Решение № 238 от 22.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Русе, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520106473 по описа за 2025 година

Ищцата К. С. П. твърди, че на 13.05.2024 г. сключила Договор за паричен заем Standard 30 № 6037856 с ответното дружество - „Вива Кредит" АД, за сумата от 1600 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 40.32 % и ГПР в размер на 49.49 %, срок на заема 15 месеца, с размер на месечната вноска 137.54 лв., дата на първа вноска 12.06.2024 г. и последна вноска – 06.08.2025 г. В чл. 1, ал. 2-4 от договора било уговорено, че преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора доп.услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101.90 лв., която следвало да се заплати от заемателя разсрочено – на равни части и да се включи в размера на всяка погасителна вноска. Предвидено било още в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да предостави като обезпечение на задължението му поръчителството на физическо лице, което да отговаря на конкретно посочени условия или банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка в размер на 734.55 лв., платима разсрочено, ведно с погасителните вноски, чрез еднаква по размер добавка от 48.97 лв. и в този случай вноската ставала в размер на 259.97 лв. По договора ищцата извършвала периодични плащания, като го погасила преди крайния срок. Общо платената сума била 3200 лв. до 24.06.2025 г. Така заемодателя получил печалба от 1600 лв., представляваща 100 % от отпуснатата главница. Ищцата счита процесния договор изцяло недействителен, поради нарушения на: клаузите, установяващи задължение за 1 заплащане на неустойка, като противоречащи на добрите нрави, при заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК и в нарушение на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК; клаузите, установяващи задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101.90 лв., като противоречащи на добрите нрави, при заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК и в нарушение на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР от 49.39 % не отговарял на действителния приложен в кредитното отношение, доколкото в него не били включени неустойката и таксата за експресно разглеждане. Клаузите на договора не били формулирани и по ясен и недвусмислен начин и не позволявали потребителят да прецени икономическите последици от сключване на договора, съгласно чл.147, ал.1 и чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

По подробно изложените в ИМ съображения ищцата счита, че процесният договор следва да бъде прогласен за изцяло недействителен, а като законова последица от нищожността, К. П. дължала връщане единствено на заетата сума, без лихви, такси и др. Поради това същата надплатила 1600 лв. на ответника, която сума като недължимо платена подлежала на възстановяване на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Моли да бъде постановено решение за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standard 30 № 6037856/13.05.2024 г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“ АД, поради противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от него, предвиждащи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101.90 лв., регламентиращи годишен процент на разходите по заема, определящи изисквания и срок за предоставяне на обезпечение, както и заплащане на неустойка в размер на 734.55 лв. при непредставяне на обезпечения. Претендира и ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата 50 лв., частично от 1600 лв., представляваща обща стойност на неоснователно извършените плащания на ответника при начална липса на основание за това, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че процесната неустойка била начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение. Нейното предназначение било да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, били пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар. Ако заемополучателят добросъвестно е изпълнил поетото договорно задължение, то кредиторът е щял да е събрал вземането си и нямало да търпи посочените по-горе вреди. В ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., 2

ОСТК на ВКС, било прието, че неустойката е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е уговорена, излиза извън присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не били налице, тъй като уговорената неустойка имала обезщетителна функция. Ищцата самостоятелно, по собствени подбуди и воля, пожелала да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение от сключването на договора бил абсолютно изпълним от житейска гледна точка.

Неоснователни били и твърденията, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочената такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не можела да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвиждала, че при изчисляване на ГПР по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение имала точно такъв характер и категорично не следвало да участва при формирането на ГПР. Включването й в ГПР би представлявало недопустимо нарушение на императивна разпоредба на ЗПК от страна на финансовата институция и би довело до заблуждаване на потребителя относно размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения. Таксата за експресно разглеждане на документи била допълнителна услуга, която клиентът доброволно избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. ГПР се формирал от общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ, към датата на сключване на договора, се налаглоа заключение, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишавал 50 %, т.е. бил в рамките на допустимата в закона граница. Договорите за кредит били възмездни - срещу задължението на кредитора да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, заемополучателят се задължавал не само да ползва и да върне заетата сума, съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената лихва по кредита. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните били свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като били 3 ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В процесния договор бил посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен бил срок на договора, както и условия за прилагането му, поради което не било нарушено правилото на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. За да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябвало да не е индивидуално уговорена между страните по договора. В процесния случай договорът бил сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което можел да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договорите. Същият се запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които били договорени клаузите от договора. Ищцата не е била поставена в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря. Волята на страните в договорите била изразена ясно и недвусмислено. Договорът не бил сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установявало волята на страните при сключване на договора да е била 5 различна от отразената в съставените писмени документи. Договорът съдържал цялата изискуема по закон информация, същият бил сключен по указания в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 начин.

Разпоредбите му били ясни, подробни и достатъчно разбираеми, за да бъдат възприети от страните по него.

Не били налице предпоставките за уважаване и на осъдителния иск, доколкото и съобразно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, не бил осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респ. не били ангажирани доказателства в тази насока.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са б и л и обвързани от облигационно правоотношение, основано на Договор за паричен заем „Standard 30 plus“ № 6037856 от 13.05.2024 г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищцата сумата от 1600 лева при следните условия: фиксиран ГЛП – 40.32 %; ГПР – 49.49 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11 %; размер на погасителната вноска, формирана от главница, лихва и такса експресно разглеждане – 211 лева; срок на заема – 15 месеца; брой вноски – 15; общ размер на всички плащания – 3165 лева.

Според чл.4 от контракта, заемателката се задължила в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечения на задълженията си чрез поръчителството на физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение, заемателката дължи 4 неустойка в размер на 734.55 лева, разсрочена на равни части към всяка погасителна вноска, като общото задължение по договора в този случай възлиза на 3899.55 лева, а месечната вноска – 259.97 лева.

В чл.1, ал.3 е предвидена и дължима от заемополучателя такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем – 1101.90 лева, също разсрочена на равни части и включена в размера на всяка погасителна вноска.

В приложения погасителен план към договора за заем размерът на общо дължимата сума е посочен в два варианта: със и без включване на такса експресно разглеждане и оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем, а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на отделни негови клаузи.