Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 487 от 22.05.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 6/2025
Вид
Решение № 487
Подписан
22.05.2025
В сила
10.06.2025
Състав
Свилен Жеков

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 108, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.110, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 110, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.110, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 111 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 111, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 111, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 112, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 113 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 196 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Стара Загора, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530100006 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищците А. Д. и Р. Д. твърдят, че са съпрузи. През лятото на *******г. първият от тях бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №****/11г. по описа на ОД МВР Стара Загора и представляващо прокурорска преписка №*****/11г. по описа на Окръжна прокуратура Стара Загора.

В хода на извършваните процесуално-следствени действия на *****.*******г. от дома им по време на извършван обиск органите на досъдебното производство иззели сумата от 1020,00 лева и 140,00 евро. Покъсно органите на досъдебното производство иззели от втория от ищците и семейни спестявания, представляващи пари в размер на 14704,00 лева и 1880,00 евро. Тези средства били приобщени като веществено доказателство по воденото срещу А. Д. и други лица досъдебно производство ****/11г. по описа на ОД МВР Стара Загора. След приключване на разследването по ДП 1

****/11г. бил изготвен обвинителен акт, внесен в съда за разглеждане от Специализиран наказателен съд. Било образувано НОХД №****/16г. С Присъда от *******г. постановена по НОХД ****/16г. на СпНС А. Д. бил оправдан изцяло по повдигнатите обвинения. С този съдебен акт съдът не се произнесъл относно иззетите като веществено доказателство парични средства. По тази причина подали нарочна молба същите да бъдат върнати. С Определение от *******г. на СГС издадено по НОХД ****/16г. по описа на СГС – Специализиран Наказателен съд гр. София /закрит/ било постановено иззетите парични средства да бъдат върнати.

Тъй като се оказало, че иззетите парични средства се намирали на съхранение в ОД МВР Стара Загора на ******г. подали нарочна молба до Директор ОД МВР Стара Загора въпросната сума да бъде върната, но тъй като това не се случило били принудени да сигнализират органите на прокуратурата и МВР за извършено престъпление. В резултат на подадените молби била извършена проверка, в хода на която било установено, че действително иззетите средства липсвали. Били уведомени, че материалите касаещи техния проблем били изпратени в ОП Стара Загора, по преписка №****/24г.

Тъй като поканили с молба ответника да им върне парите на ******г., но до момента това не било сторено за ищците бил налице и правен интерес ответникът да бъде осъден да им заплати и дължимата лихва върху сумата 15724,00 лева и 2020,00 евро изчислена от датата на получаване на искането за нейното връщане до датата на подаване на исковата молба в съда. Същата била в размер на 2060,36 лева и 264,69 евро.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОД МВР Стара Загора да им заплати сумата от 15724,00 лева и 2020,00 евро, иззети от нас в хода на воденото ДП ****/11г. по описа на ОД МВР Стара Загора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата и сумата от 2060,36 лева и 264,69 евро, представляваща дължимата лихва изчислена върху сумата 15724,00 лева и 2020,00 евро считано от ******г. – датата на получаване на искането за нейното връщане до датата на подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на иска.

2

На първо място в исковата молба не било посочено правното основание за предявяване на иска, като единствено било изложено, че до момента на депозиране на исковата молба иззетите от ищците веществени доказателства по досъдебно производство №****/*******г. по описа на ОДМВР - Стара Загора не са им върнати, което поражда и правния им интерес да предявят иск за заплащане на сумата от 15724,00 лева и 2020,00 евро.

В случая счита, че била налице неяснота по отношение на изложените в исковата молба основания и обстоятелства и формираната претенция на ищците. При формираните твърдения от ищците добавя, че по отношение на подаденият сигнал до МВР била извършена проверка от ГДНП, при което било установено, че сигналът е основателен.

Не било ясно на какво основание ищците приемали, че именно ОДМВР Стара Загора е юридическото лице, което съхранява и следва да върне иззетата като доказателство парична сума, съответно да заплати претендираната сума.

Действително досъдебно производство №****/*******г., по което била иззета като веществено доказателство сумата от двама ищци било образувано в ОДМВР - Стара Загора. През 2013 година ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, изготвен бил обвинителен акт от съответната прокуратура и делото било внесено за разглеждане от Специализиран наказателен съд София /закрит/, за което било образувано НОХД №****/2014г. В проведено открито съдебно заседание, съдебното производство по делото било прекратено и делото било върнато на прокуратурата. С Определение от ********г. по ЧНД №****/2015г. на Специализиран наказателен съд, на прокуратурата била дадена възможност да приключи делото. След което воденото производство е започнало да се разследва от ТС БОП - Стара Загора, за което било образувано ДП №****/2015г. Тоест разследването се е водило от разследващ полицай при ГДБОП - МВР, която структура била самостоятелно юридическо лице, съгласно чл.37 от ЗМВР. През 2015 година в Специализиран наказателен съд бил внесен обвинителен акт, с който обвиняемите по ДП №****/2015г. по описа на ТС БОП - Стара Загора били предадени на съд и е образувано НОХД №****/2015г., по което производството било прекратено и делото върнато на прокуратурата. През 2016 г. Специализирана прокуратура отново внася обвинителен акт, за което било образувано НОХД №****/2016г. по описа на Специализиран наказателен съд. С присъда от *******г., постановена по 3 цитираното НОХД, ищецът А. Д. бил признат за невиновен по повдигнатите обвинения. И впоследствие с Определение от *******г. на Софийски градски съд, издадено по НОХД №****/2016г. по описа на СГС /Сп.НС - закрит/ е постановено връщането на иззетите веществени доказателства - парични средства.

Съгласно разпоредбата на чл.110, ал. 3 НПК когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предавали заедно с него.

Видно от описаната фактическа обстановка делото последователно било неколкократно предавано на Прокуратурата, на ГДБОП, в лицето на териториалната й структура, на съда, предвид което и законовата регламентация, веществените доказателства следвало да са предадени на тези органи.

При извършена проверка в банковата касета, към момента наета от ОДМВР - Стара Загора за съхранение на веществени доказателства, съгласно разпоредбата на чл.110, ал. 5 НПК, бил намерен приемо-предавателен протокол от ****.*******г., с които старши разследващ полицай Д. Т. предава на ВПД главен разследващ полицай В. Г. /към тогавашния момент ********** по *************** ********* ********* ******, като е отразено, че с протокол за претърсване и изземване от *****.*******г., от апартамент, находящ се в град **********, ул.„**********“ № **, ет.**, ап.** са иззети и се предават на В. Г.: 16 броя банкноти с номинал 50 лева, 11 броя банкноти с номинал 20 лева, 2 броя банкноти с номинал 5 евро, 2 броя банкноти с номинал 10 евро, 3 броя банкноти с номинал 20 евро и 1 брой банкнота с номинал 50 евро. Но в банковата касета в трезор на „***********“ **, наета от ОДМВР - Стара Загора, са намерени налични само: 1 брой банкнота от 20 лева, 2 броя банкноти с номинал 5 евро, 2 броя банкноти с номинал 10 евро, 3 броя банкноти с номинал 20 евро и 1 брой банкнота с номинал 50 евро.

В приемо-предавателния протокол било отразено също така, че с протокол за обиск и изземване на ****.*******г., от Р. П. Д. са иззети и се предават на В. Г.: 2 броя банкноти с номинал 100 лева, 20 броя банкноти с номинал 50 лева, 15 броя банкноти с номинал 20 лева, 1 брой банкнота с номинал 10 лева, 19 броя банкноти с номинал 20 лева, 19 броя банкноти с номинал 20 лева, 11 броя банкноти с номинал 100 лева, 2 броя банкноти с номинал от 20 лева, 1 брой банкнота с номинал 5 лева, 2 броя банкноти с 4 номинал 2 лева, 18 броя банкноти с номинал 100 евро, 1 брой банкнота с номинал 50 евро, 1 брой с номинал 20 евро и 1 брой с номинал 10 евро, 100 броя с номинал 100 лева, 64 броя банкноти с номинал 20 лева и 1 брой банкнота с номинал 5 лева /общо 113 броя банкноти с номинал 100 лева, 20 броя банкноти с номинал 50 лева, 119 броя банкноти с номинал 20 лева, 1 брой банкнота с номинал 10 лева, 2 броя банкноти с номинал 5 лева, 2 броя банкноти с номинал 2 лева, 18 броя банкноти с номинал 100 евро, 1 брой банкнота с номинал 50 евро, 1 брой банкнота с номинал 20 евро и 1 брой банкнота с номинал 10 евро/. Но към момента в банковата касета в трезор на „***********“ **, наета от ОДМВР- Стара Загора, са намерени налични само:

2 брой банкноти с номинал 100 лева, 1 брой банкнота с номинал 20 лева, 1 брой банкнота с номинал 5 лева, 2 броя банкноти с номинал 2 лева, 18 броя банкноти с номинал 100 евро, 1 брой банкнота с номинал 50 евро, 1 брой банкнота с номинал 20 евро и 1 брой банкнота с номинал 10 евро.

В конкретният случай част от претендираните веществени доказателства - пари, иззети от ищците по настоящото производство във връзка с ДП №****/*******г. вероятно били налични в наетата от ОДМВР - Стара Загора банкова касета. Но с оглед факта, че посочените като намерени веществени доказателства били само част от претенцията на ищците счита, че фактическа обстановка е неизяснена и липсвали доказателства по отношение на въпроса кой орган съхранява веществените доказателства- пари, предмет на настоящия иск, било в тяхната пълнота или частично. Към настоящия момент не може да изрази отношение към исковата претенция.

В открито съдебно заседание, ищците, редовно призовани, се явяват, се представляват. Молят съда да уважи предявения иск и да им присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява, а се представлява. Моли за отхвърляне на исковете.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Старозагорски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД и с осъдителен иск с правно 5 основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.