Решение № 131 от 22.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Петя Шишкова

Петя Колева при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Николай Любенов като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201141 по описа за 2023 година Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Д. Ф. чрез защитника му адв. Ч. срещу решение № 193 от 30.10.2023 г. на апелативен съд – Пловдив, постановено по ВНОХД № 312/2023 г. по описа на същия съд.

В иницииращия производството документ цифрово е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, но словесно има и изразено недоволство срещу решението, описано като „порочно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон в наказателната и гражданската част, с която е осъден подс. Ф. на петнадесет години лишаване от свобода и уважен гражданския иск за неимуществени вреди“, като се претендира отмяна на решението на апелативен съд – Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда с указания за назначаване на поискана от защитата в хода на процеса съдебно-медицинска експертиза, която да установи дали подс. Ф. има „сексуално влечение и наклонности към малолетни лица“. Твърди още „необстойно обсъждане и в пълна съвкупност“ на доказателствените средства за разкриване на обективната истина; в доверяване на показанията на малолетната свидетелка и „неизвършване на критичен анализ на факта, че детето живее при бабата и дядото, които са във влошени отношения със семейството на подсъдимия и възникват основателни съмнения, че показанията на детето са необективни, поради факта, че то е 1 манипулирано“. Отправя упрек към въззивната инстанция „как при толкова твърдени от прокуратурата изнасилвания майката не се е събудила и реагирала на писъците“. Сочи, че не било логично подсъдимият да изнасилва дъщеря си в присъствието на майката и другото дете, с което били на едно легло. Като повърхностно е оценено обсъждането на показанията на свид. Г.

И., в които твърди, че е била изнасилвана от баща си, при когото живее малолетното дете А. Ф.. Намира за нелогично, ако „имало такива работи“, майката да не вземе отношение, а съдът да приема, че тя винаги е спала дълбоко и нищо не е чула. Твърди липса на „преки или косвени доказателства, че подсъдимият е изнасилвал дъщеря си - като намерен материал или вещи, както и свидетели“. Смята, че присъдата почива на предположения.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. Ч. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.

Прокурорът от Върховна прокуратура счита, че касационната жалба на подсъдимия следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Обжалваният съдебен акт намира за правилен и законосъобразен. Твърди, че съдът не е игнорирал нито едно доказателство и е изложил съображения на кои и защо дава вяра. Смята, че законът е бил приложен правилно, а наложеното наказание счита за справедливо. По тези съображения пледира да бъде оставено в сила атакуваното решение.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. Ф. – адв. К. счита касационната жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Намира решението на апелативен съд – Пловдив за правилно, законосъобразно и обосновано и претендира за потвърждаването му.

Подс. Ф. моли „делото да се върне за ново разглеждане, за да се изяснят нещата“.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 30 от 23.03.2023 г. на окръжен съд – Пловдив по НОХД № 1403/2022 г. подс. Д. Ю. Ф. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и е осъден на петнадесет години лишаване от свобода; както и в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.1 вр. ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години.

Със същата присъда подс. Д. Ф. е признат за невиновен и е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Д. Ф. е наложено едно общо най-тежко наказание от петнадесет години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е приспаднато времето, през 2 което подс. Д. Ф. е бил фактически задържан.

С цитираната присъда подс. Д. Ф. е осъден да заплати на гражданския ищец А. Д. Ф., представлявана от особения представител – адв. К., сумата от петдесет хиляди лева, обезщетение за причинени й от престъплението по чл.

152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

С описания акт подс. Д. Ф. е осъден да заплати на гражданския ищец А.

Д. Ф., представлявана от особения представител – адв. К., сумата от пет хиляди лева, обезщетение за причинени й от престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от петдесет хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда е отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, предявеният от гражданския ищец А. Д. Ф., представлявана от особения представител – адв. К., граждански иск срещу подс. Д. Ю. Ф. в размер на петдесет хиляди лева за претърпени от ищцата неимуществени вреди от престъплението по чл. 149, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

Налично е произнасяне по веществените доказателства по делото.

На подсъдимия са възложени деловодните разноски и дължимите държавни такси върху уважените размери на гражданските искове.

Пловдивският апелативен съд с решение № 193 от 30.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 312/2023 г., потвърдил атакуваната пред него по жалби на подс. Ф. и особения представител на частния обвинител и граждански ищец А. Д. Ф. – адв. К., присъда № 30 от 23.03.2023 г. по НОХД № 1403/2022 г. на Пловдивския окръжен съд.

Касационната жалба на подс. Ф. срещу акта на апелативния съд съдържа редица оплаквания за необоснованост, макар и подведени под касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Тъкмо на тази плоскост на възраженията, въведени от подс. Ф. чрез защитника му, ще бъде отговорено с настоящото решение, т. к. необосноваността не е касационно основание. Преди това обаче се налага определяне на рамките на касационната проверка, предвид произнасянето на второинстанционния съд по три обвинения срещу подсъдимия и три предявени граждански иска срещу него с различна съдба, против не всички, от които има подадени жалби.

Видно от съдържанието на жалбата на касатора, с нея не се изразява недоволство срещу потвърденото с решението на апелативния съд оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 149, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК и отхвърляне на гражданския иск за това деяние; липсва жалба от особения представител на частния обвинител и граждански ищец в тези части, както и протест на прокурора, поради което следва да се приеме, че в тези части решението е влязло в сила.

Не подлежи на касационен контрол актът на въззивния съд и в частта за 3 осъждането на подс. Ф. по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК и досежно присъденото на гражданската ищца обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от това деяние отново поради липса на жалба срещу решението от правоимащите субекти.

Следователно, на вниманието на касационната инстанция е поставено решението на въззивния съд единствено в частта относно произнасянето му по обвинението срещу подсъдимия по чл. 152, ал. 4 от НК и гражданския иск за това престъпление.

Жалбата на касатора е допустима, но неоснователна.

Прочитът на делото не води до извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на постановеното съдебно решение и връщане на делото на въззивния съд. При осъществената проверка се установи, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция са били валидно събрани всички относими доказателства, които са били обсъдени подробно от двете съдебни инстанции.

За неоснователно настоящата инстанция намира възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с отказ от страна на контролирания съд да бъде назначена поискана от защитата съдебно медицинска експертиза, която да установи дали подс. Ф. има „сексуално влечение и наклонности към малолетни лица“. Проверяваният съд в нарочно определение е отказал събирането на поисканата от страната експертиза, като е счел, че въпросът за сексуалното предпочитание на подс.

Ф. не е от съществено значение по делото, както и че то е изяснено от фактическа и правна страна, попълнено е с доказателства и не се налага събирането на нови такива. Съобразно константната практика на Върховния касационен съд не във всички случаи оставянето без уважение на доказателствените искания на страните ограничава процесуалните им права и съставлява съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице, ако в резултат на отказа, са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Съдът е длъжен да проявява процесуална активност и да попълва делото с доказателства, но само с относими към предмета на доказване такива. Той не е длъжен да уважава неотносими искания на страните. В този смисъл, несъгласието на защитата с решението на съда да не допуска поисканата от нея съдебно медицинска експертиза е последователно, но това не означава, че е допуснато ограничаване в правата на привлеченото към наказателна отговорност лице и/или неговия защитник да сочат доказателства или че делото е останало непопълнено с доказателства.

Отново следва да се настои, че по принцип решаващият съд не винаги е длъжен да уважи доказателствените искания на страните, а само когато са необходими за обективното и пълно изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Отказът да бъдат събрани доказателства по искане на защитата в случая не представлява съществено процесуално нарушение, защото макар и кратки има изложени мотиви на съда за него, а и делото не е останало непопълнено с доказателства, нито страните и съдът са били лишени от възможността да проверят събраните такива.

4

Не се констатират отклонения от правилата на формалната логика при оценката на доказателствените средства. Напротив, всички те са съобразени според действителното им съдържание. Вярно е, че в основата на фактическите изводи на съдилищата са поставени показанията на свид. А. Ф., но това е сторено след внимателна преценка на собствената им логичност и последователност, както и от факта, че те са подкрепени от други доказателствени материали – показанията на свидетелите М., А. И., И. И., Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, съдебно медицинско удостоверение № 368/2022 г., съдебно медицинска експертиза на живо лице № 374/2022 г. и разясненията в съдебно заседание на вещото лице, изготвило съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства.

Показанията на свид. Ф. са обсъдени и кредитирани от съда, доколкото не е констатирана процесуална негодност, противоречивост или тенденциозност на същите. Те кореспондират със заявеното от свид. М. и А.

И., също оценено като истинно. При анализа на показанията на свид. Ф. са отчетени както възрастта й, така и речниковият й запас, натрупан за годините й, както и степента й на образованост. Изрично е отхвърлено твърдението на защитата за манипулируемост на свид. Ф. от нейните роднини – баба, леля и дядо по майчина линия, като са ползвани изводите на Комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, която заключава, че свидетелката може правилно да възприема фактите и да ги възпроизвежда въпреки възрастта си, така и направената съпоставка с казаното от свид. М., А. И. и И.