Решение № 4524 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4524 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506676 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20035916/16.05.2022г. по гр.д. № 40923 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 82-ри състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПотрКр вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че Н. Г. В., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК

******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* *******, офис-сграда „******* 4 заплащане на сумата от 872,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.12.2019г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 594741349/09.05.2019г., сключен между „П. Ф.Б.“ ООД и Н. Г. В., вземания по който са прехвърлени на „И.А.М.“АД с договор за цесия от 01.07.2017г. впоследствие прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с рамков договор от 30.01.2017г., впоследствие прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД с договор за цесия от 05.12.2019г.; сумата от 165,89лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 20.07.2017г. До 05.12.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 70860/2019г. по описа на СРС, като Н. Г. В. , ЕГН ********** е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД ЕИК ******* съдебни разноски от 319,33лв. по исковото дело и по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за сумата от 145,41лв., представляващи договорна 1 възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017г. до 05.07.2018г.; за сумата от 42,44лв. представляващи такса за оценка на досие за периода от 20.07.2017г. До 05.07.2018г. ; за сумата от 231,54лв. като такса за услуга „кредит у дома“ ; иска за горницата над 165,89лв. до предявен размер от 171,25лв., като „ Агенция за събиране на вземания“ЕАД е осъдена да заплати на адв. М. Л. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 96,68лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25043448/01.06.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Н. Г.

В., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. К. Б., гр. София, ул. „*******, офис-партер в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила , на материалния закон, необосновано. Посочил е, че договорите за цесия не уговаряли цена, поради окето и били недействителни. Отделно в случая нищожен бил договора за кредит поради нищожност на клаузата за договорна лихва. Правилно районният съд приел, че уговорената възнаградителна лихва от 31% бил в в противоречие с добрите нрави и отхвърлил иска за възнаградителна лихва. Неправилно било прието от СРС, че това не води до нищожност на целия договор. Нямало основание тази клауза да бъде заместена със законната лихва, защото същите имали различно предназначение, договорът не би бил сключен без тази клауза. Не бил предявен иск за неоснователно обогатяване, а иск на основание на договорно правоотношение и така неправилно иска за главница и за лихва за забава били уважени. Не било установено сумата по договора да е предоставена. Претендирал е разноски. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият- и щ е ц Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. С договор за цесия било постигнато съглашение да се прехвърлят вземанията , конкретните вземания били посочени в Приложение, сред тях било процесното, въззивникът не можел да оспорва валидността на договор, по който не е страна. Предоставянето на сумата по договора се установявало от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, която не била оспорена. За усвояването на сумата доказателство било и извършени плащания от въззивника по договора. Договореният размер на лихвата не бил нищожен, защото нямало превишение на ограниченията за годишния процент на разходите. Неправилно било прието от СРС, че размер на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. В случая приложение намирал чл. 23 от ЗПотрКр. и така независимо от валидността на клаузата за възнаградителна лихва и че претенцията е предявена на договорно основание, главницата се дължала и правилно бил уважен иска за главницата и за лихвата за забава. Претендирало е разноски.

2

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2016687/28.08.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 27.08.20120г. на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* *******, офиссграда „******* 4 срещу Н. Г. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.

„******* , с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПотрКр вр. с чл.

99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че Н. Г. В., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* *******, офис-сграда „******* 4 заплащане на сумата от 872,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.12.2019г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 594741349/09.05.2019г., сключен между П. Ф.Б.“ ООД и Н. Г. В., вземания по който са прехвърлени на „И.А.М.“АД с договор за цесия от 01.07.2017г. впоследствие прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с рамков договор от 30.01.2017г., впоследствие прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за цесия от 05.12.2019г.; сумата 171,25лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 20.07.2017г. до 05.12.2019г., сумата от 145,41лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017г. до 05.07.2018г.; за сумата от 42,44лв. представляващи такса за оценка на досие за периода от 20.07.2017г. До 05.07.2018г. ; за сумата от 231,54лв. като такса за услуга „кредит у дома“ за периода от 20.07.2017г. До 05.07.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 70860/2019г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че „И.А.М.”АД сключило с ответника договор за потребителски кредит за 1000лв. , предоставена му била сумата в дома му съобразно уговорката, като същото се потвърждавало с факта на подписването на договора съобразно клаузите по него, , уговорени били възнаградителни лихви от 197,25лв. За срока на договора, същите следвало да се върнат на 60 равни седмични вноски от по 19,95лв.. С договора кредитополучателят се задължил да плати такса за оценка на досие от 50лв., както и такса за услугата „кредит у дома“ в размер на 908лв., същите следвало да се платят също на вноски на падежа на вноските за главницата и възнаградителните лихви. По договора била платена общо 325лв., останали неплатени процесните суми, начислена била и лихва за забава. Вземанията били прехвърлени с договори за цесия Ответникът Н. Г. В., ЕГН ********** със съдебен адрес: АДВ. М. Л., гр.

София, ул. „*******, ет.1, офис-партер в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че не му била предоставена сумата по договора за кредит, договорите за цесия не доказвали прехвърляне на вземането в патримониума на ищеца, защото не сочели процесните вземания по начин, по 3 който да ги индивидуализират, а и не била уговорена цена., не бил надлежно уведомен за цесията. Договорът за потребителски кредит бил недействителен, начисления лихвен процент бил в противоречие с добрите нрави и тази нищожност водела до нищожност на целия договор. Вземанията били предявени на договорно основание и не можело да се присъждат суми на основание неоснователно обогатяване. Претендирал е разноски.

Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

По делото е приложено заповедно дело № 70860/2019г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3089287/05.12.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Н. Г. В., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* *******, офиссграда „******* 4 заплащане на сумата от 872,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.12.2019г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 594741349/09.05.2019г., прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за цесия ; сумата 171,25лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 20.07.2017г. до 05.12.2019г. , сумата от

145,41лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017г. до 05.07.2018г.; за сумата от 42,44лв. представляващи такса за оценка на досие за периода от 20.07.2017г. до 05.07.2018г. ; за сумата от 231,54лв. като такса за услуга „кредит у дома“ за периода от 20.07.2017г. До 05.07.2018г., съдебни разноски от 90,03лв, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 27.06.2020г., на 17.07.2020г. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта, сочещо, че не е „получавал такива суми“, на 31.07.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 28.08.2020г.

По делото е приет д о г о в о р за потребителски кредит №

594741349/09.05.2017г., носещ подпис за страните по него, съгласно който П.

Ф.Б.“ООД се е задължило да предостави на Н. Г. В. кредит от 1000лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 60 седмични вноски, уговорена е фиксирана годишна възнаградителна лихва от 31,82 % която за срока на договора е 197,25лв, както и лихви за забава, такса за оценка на досие от 50лв. и такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 907,99лв.., ГПР е 49,10%. , задълженията за връщане на главница за заплащане на възнаградителна лихва и такси следва да се погаси на вноски на уговорените падежи всяка внсока от по 35,93лв. Само последната в размер на 35,37лв. Съгласно чл. 22 от договора заемодателят може да прехвърли вземанията си по договора на ІІІ-то лице. Съгласно чл. 27 от договора с подписването на същия потребителят потвърждава че е получил пълната сума по договора за кредит.

4

Приет е договор за цесия от 01.07.2017г. , извлечение от Приложение № 1/01.08.2019г., потвърждение , съгласно който П. Ф.Б.“ООД е прехвърлило на И.А.М.“АД вземанията си по договор № 594741349/09.05.2017г.

Приет е рамков договор за цесия от 30.01.2017г., потвърждение, съгласно което И.А.М.“ООД е прехвърлило на Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД вземанията си по договор с Н. В. по договор за кредит № 2867342/09.05.2017г. С главница от 10000лв., неплатена част от която е 872,20лв.

Приет е договор за цесия, извлечение от приложение, съгласно което на 03.05.2019г. Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД е прехвърлило на Агенция за събиране на вземания „ЕООД взмеания по договор № 2867342/09.05.2017г.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справки по система на ищеца и тази на „И.А.М.”АД, на Агенция за контрол ва просрочени задължения“ООД и на „Ф.Б.“ЕООД , е посочило, че в система на кредитодател е отразен договор № 594741349/09.05.2017г. С кредитополучател Н. В. , като главницата по договора от 1000лв. Е получена от потребителя , съгласно представения европейски стандартен формуляр По договора били извършени плащания на 26.05.2017г.в размер на 110лв. и на 15.06.2017г. в размер на 105лв. С тези суми били погасени задължения за такса „кредит у дома“ за 90,78лв; така оценка на досие от 5,04лв. ; договорна лихва от 35,34лв. И главница от 83,84лв. След цесията от 01.07.2017г. Била платена сумата от 110лв. И тя била отнесена за погасяване на задължения за такса „кредит у дома“ в размер на 47,02лв.; такса оценка на досие от 2,52лв; договорна лихва от 16,50лв. и главница от 43,96лв. при всяка страна по договорите за цесия бил отразен договора и задълженията по него.