Присъда № 144 от 21.08.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 144/21.08.2024 година, постановена по НОХД № 1033/2024г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу Д. В. Д. - ЕГН: **********, .... не работи с повдигнато обвинение за това, че на 17.08.2023 г., в гр. Бургас, на бул.

„Мария Луиза“, ..... не изпълнил заповед за защита от домашно насилие /Заповед за защита №19/07.04.2023 г., издадена въз основа на Решение № 767/07.04.2023 г. по ГД № 20232120101549 по описа за 2023 година на Районен съд - Бургас, Решението влязло в сила от 20.04.2023 г., връчена му лично на 07.04.2023 г., а именно: приближил на по-малко от 20 метра, като пресрещнал на булеварда, съпругата си С. Д. Д., вървял непосредствено /на около 2-3 метра/ след нея пред ...., като й искал пари, както и я изритал с коляно в областта на лявото бедро, влязъл след съпругата си /на около 5-6 метра/ ..... и започнал да й крещи „курво“ и „проститутко“, а след влизането й в асансьора, я приближил, отворил асансьорната врата и продължил да й крещи същите тези обиди и започнал да й ръкомаха от непосредствено разстояние, по-малко от метър, като този начин нарушил забраната му да не я приближава на по-малко от 20 метра за срок от 6 месеца, считано от 07.04.2023 г., както и задължението му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност, тъй като е бил неосъждан към датата на извършеното деяние и да му бъде наложено административно наказание глоба, в размер на 1500 лева.

Защитникът на подсъдимия, моли спрямо подсъдимия, да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а НК и да му бъде наложено минимално наказание.

Подсъдимият не изразява становище.

След преценка на самопризнанията на подсъдимия на ДП, събраните по делото доказателства и изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. Д. и св.С. Д. били съпрузи, чиито брак датирал от 2017г.

Преди това, двамата живеЕ. на съпружески начала от 2008г. От началото на тяхното съвместно съжителстване, подс. Д. на периоди осъществявал тормоз над св. Д., като поради ревнивостта, съответно мнителността си, както и избухливостта си, посягал и я биел. В последствие той се извинявал, като св.

1

Д. му прощавала. С надеждата отношенията им да се подобрят, през 2017г. св.

Д. се съгласила да се оженят, но въпреки сключения помежду им брак, състоянието на отношенията им не се подобрило и променило, като подсъдимият продължавал да я тормози. Първоначално и до м. март 2023г. св.

Д., подсъдимият и двете им общи деца - Васил Д.ев Д., род. на 19.07.2013г. и Антон Д.ев Д., род. на 19.02.2019г., живеЕ. на адреса на обвиняемия в ....

На 13.03.2023г., по обяд, децата и техните родитЕ. посетили болница в гр. Бургас, за извършване на медицинска интервенция на по-малкото дете. Във връзка с лечението на детето, следвало да се подпише документ, който подсъдимият отказал да подпише, както и забранил на св. Д. и тя да го подписва. Желанието на св. Д. да се извърши интервенцията на детето, въпреки нежеланието от страна на обв. Д., ескалирало в разпра, при която подсъдимият започнал да обижда и псува св. Д. и да настоява да не се извършва медицинската интервенция. Поради категоричния отказ на Д. да подпише медицинския документ, интервенцията станало невъзможно да бъде осъществена, като той, св. Д. и децата им излезли пред болницата. Пред болницата, подсъдимият агресирал още повече и посегнал на св. Д.. Това я мотивирало да преустанови съвместното си съжителстване с него и да се премести да живее при майка си св. З. Д. в гр..... С така взетото от св. Д. решение, подсъдимият не бил съгласен. Независимо от това, св. Д., децата и подсъдимият след тях, тръгнали към адреса на майката на първата. Пред входната врата на блока на св. Д., подсъдимият се опитал да попречи на св. Д. да се качи у майка си, като я бутал и - затискал вратата. Свидетелката Д., в крайна сметка, успяла да го избута и се качила до дома на майка си, като подсъдимият и децата я последвали. След като св.Д. влязла в дома на св. Д., двете затворили вратата, като първата започнала да обяснява на майка си, плачейки какво се е случило по- рано. През това време, подсъдимият започнал да блъска и рита вратата на жилището на св. Д.. Последната отворила входната врата, за да се разбере с него, при което виждайки го агресивен, го поканила с децата да влязат вътре, да се успокои и да поговорят. В жилището си, св. Д. предложила на дъщеря си и подсъдимия, за известно време да живеят разделени, за да се успокоят нещата помежду им, но последният не бил съгласен и настоявал съпругата му да тръгне с него за гр. Карнобат.

Разговорът бил дълъг, като консенсус не бил постигнат. По едно време докато разговаряли, опитвайки се да намерят общо решение, подсъдимият отново агресирал и казал „Ей сега ще видите какво ще стане“ и се затичал към кухнята. Св. Д. се изплашила и се обадила на ЕЕН 112. На място веднага пристигнали полицейски служитЕ., които опитали да задържат Д., но той се съпротивлявал, включително се криел зад едно от децата. В крайна сметка, полицаите успЕ. да задържат и отведат подсъдимия в 01 РУ Бургас, а децата останали при майка си и баба си. На следващия ден, 14.03.2023г., св. Д. и майка и отишли в Районен съд гр. Бургас, където първата подала молба за защита от домашно насилие. На следващия ден, 15.03.2023г., св. Д. променила адреса си, който вече бил този на майка и. Било образувано гражданско дело 2

№20232120101549 по описа за 2023 година на Районен съд гр.Бургас. С Решение №767/07.04.2023г., в сила от 20.04.2023г., Съдът приел за установено, че на 13.03.2023г., подсъдимият Д. е осъществил психическо насилие над св.

Д., както и осъществил опит за засягане на личната и свобода, като поради извършените от негова страна актове на домашно насилие наложил мярка за защита на св. С. Д., изразяваща се във вменяване на задължение на подсъдимия Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си, както и двете им деца /поради това, че станали свидетЕ. на агресията му, обусловила актовете на домашно насилие/; както и забрана да доближава на по-малко от 20 (двадесет) метра св. С. Д. Д. и жилището, в което тя живее на адрес: гр. Бургас, .......

На датата на издаденото Решение №767/07.04.2023г., била издадена от PC Бургас и Заповед за защита № 19/07.04.2023г., в която били пренесени наложените мерки за защита спрямо св. Д., а именно вменените задължение на подс. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и децата, както и забраната му да доближава нея и жилището, в което тя живее, на по-малко от 20 (двадесет) метра, цитирани по-горе в Решението.

Решението и Заповедта били връчени лично на подсъдимия Д. на 07.04.2023г. в съдебното заседание.

Въпреки че му били връчени лично в съдебното заседание по делото, на 07.04.2023г., Заповед за защита №19/07.04.2023г. и Решението на съда, били изпратени и на РУ-Карнобат за връчване на подсъдимия, като било разпределено за изпълнение по отношение на връчването - на полицейския служител св. Ж. Ж.. На 13.04.2023г., пол. служител св. Ж., заедно със своя колега св. З. В. посетили подсъдимия на адреса му в гр. Карнобат, кв.“Възраждане“, бл.6. На място, двамата полицаи се легитимирали на Д. и го запознали с текста на съдебното Решение №767/07.04.2023г. и Заповедта за защита №19/07.04.2023г., като подсъдимият категорично отказал да получи съдебното Решение и Заповедта, както и да се подпише на издадения Протокол за предупреждение по реда на ЗМВР. Поради тази причина, като свидетел на отказа на подсъдимия да подпише протокола, в който е упоменато действието на полицаите по запознаване с текста на двата съдебни акта, се подписал св. В.. Освен съда и полицаите, в разговорите им по телефона по повод на децата, св. Д. многократно уведомила подсъдимия, че има издадена Заповед за защита и следва да я спазва.

Към 17.08.2023г., св. Д. работела като камериерка в гр. Несебър, хотел „Сол Несебър“ и ползвала служебен транспорт от и до гр. Бургас. Служебният автобус с който пътувала, я взимал и връщал всеки ден на спирка, намираща се на бул.“Мария Луиза“, ж.к.“Възраждане“, гр.Бургас, в близост до адреса на св. Д.. Последната /св.Д./, от своя страна, всеки ден изпращала и посрещала от работа дъщеря си на тази спирка. На 17.08.2023г., прибирайки се от работа и слизайки от автобуса, св. Д. забелязала, че майка и отново я чака на спирката на бул.“Мария Луиза“. След като двете предприЕ. пресичане на булеварда 3 забелязали, че на отсрещния тротоар стоял подсъдимият, заедно с двете им общи деца. Двете жени пресекли улицата, с намерение да продължат обичайния си път към адреса на св. Д., като след като пресекли улицата, подсъдимият отишъл и пресрещнал св. Д., заставайки на близко разстояние от нея от порядъка на около 1-2 метра /в нарушение на забраната му да не я приближава на по-малко от 20 метра/. Двете деца казали на св. Д., че искат да се разходят с нея, като тя им отговорила, че все още не се е прибрала от работа и поканила децата си у баба им, за да я изчакат да се преоблече и след това да излязат на разходка. Свидетелката Д. тръгнала с децата си към дома на майка и пред бл.41, ж.к.“Възраждане“, а зад тях непосредствено вървяла св. Д..

Непосредствено зад св. Д., на около 2-3 метра от св. Д., вървял подсъдимият /отново в нарушение на забраната му да не я приближава на по-малко от 20 метра/. Пред ... ж.к.“Възраждане“, вървейки на непосредственото разстояние от около 2-3 метра от св. Д., подсъдимият поискал от нея да му даде пари, като тя му отговорила, че в момента няма. В един момент, пак там, вървейки непосредствено до св. Д., подсъдимият хванал очилата и за рамките, свалил ги от очите и и ги хвърлил на по-голямото дете.... Д., като му казал да ги изхвърли. Детето обаче ги счупило, въпреки опита на св. Д. да го спре.

Непосредствено след това, пак пред бл.41, кв.

“Възраждане“, подсъдимият скъсил още дистанцията която имал до момента от св. Д. - от около 2-3 метра /в нарушение на забраната му да не я приближава на по-малко от 20 метра/, като я приближил непосредствено и я ритнал с коляното си в областта на лявото бедро, като по този начин я съборил /в нарушение на задължението му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея/. След като се изправила, подсъдимият започнал да обяснява на св. Д. отново, че иска да му даде пари. След като отново му казала, че не разполага с пари, подсъдимият залял св. Д. с вода от бутилка за минерална вода, която носел в себе си, като и казал: „Хайде сега и ти да се охладиш“. Двете жени избързали напред и влезли във вх.1 на бл.41, ф кв.“Възраждане“, като се насочили към асансьора. Непосредствено след тях, на разстояние от около 5-6 метра /в нарушение на забраната му да не я приближава на по-малко от 20 метра/, във входа влязъл и подсъдимият, който започнал да крещи на св.Д.

„курво“ и „проститутко“ /в нарушение на задължението му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея/. Св. Д. и св. Д. не му отговорили, а влезли в асансьора, като опитали да затворят вратата му и да се качат до адреса на последната. Подсъдимият отново /в нарушение на забраната му да не я приближава на по- малко от 20 метра/, скъсил дистанцията от около 5-6 метра, като отишъл до асансьорната врата, отворил я и продължил да крещи на св. Д. „курво“ и „проститутко“, ръкомахайки към нея от разстояние по-малко от метър /в нарушение на задължението му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и да не я приближава на по-малко разстояние от 20 метра/. После той оставил асансьорната врата да се затвори и двете жени да се качат, като излязъл от входа с децата.

4

По делото била изготвена видео-техническа експертиза на приобщените записи от охранителни камери, поставени във входа, от които се виждат действията на подсъдимия и на свидетелките Д. и Д.. Експертизата сочи, че записите са без намеса/манипулация.