Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 19.07.2024, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 134/2024
Вид
Решение № 172
Подписан
19.07.2024
В сила
29.04.2025
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Девня, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИВ. Н. М. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20243120100134 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ от С. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Ст. К., обл.

Варна, чрез проц. представител - адв. Сн. Г. срещу Община Вълчи дол, ЕИК:

000093474, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, обл. Варна, пл. „Христо Ботев“, № 1, представлявана от кмета Калоян Красимиров Цветков, за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед № 72/17.01.2024 г., издадена от кмета на Община Вълчи дол, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност - “технически сътрудник“ в дейност „Администрация кметства“ в Община Вълчи дол; за осъждането на ответника да й заплати обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, считано от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. в размер на 5 160 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

Ищцата излага в исковата молба, че е била назначена с трудов договор № 601 от 12.08.2019 г. на длъжността „технически сътрудник“ в Кметство Стефан Караджа, обл. Варна, дейност „Администрация кметства“ за неопределено време. Сочи, че със Заповед №72 от 17.01.2024 г. е получила предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда - поради съкращаване на щата, считано от 1

22.01.2024 г. Твърди, че няколко дни по – късно – на 08.02.2024 г. на длъжността „секретар кметство“ е назначено друго лице – Ф. М. М., като с Решение №17 от 30.11.2023 г. на Общински съвет Вълчи дол и длъжностно разписание в сила от 01.12.2023 г. е записано в местни дейности „Администрация кметства“ 5 щатни бройки. Ищцата счита, че реално съкращаване на щата не е имало, а е налице само промяна на заеманата от нея длъжност преди уволнението от „технически сътрудник“ на „секретар кметство“, като са запазени всички задължения, които се изпълняват, области на дейност, цел на длъжността, отговорности при изпълнение на работа. С оглед на това намира уволнението си за незаконосъобразно, поради което предявява настоящата искова претенция и моли за положително произнасяне по нея. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба.

В с.з. ищцата участва лично и чрез проц. си представител, като поддържа предявените искове и моли за положително произнасяне по тях.

Ответникът, чрез проц. представител – адв. Н. С. оспорва предявените искове като неоснователни. В хода на устните състезания моли за тяхното отхвърляне и претендира разноски по представен списък.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били в трудови правоотношение, като преди уволнението си ищцата е заемала длъжността „технически сътрудник“ в Кметство Стефан Караджа, обл. Варна, като със Заповед №72 от 17.01.2024 г., издадена от Кмета на Община Вълчи дол и връчена на ищцата на 22.01.2024 г. трудовото й правоотношение е било прекратено на посоченото в исковата молба основание, считано от връчване на заповедта.

Видно от представената длъжностната характеристика за длъжността „технически сътрудник в кметство“ основната цел на длъжността е административно обслужване на физически и юридически лица и подпомагане дейността на кмета на с. Ст. Караджа.

С Решение № 17, обективирано в протокол № 3/30.11.2023 г. на Общинския съвет Вълчи дол е одобрена нова обща численост и структура на Общинската администрация - Вълчи дол, считано от 01.12.2023 г., въз основа на което кмета на Общината е утвърдил ново разписание на длъжностите. При съпоставка на представените старо и ново длъжностни разписания се установява, че в утвърденото ново щатно разписание в сила от 01.12.2023 г. числеността на персонала на обща администрация е намален от 19 на 16 бройки, а на специализираната администрация от 28 на 26 бройки.

2

С трудов договор №299/06.02.2024 г. лицето Ф. М.а М. е назначена на длъжността „секретар на кметство“ с месторабота Кметство Ст. Караджа, в дейност „Администрация на кметства“ при Община Вълчи дол.

Представена е и длъжностна характеристика за длъжността „секретар на кметство“, според която основната цел на длъжността е да се подпомага дейността на кмета на кметство чрез подпомагане на административното обслужване на физически и юридически лица.

По делото е проведена ССчЕ, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Я. Л., даваща заключение за размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец /м.август 2023 г./ в размер на 920, 20 лева и за размера на обезщетението за периода т 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. в размер на 5 521, 20 лева. Вещото лице е извършило сравнение на функциите, задълженията и отговорностите на длъжността „технически сътрудник в кметство“ и „секретар на кметство“ и е констатирало съвпадение по 8 пункта, свързани с основната цел на длъжността, областите на дейност, преките задължения на заемащия длъжността, възлагането и планирането на работа, отговорностите на длъжността и вземането на самостоятелни решения. След проверка на място в кметство с. Ст. Караджа заключава, че ищцата и Ф. М. е следвало да подписват едни и същи документи: удостоверения за постоянен адрес, за идентичност на имена, препис – извлечение от акт за смърт, издаване на обр.

30 и УП-2, справки за гражданско състояние, входяща и изходяща кореспонденция и др. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, прието е като доказателство по делото и се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на тях петитум обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в следствие на уволнението, в случая от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г.

Съдът намира производството по предявените искове за процесуално допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на 13.02.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ исковете за отмяна на уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото правоотношение, което в настоящия случай е станало със заповед от 17.01.2024 г., връчена на ищцата на 22.01.2024 г. Молбата за отмяна на уволението е подадена в срок, поради което съдът дължи формиране на изводи досежно нейната законосъобразност.

3

Ищцата оспорва законността на уволнението си, като твърди, че не е налице реално съкращаване на щата за заеманата от нея длъжност, тъй като трудовите функции за длъжността фактически са запазени и се изпълняват от друго лице. Преценката дали е налице реално, а не фиктивно съкращение на щата е винаги конкретна и във всеки отделен случай предпоставя съпоставяне между трудовите функции на съкратената длъжност /заемана от ищцата/ и тази, за която ищцата твърди, че се осъществяват трудови функции от друг работник несъществено отличаващи се от тези на заеманата от нея длъжност.

Фиктивно съкращаване на щата е налице, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата функция в същия обем и вид на права и задължения и се изпълнява аналогично от длъжност, но с друго наименование /така Решение № 334/19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2012 г. на ВКС./ От представените по делото доказателства не се установява дали е налице съкращаване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението й, доколкото длъжността „технически сътрудник“ не фигурира нито в старото, нито в новото разписание на длъжностите. В същите не фигурира и длъжността „секретар на кметство с. Ст. Караджа“, заета от друго лице след уволнението на ищцата, но че това е безспорен факт се установява от представения по делото трудов договор на лицето Ф. М. М., назначена на длъжността „секретар на кметство“ в Кметство Ст. Караджа, считано от 08.02.2024 г.

При съпоставяне на двете длъжности е видно, че е налице пълна идентичност между тях. Видно от разписаните основни цели, области на дейност, преки задължения и отговорности в представените по делото длъжностни характеристики на длъжността "технически сътрудник“ и „секретар на кметство“ работник поддръжка" е, че същите напълно съвпадат, като е разменен само словореда и поредността при изброяването на задълженията. И двете длъжности са пряко подчинени на Директора на дирекция АПИО, изискванията за заемане на длъжността и знанията, уменията и компетенциите, които трябва да притежава заемащия я са напълно идентични. Съвпадат напълно и контактите и представителните функции, описани в двете длъжностни характеристики. Съгласно заключението на вещото лице напълно идентични са и документите, които заемащите двете длъжности служителки издават.

Следователно, налице е хипотезата на пълно съвпадение между съществените трудови задължения по старата длъжност ”технически сътрудник”, които представляват изцяло същността на трудовите задължения по новосъздадената длъжност и се явяват идентични с основните съществени функции на новата длъжност. Налице е пълно припокриване. Предвид и на липсата на въведени нови, съществени за новата длъжност трудови задължения и липсата на каквито и да било нови, различни квалификационни изисквания за заемането на тази длъжност, се налага извода, че не е налице реално съкращаване на длъжността ”технически сътрудник”, заемана от 4 ищцата до уволнението й. Променено е само наименованието на длъжността на „секретар кметство“, но длъжността продължава да съществува като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. При така събраните доказателства по делото съдът приема, че извършеното съкращение в щата, действително е фиктивно, а не реално, тъй като съответната трудова функция за длъжността не е била премахната реално във вида и обема, в който е съществувала. Установява се по делото, че задълженията на ищцата в обема и вида, в който са съществували са били възложени за изпълнение на друго лице, изпълняващо абсолютно идентични трудови функции. С оглед на това, съдът намира, че фактическото основание, посочено в заповедта за уволнение - съкращаване в щата не е доказано.

Предявеният иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се отмени Заповед № 72/17.01.2024 г. на Кмета на Община Вълчи дол.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ - уважаването на главния иск за признаване незаконност на извършеното уволнение предпоставя уважаване на обективно съединения обусловен от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Претендира се и заплащане на обезщетение на основание чл. 344 ал.

1 т. 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 2 от КТ. С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за времето, през което поради уволнението е останал без работа в размер на БТВ, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяването на трудовия договор. Съгласно заключението на в.л. Л. по проведената ССЕ дължимото от работодателя обезщетение за претендирания период от 6 месеца е в размер на 5 521, 20 лева, но предвид диспозитивното начало в процеса следва да бъде присъдено в претендирания размер от 5 160 лева. Следва да се присъди законната лихва върху главницата от депозиране на иска – 13.02.2024 г.