМСМА). За да прецени дали е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки - противоправно бездействие на ответника, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 16 ЗОбС, вменяващо на общината поддръжка на вещите и имотите, общинска собственост, както и чл. 35 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според който дейностите по зимно поддържане на общинските пътища, в това число снегопочистване и опесъчаване, са задължение на Столична община. По делото не се спори, че инцидентът е настъпил в участък на пътя, част от общинската пътна мрежа към Столична община (§7, т. 4 ЗМСМА). На основание чл. 31 и чл. 30, ал. 4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.

Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици с отстраняването им във възможно най-кратък срок - чл. 167, ал. 1 ЗДв. П и арг. от чл. 3, ал. 2 ЗДв. П.

В конкретния случай се установява, че това задължение не е било изпълнено, като на ул. „*******“ пред № 104 е имало необезопасена и несигнализирана шахта с дълбочина от около 10-15 см., при стъпването в която ищецът е получил фрактура на фибуларния (латерален, външен) малеол.

Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на ищцата неизбягването на този участък от платното. За да достигне до този извод съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи липса на изграден тротоар, по който да се осъществява придвижването като възможна алтернатива. Не се установява противоправно поведение от страна на пострадалия. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на пътното платно предполага липса или своевременно обезопасяване на неравни 5 участъци, която да позволи безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице твърдяните и доказани разходи за лечение да са необходими.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите.

Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите дни от деликта, като за периода след имобилизацията се е нуждаел от помощ на трети лица - при хранене, обличане, поддържане на хигиена. Общият възстановителен период е до 2,5-3 месеца. С днешна дата фрактурата да е консолидирана, няма ограничен обем в движенията, мускулна слабост, последващи усложнения. Констатирани са единствено ревматоидни болки, както и такива при повишено натоварване, като при все това ищецът е споделил, че продължава да работи като хамалин.